Отиди на страница:
| Позабравеният привкус на "Частен случай" К.Донков и днес  |
| Кратко - --------------------- Блогът на Генек |
| w201, и моите уважения към поета К. Донков, обаче авторът на тази статия е поетът Бойко Ламбовски все пак. |
| SvSophia, Извинявам се за грешката- пропуснал съм едно "на" Мисълта ми беше: Позабравеният привкус на "Частен случай" на К.Донков и днес.... Есето на БЛ много ми напомня поредицата от КД в "Антени". Редактирано от - w201 на 13/9/2011 г/ 06:51:48 |
| Бих искал да илюстрирам сакралния смисъл на статията, отчаянието на младите хора и т.н. с едно друго стихче от Пеньо Пенев: "Е.и си майката, Жозеф, е.и си майката, ти казвам, ти си прост милиционер, с теб не искам да приказвам." Няма какво повече да се добави  |
| ПС: За да не се появят съмнения. С горният цитат не визирам автора, а цялостната социално-икономическа и политическа ситуация в страната. |
| Двете стрелки сочещи противоположно по 30 стотинки * Пеньо Пенев 30 стотинки Нашата столова всеки я знае - всички строители тук се събират; идват, нахранват се, а който желае я лимонада, я бира - в ресторант няма да ходи; вземай, каквото ще вземеш - ти си бюфетчик тук! Става просто така: едната ръка е продавач, а другата твоя ръка - клиент-купувач. На отсрещната маса стои малка кутия - това е бюфетната каса. - Как е паричното обръщение? Сигурно има голям дефицит? - А той ме упреква и се възмущава: - Как може - казва - обида такава? Несправедлив съм бил към съвестта! Сметката точна била. А пък вчера, при преброяването вечерта, в касата той и бележка намерил. Вземам бележката, в ръце я държа, засрамен я гледам и в нея - прочитам: "Десет стотинки още дължа!" - Сложил и подпис - 30 стотинки в повече има! - Радост голяма в сърцето ми бризна, сякаш най-после в същия час рухна световният капитализъм. Братя строители, Запад, сложи си монокъла и виж колко богата е мойта страна! - В мойта Родина растат и живеят нови хора с нов морал! - Днес тези 30 стотинки за нея са огромен капитал! |
| 1954 На бойните дни отгърмя урагана и с мирния образ на трудов човек, макар и с белег от скорошна рана, ти пак се усмихваш, мой двайсети век! Ние изтръгнахме живота от гроба по-жив, по-млад, по-красив! Но понякога гневна е моята обич и белият залък на дните - горчив! …отприщен е само на злото потокът зловонен, коварен и чужд като смърт, като враг! …но извора търсят за своята жажда, милеят само за своето гърло! |
| А у наше село така пазаруваме по фермите. Има си едно ремарке, паркирано на входа на фермата, отрупано с кочани царевица, тикви, домати, ябълки или дърва за горене... според сезона. До него една дървена кутийка с катинарче и процеп. Написана с маркер цената и всеки спира с колата, взема си, пуска стотинките или доларчетата и отминава. След като така е от години - явно хората честно си оставят стотинките. Толкова за монокъла на господа "капиталистите" (щото така е явно от десетилетия тук). Извод - важно е хората да са стока, а дали ще се водят в "социализъм" или "капитализъм" - с това да си чешат езиците всичките партийци от двете страни на океана, а и наоколо. А в България тази стока (Хората с главно "Х"  нещо мно-о-о-о-ого поскъпна и не се намира вече по магазините...  |
| Поздравявам Ламбовски за статията. И нищо да не беще напосал след "Обратни разписки" пак щеше всичко да е ясно. Явно обратните разписки от природонаселението не се получават от властниците. А на тези от властниците до природинаселението няма кой да се разпише, просто защото не знае как да го направи, а тези които знаят и могат - не искат посланията. Може би и това е в основата на мерака да се продадат и пощите. |
| И да не забравяме, че Пеньо Пенев написа Когато мрак забули теменугите и в тъмното останеш само ти е.ии им майката на другите и в себеси утеха намери Това във никакъв случай не е одата на онаниста. Това е болката и горчивината на човекът възторгнал се от 30-те стотинки от теста на честността. |
Това обаче, че четирима от всеки петима не вярват в равенството пред закона, а качества като солидарност и търпимост изобщо не са ценени... Е, айде, децата са малки и не разбират, ама тоя, дето им е задавал отговорите не е ли забелязал, че второто води до първото? Или тоя, дето го е цитирал?  |
"Е.и си майката, Жозеф, е.и си майката, ти казвам, Джефер, все пак, Жозеф е друга бира! Пазаруването без касиер може и днес да се наблюдава в Булгаристан, в голям и красив манастир, гдето в Храма всички икони, кръстчета, свещи и тук-там предмети на кича си имат цени, но никой не следи кой колко оставя, освен Него!  |
До него една дървена кутийка с катинарче и процеп. Малко имате да догонвате социализма във ваш'то село, ама нищо, още стотина години и ще излезете на Димитровградското ниво от 1950-та. Редактирано от - инсп.Мегре на 13/9/2011 г/ 09:24:28 |
| Моите уважения към Ламбовски, но не е чел Пеньо Пенев. Сумата се оказва с 30 стотинки по-малко, но в кутията има бележка от длъжника, който в момента е нямал пари, че ще се издължи по-късно. |
| Според мен тук не става дума за някакъв нов комунистически морал; тук става дума за честност и коректност, качества, които нашите родители, баби и дядовци си ги имаха още преди да дойдат партийните кариеристи на власт. Аз имам лично спомени как вратите не се заключваха, какви бяха отношенията между комшиите, как всички си помагаха един на друг без разлика дали си редови комунист или безпартиен. Затова, когато тук някой изрази носталгия по отминалите времена, то не е защото плаче за минали привилегии (ех, има и такива), а защото тогава наистина имаше хора, имаше личности, както е написал по горе Капитан Немо. Капитане, много си прав, Проблемът е в това, че ако в "мрачните тоталитарни времена", когато имаше дефицит на стоки за потребление, хората си оставаха хора и гледаха да си помагат един на друг; сега при "слънчевата демокрация" хляб и суджук по БДС има, ама човещина няма. |
| Уффф...що не си зададете въпроса: Защо винаги бедните са добри, човечни и не си заключват вратите, а богатите са лоши, свидливи и недоверчиви? Надявам се - ако си отговорите правилно - ще разберете защо е така - тук, в тоя свят  Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| И да допълня още нещо: Баща ми разправяше как някога през 30-те години дядо Илия (неговият баща) един ден заминава по търговските си работи. На гарата го среща познат търговец, връчва му определена сума, с молба да я предаде на негов човек, дядо ми знае къде. И това е: няма разписка, няма нищо, само едно доверие. А за Пеньо Пенев има хипотеза, че се самоубил от любов по една много красива еврейка. |
До него една дървена кутийка с катинарче и процеп. Малко имате да догонвате социализма във ваш`то село, ама нищо, още стотина години и ще излезете на Димитровградското ниво от 1950-та А у наше село има едно банкоматче с процеп, даже 2 процепа. Ограбват го сравнително редко - 4-5 пъти месечно. Без да го разбиват. |
