
| Това е специалната тема за разните спомени на старците ... когато номерата на трамваите стигаха до 6, тролеят нямаше номер, а единствената реклама беше "Сапун Петел пере на-добре" ..... за старците, дето помнят, знаят, а мълчат, нихната ... Натиснете тук ------------------- пп ... поради очевидните недоумения, която може да се появят от появата на тази тема, трябва да поясня: тя е реплика на куп спомени, които отместваха темата на интервюто на проф, В.Минеков от 17.09.2001. Редактирано от - Старшината на 18/9/2011 г/ 01:46:31 |
| Шломо каза: >>><<< Дебър стана после "Лайош Кошут:, а сега не знам как е вече...а киното си беше Иван Вазов откакто го помня. ... отдавна киното е демократично казино, приятелю, и между двете платна няма алея с кестени ... |
| >>>><<< Що па да мълчат? - казахме си някои хубави неща от времето, когато залезът над покривите на къщята наоколо беше най-красивата картина за нас. Когато филмите за деца, бяха филми за деца и искахме да сме ТЕ и Там ...пък може и да сме били ... ...Сега - Хана Монтана смотана...но пък има и Ай Карли (което е що-годе добро) ..но общо взето - пълен блудкаж и агресия, от които внучето се настройва да ни изтребва всички. |
| ... сигурен съм, шмендю ... като сгудиш спомени - ела да ги споделиш .. Редактирано от - Старшината на 18/9/2011 г/ 00:23:38 |
| >>><<< Не знам кой Гого имаш предвид, ама мойто юначе е наистина Гого Редактирано от - sluncho6 на 18/9/2011 г/ 00:43:15 |
| Слънчо, да ти е жив и здрав студента. И да го научиш и на сън да може да казва това: Димчо Дебелянов * * * Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха - ти с плахи стъпки да събудиш в двора пред гостенин очакван радост плаха. Да те пресрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо... Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона, да шъпнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона: аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина... О, скрити вопли на печелен странник, напразно спомнил майка и родина! Елегията е публикувана за първи път в сп. "Смях", г. II, бр. 64 от 19.08.1912 г. |
>>><<< На много още работи трябва да го науча старши, на много...Скоро почвам и аз да си пиша мнемоарите |
| ... Слънчо, да знае и това детето Натиснете тук ... годишнина иде .. бе к'во ли ти приказвам ... знаеш .. |
| Ъъъ...от Тук ли да почваме, или ше тряба се върнем още назаде? ... Има го бе другарчета-чавдарчета, друг се е сетил доста преди нас. Поразгледайте, припомнете си... Ама със стиснати зъби(колкото са ви останали), и без да си сипвате повече от "таквозито".. |
| ... Старо, прощавай ... не бях дообяснил защо откривам тая тема ... сторих го в пп ... ------- спомени от времето, когато свадбите бяха такива пионерските трепети - такива: а махалите - такива: Редактирано от - Старшината на 18/9/2011 г/ 02:05:21 |
| Старшината В тая махла имахме 5 или 6 книжарници - сега няма нито една. Отделно бяха безплатните училищни библиотеки - 3 или 4, по пет минути една от друга.... |
| ... наистина, в Махалата имаше три книжарници, а сега - МОЛ София ... там поне "Сиела" има ... ама Геновева да не се спотайва - и тя има спомени от тая Махала (кой е младоенека на фотото, А? ) ... Редактирано от - Старшината на 18/9/2011 г/ 12:43:36 |
| И аз да пусна един уточняващ въпрос. Темата със строго определени географски координати ли е, или се отнася общо за епохата? |