Отиди на страница:
| Това не може да е вокатив на история, да кажат други. |
| Нищо не можем да направим. За да основеш зелена партия ти трябват пари. За да имаш пари пък трябва да крадеш на едро. Пък тогава няма да те интересува екологията и прочее популизми. България е малка страна и естествено няма самостоятелна политика. Единственият вариант да запазим някак природата е да лавираме между великите сили; но много е вероятно руският гросмайстор да пожертва нашата пешка на голямата дъска, за да спечели позиционно преимущество... Редактирано от - spectator на 13/9/2011 г/ 20:14:47 |
| То така тръгна ДИ още преди време.Помислиха се за тарикати някои, че ще могат, щото другите, непомазаните - не могат по подразбиране.И да се продадем не можахме даже! Барем да се беше явил един що годе читав, че поне фактура да пусне. С дискаунт!Не беше завехнала чак толкова стоката, но уви, вече за нищо не става. Карай, до преди малко МБ чепкаха, СЕГА и с теб иии...така! п.с.Фактурата и без ДДС можеше-тогава нямаше такъв мурафет. |
Годишнина от Съединението на България на шести септември 1885 година, от рухването на кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001, от Девети септември 1944 година, че и на Тодор Живков годишнина. И на Уйлям Сидни Портър. |
Както и сегашният ни живот: пребоядисани грешници стават съдници, крадат, лустрират. - те в "свой кръг" го наричат кадруване, не лустриране... и са майстори в пренаписването на историята, дори и на съвсем новата - в "реално време"... пример: зявлението, което осъждаше израелското насилие, "довело до смъртта на над десет души на борда на единия от корабите", изчезна от страницата на МВнР веднага след като лустраторът се скара на турския си колега по същия повод, но с обратната позиция... Декларацията на МВнР, осъждаща Израел, изчезна от страницата на МВнР, но се появи нова - че България няма да участвува в конференцията на ООН по расизма след седмица... познайте защо - познахте - защото Израел ще бъде обвинен в расизъм.... познайте кой друг няма да участвува.... |
| Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници? – Ний бяхме неизвестни хора от фабрики и канцеларии, ний бяхме селяни, които миришеха на лук и вкиснало, и под мустаците увиснали живота псувахме сърдито. Ще бъдеш ли поне признателна, че те нахранихме с събития и те напоихме богато с кръвта на хиляди убити. Ще хванеш контурите само, а вътре, знам, ще бъде празно и няма никой да разказва за простата човешка драма. Поетите ще са улисани във темпове и във агитки и нашта мъка ненаписана сама в пространството ще скита. Живот ли бе – да го опишеш? Живот ли бе – да го разровиш? Разровиш ли го – ще мирише и ще горчи като отрова. По синорите сме се раждали, на завет някъде до тръните, а майките лежали влажни и гризли сухите си бърни. Като мухи сме мрели есен, жените вили по задушница, изкарвали плача на песен, но само бурена ги слушал. Онез, които сме оставали, се потехме и под езика, работехме къде що хванем, работехме като добитък. Мъдруваха бащите в къщи: "Така било е и ще бъде..." А ние плюехме намръщено на оглупялата им мъдрост. Зарязвахме софрите троснато и търтвахме навън, където една надежда ни докосваше със нещо хубаво и светло. О, как сме чакали напрегнато в задръстените кафенета! И късно през нощта си легахме с последните комюникета. О, как се люшкахме в надеждите!... А тегнеше небето ниско, свистеше въздуха нажежен... Не мога повече! Не искам!... Но в многотомните писания, под буквите и редовете ще вика нашето страдание и ще се зъби неприветно – защото би ни безпощадно живота с тежките си лапи направо по устата гладни, затуй езика ни е грапав. И стиховете, дето пишем, когато краднем от съня си, парфюмен аромат не дишат, а са навъсени и къси. За мъката – не щем награди, не ще дотегнем и с клишета на томовете ти грамади, натрупани през вековете. Но разкажи със думи прости на тях – на бъдещите хора, които ще поемат поста ни, че ние храбро сме се борили. .... |
| 11 септември 1973 година - законно избраният президент на Чили загина от превратаджиите на Пиночет... |
...а бяхме селяни, които / миришеха на лук и вкиснало / и под мустаците увиснали/ живота псувахме сърдито. |
| Далматинците не са изчезнали в по-голяма степен от други неща, които уж изчезват в историята, но после пак ги има. Но не е същият случай като македонците и "македонците". Анте Готовина е далматинец, например. Ето и други. Натиснете тук |
Видях как тинята изплува на повърхността, когато се разместиха пластовете след 1989 година, когато свалиха Тодор Живков. Видях как утайката изплува след 1944 година; как утайката изселваше и изселеният в Луковит Димитър Талев там написа как в Преспа времето течало и за едните, и за другите, и как после историята забравила и едните, и другите. Г-н Иванов, баща ми казваше не тинята или утайката, а гюбрето. Когато бурята мине през къщата и обора и след това изгрее слънце, в тихата вече вода най-отгоре изплува гюбрето. Казвал ми го е преди 10.11, казвал ми го е и след това. Беше военен пилот, а не интелектуалец, Бог да го прости. Иначе  |
| Политик паднал във водата и потънал. Последната му мисъл била: "Значи и то потъвало..." Що история се пренаписа през последните 70 години... И не само история - и нотариални актове също. ----------------------- Блогът на Генек |
| Вапцаров е най-световният и най-съвременният ни поет, и е най-естествен бълг. кандидат за Нобел (може би и Багряна също). Вапцаров става все по-актуален. Разминаването в миналото на патриотизма, представен от Иван Михайлов-Радко, и интернационалния социализъм, представен от Вапцаров, е голяма трагедия за нас българите и трябва да се преодолее. Къщата на Вапцарови не е точно във Вардарска Македония, а в Банско, на централния площад. Прилича на крепост, там са гостували царе и императори. Разлогът се пада източно от ятовата граница, заедно с Неврокопско, Драмско, Сярско и Солунско. Ятовата граница дели "Македония" надве, както и цяла България. Говорът на Кирил и Методий е бил якав, или поне предшественик на якав говор. В Солунско (Лъгадинско), както и в Костурско, до началото на 20 век били запазени в говора древните носовки - Дъмбени, гренда, пентък, съмбОта, чендо. Македонските якави говори технически са западнорупски, а не югозападни. В Дупнишко и на югозапад, докъм Петричко и Щипско, са запазени падежни форми за личните имена - ВанчЕ, ВанчЕте, ВанчЕти: видехме ВанчЕте, дадехме ВанчЕти колата. В "Македония" няма нито една езикова черта, която да не се среща и в други български краища: тройното членуване - в Родопите, к' и г' - по цяла България, дори и на изток, у или о вм. ъл - по цяла западна България. |
| Не - видях Гонда вода и Еник1ой, запаленото Каблешково и прочие. Това ли трябва да ти се отговори, когато става въпрос за един уникален поет. Всеки вижда от интереса си. Това сме българите...... Patriot 1965, благодарности за поместеното от Вапцаров. |
| Пак е отишъл на високото Димитри Иванов , високо даже въздуха не става за дишане !!! А сина на Йонката Вапцаре никога не е бил беден а как гениално е пресъздал живота на бедните - феноменално !! Гений !! И Ванчо Михайлов е гений в своята област !! Много патриот много чудо наизскочиха последните шестдесетина години и все големи патриоти , не някакви малки патриотчета !! Големи патриоти и затриха малка България !! |