Отиди на страница:
След като ги боядисват - значи не ги припознават като обект, който трябва да се уважава.... Да де, ама значително повече са тези, които не ги боядисват /като мен/. И тогава какво правим? Ако 10-тина души боядисват, а 7 млн. не го правят  |
Карай по същество! Мда, щом почна гъбаркането - значи всичко е наред! Лека и "креативна". п.с.Пък си запазвам правото като ме стегне някой път фазата, по повод такъв род академични обсъждания да споделя лични впечатления пак. |
| 10-тина го правят.... Да де, ама какви бяха реакциите?? В най-добрия случай 50 на 50.... (да не казвам по-големи числа в полза на художниците). Такива неща разделят нацията. Няма нужда от тях....  |
| Е6, извинявам се, преди да изключа видях ...такива неща ...няма нужда от тях... Та стар виц: Нане пикае на дувара на Вуте и Вуте псува от прозореца...що на дувара ми бее...твойта... Креативния Нане отвръща "Че кво ти прави дувара пред уе ми бе... |
| Типичните словоблудствания на творчески импотентната критика. Пичовете от Destrictive crreation, каквото са искали да кажат са го казали с творбата си. Който има очи ще види, който има акъл ще си го тълкува. Цялата статия се обезмисля още в началото: въпросът: "Какво е искал да каже художникът?" е сред фундаменталните глупости Тогава, защо по дяволите, почитаемият автор злоупотребя с нашето търпение, като му отговаря?????  А за момчетата  |
| С пароструйка не мож отми глупостта, пошлостта и лошия вкус, да речем. Покрай тази история с паметника се изрекоха толкова глупости и толкова пъти, че се клишираха. Една от клишираните тъпотии, които преповтарят, чута от други и "художниците" е за ... американските герои. Невярно, нечестно и обидно е да твърдим, че американската нация възпитава и вдъхновява младежите си, включително и тези, дето гинат и днес в Ирак и в Афганистан с ... Доналд Дък и Супермен с Капитан Америка. За това тя си има други образи. Какви ли? Ами представете си за миг как някой американски криейтив дистракшън иде та вапца Iwo Jima Memorial ... Чини ми се, всеки морски пехотинец от Пендълтън до Окинава ще си сложи снимката му в шкафчето си с мисия сърч енд дистрой. |
Няма нужда от тях.... Мдаа, наистина от боядисването няма никаква нужда  Както и от споровете по темата нужно ли е боядисването или не. Нека всичко, което отразява отношението към историята, си остане по местата. А ние да се съсредоточим към изграждането, не към разрушението. Щото представяш ли си сега да Му издигнат един паметник? А? И утре кво го правим? Ще го рушкаме ли или ще го боядисваме |
| Тук вече беше споменато, че у нас има стотици паметници на руските освободители и никой не казва нищо против тях. Напротив - народът ги тачи и край много от тях редовно провежда тържества в чест на освободителите. Според мен това е така, защото повечето българи са русофили. Но нека не слагаме знак на равенство между русофилство и съветофилство. Русофилството е просто в духа на народа ни. Съветофилството се придобива в тясно семейни граници, чрез насочено възпитание от най-ранна възраст. И поради тази причина с годините малко по малко ще чезне, докато изчезне съвсем. |
| Фърмин, колаборационисте... Нещо и за сем. ...: На двора Генко Гинкин, още по-издребнял, спарушен и изгубен, носеше пеленаче дете на ръцете си, което крещеше, и го коткаше и люшкаше като кърмачка на гърдите си. Юрдан се запъти към постланото с китеник одърче на двора и седна тежко, като каза намусено: - Бре, женкеря, ти ли пазиш детето? Къде е оная ? Юрдан разбираше под думата "оная" дъщеря си. Генко се смути - защото смущаването беше неговото нормално състояние - и избъбра заплетено: - Тя си има работа, та аз държа Юрданча... тя ми рече да го държа и да го понося... тя си има работа... --Не дава ли ти да й носиш и хурката? - попита с презрителна усмивка Юрдан... - Гино мари, я свари едно кафе! - викна той, без да види къде е Гина. - Тя меси, меси... тя има работа, дядо... та затова аз държа детето... Кафе, кафе... аз да ти направя, ей сега ида, ей. Знам де е кутията с кафето и шекеря - избъбра Генко, като остави Юрданча на коленете на дяда си и се изгуби. Пеленачето се разписка още по-силно. Юрдан се разсърди. Той сложи в къта на одърчето неприятния пискун, стана прав и се развика: - Бре, къде се дянахте, бре! Тук човек ли има или магаре!... Гино мари, Гино! - Тате, добре дошъл! Каква е работата, добре ли си? Здрав ли си? Виж какво е хубаво времето, добре си поизлязъл! - обади се кака Гинка от прага, весела и засмяна. Тя беше се препасала със синя престилка, ръцете й възпретнати до лактите, зелената кърпа на главата й тикната назад и красивото и лице щедро напудрено с брашно. Тя така беше доста интересна и наумяваше някои битови образи от фламандската школа. - Какво правиш? Какво ми разправя оня женкеря? Какво си се така набелила като воденчарка? Едно кафе няма кой да направи тука! - бъбреше старецът ядосано и повелително. - Ти прощавай, тате, хванах се и аз на работа... Сега ще ти направя кафенце... Генко! Къде се запиля? Вземи Юрданча и го занеси в люлката, давно го приспиш! - Какво работиш? Какво месиш? - Меся, меся... трябва да се меси... и ние не сме на гроб камък, я? Благородни българи сме... - каза кака Гинка и се изсмя яката. - Какви българи? Какво месиш? - попита намръщено баща й. - Пексимет, тате! - Пексимет? - Ами че! Нали трябва? - За какво ни трябва пексимет? На баня ли ще ходите? Или каква е тая слободия? Вместо отговор кака Гинка се изкикоти. Юрдан я изгледа съвсем навъсено. Той не можеше да търпи този постоянен и безпричинен смях на дъщеря си, която по веселия си характер беше съвършена противоположност на неговия холерически темперамент. Тя се приближи до него и му каза ниско: - Кой ти мисли сега за баня? Ами ние за друго готвим пексиметя: той трябва за юнаците. Юрдан я гледаше слисан. - За какви юнаци? - Ами за българските юнаци, тате, кога идат в Балкана. - За какви юнаци дрънкаш мари? - попита Юрдан, все повече и повече зачуден. Гинка се приближи още по-близко и каза: - За въстанието... Комитетът нали заръчва? И тя се пак изсмя с глас. Юрдан подскокна на мястото си. Той не вярваше ушите си. - Какво въстание мари? Какъв комитет? За бунт ли? - За бунт, бунт!... Не щем вече ние тоя крастав султан да ни заповядва - отговори кака Гинка дръзновено, но изведнаж отскочи настрана, защото баща й махна с чибука да я удари. Побледнял, разтреперан като листо от гняв, той се развика с всичкия глас, който имаше: - Мари, магарска дъще, мари, въртоглава куфалнице, и ти ли ще правиш бунт? Няма ли за тебе хурка и игла, ами си тръгнала по ума на хайдутаците и нехранимайковците, за да ги хрантутиш с пексимет?... Нямаш ли очи и срам, лудетино!... И тя не щяла султана, видите ли? Кучка недна!... Какво ти е сторил султанът? Дете ли ти взема, или нещо те настъпи? Зарязала си къщата и детето и отишла да сваля султана!... Какво гледаш бе, папуняк, и ти ли си на нейния ум, и ти ли ще ходиш под байрак?... - обърна се свирепо Юрдан към Генка, който гледаше уплашено при вратата. Генко Гинкин избъбра нещо и се скри пак в стаята. Там Гинка се преоблачаше набързо, защото видя, че бащиният й вик привличаше любопитни на вратнята. Като видя Генка, тя грабна чехъла и го запуха по врата. - Поразенико, защо обади, че меся пексимет? Но Генко; с гордо съзнание на своето мъжко достойнство, не удостои жена си с никакъв отговор, а храбро се втурна в другата соба и заметна вратата хубаво. Като тури тая преграда между своя гръб и чехъла на жена си, той протестира язвително: - Удари сега, ако можеш!... Аз съм твой мъж и ти ми си жена!... Удряй сега, да те видя! Но кака Гинка го вече не чуваше. Тя беше излязла на двора, защото баща й беше излязъл на улицата сърдит и разтреперан.  |
| Жана, всуе се мориш, душа! И аз не вярвах, че може да има толкова закостеняли люде, на които политическото им и личностно оформяне е приключило в 3-ти клас с Булгаков и за него бронебойни патрони няма открити, ама се оказа че има. Сравненията с надгробните паметници и Джокондите в л@йна оставят човек да се замисли сериозно за психическото здраве на мислителите, но то, слава Богу, е джелезно. Както и вярата в правотата на идеите ИМ, каквито и да са те, в който и век да живеят и в който и да е свят. Навремето предците им са горели другите на клада заради убедеността в плоскотата на Земята... |
Щото представяш ли си сега да Му издигнат един паметник? Според мен даже закъсняха.... Но ако говорим сериозно - ами ето. Представи си, че Веждичката Го сътвори от бронз (т.е. използва се конюктурата). Утре Боко пада (хипотетично говорим) и сега Манерката почва да вика: "Не пипайте нищо, щото т'ва е история".... |
Фирмин, понякога се изнизваш като.... Що тъй Ами не ми се седи нанизан, навярно, знам ли ... При всяка дискусия на раз, два, три и ... сме на ниво лични нападки и понякога (даже!) обиди. Това пречи. Ще кажеш на кое пък пречи? Ами пречи на важното. Истинската ни мисия, дори на този форум, е да предизвикаме най-доброто от себе си, макар и в остър дебат, но в една посока и с една надежда. Че някога, някъде, макар и за миг ще намерим нещо, което е в състояние да ни обедини. За нещо си. Неуморно трябва да предизвикваме тази си способност, защото само в нея виждам шанс да помръднем от тупика, в който сме се оказали. |
Ами представете си за миг как някой американски криейтив дистракшън иде та вапца Iwo Jima Memorial ... Чини ми се, всеки морски пехотинец от Пендълтън до Окинава ще си сложи снимката му в шкафчето си с мисия сърч енд дистрой. Нещата са по-различни. Този пример е все едно да боядисат паметника на Жуков на червения площад, мисля че ще бъдат немедлено застреляни. Колкото за тези келеши цапачи, точно в този момент да го изрисуват си е чиста проба провокация, но това беше бая дискутирано в клуба и драскача, който иска да го изкара като модерно изкуство .  |
и сега Манерката почва да вика: "Не пипайте нищо, щото т`ва е история".... Ми, правилно. История ли е? История е. Факт. Артефакт. Бил ли е министър-председател на България? Бил е. Строил ли е? Строил е /кво точно е без значение/. Радвал ли се е на народната любов? Радвал се е. Е, що да няма паметник тогаз? Пък ако има - що да не могат тези, дето не го броят за нищо, да си рисуват по него? Ми, да си рисуват, кво сега? Изразяват гражданска позиция хората. При това творческа. Не като нас, да плюят без никакво творчество  |
При всяка дискусия на раз, два, три и ... сме на ниво лични нападки и понякога (даже!) обиди. Да го адресираш точно към мен не е честно  По принцип никого не нападам, освен ако за нападение не се счита изказване на противното мнение. С другото съм съгласна  |
| И капитан Немо кьорав... "Некои замръзнали в ІІІ отделение"... Капитане, де си, куче еднооко? Тук съм, професОре, кен**ам отвисоко! Спомени на въпросителя Professor Aronnax . Редактирано от - Шломо З. на 20/9/2011 г/ 00:23:25 |
Истинската ни мисия, дори на този форум, е да предизвикаме най-доброто от себе си, макар и в остър дебат, но в една посока и с една надежда. Че някога, някъде, макар и за миг ще намерим нещо, което е в състояние да ни обедини. За нещо си. Неуморно трябва да предизвикваме тази си способност, защото само в нея виждам шанс да помръднем от тупика, в който сме се оказали. Ех, Фирмин... И аз тъй мислех... и още се надявам на форума да се превърне в тинк-танк. Но все повече се убеждавам, че надеждата е наивна. Останала ми е не повече от 2-3%. |
Фърмин, колаборационисте... Колко ти си ционист, толкоз и аз колаборационист, ама що да ти придирям ...  |
...Истинската ни мисия, дори на този форум, е да предизвикаме най-доброто от себе си, макар и в остър дебат, но в една посока и с една надежда. Че някога, някъде, макар и за миг ще намерим нещо, което е в състояние да ни обедини... Фирмин, чудесно казано! Ха сега, обаче се върни и виж какво обединение си потърсил с Жана и как я направихте с Олда на пихтия само с възгледи, че жената не зная как издържA! Grumpy Old Men!...  |