| Сибил, от дълбините на душата си съм поразена, как с един замах на модераторската гума вие успяхте да затриете съдържанието на цялата статия на Калин Донков "Утре беше празник". Не зная до колко мнението на коментаторите в "Сега" отразява политиката и мнението на редакцията, но вие лично показахте чутовно неуважение към автора. Той е посветил словото си за непризнатите поети, за които словесното творчество е част от съкровеното, а не от делничното. Авторът споделя как "качеството" на поезията няма общо нито с обществения статут на поета, нито с вероятността това творчество да пребъде за поколенията. "Аз дори мисля, че в поезията изобщо няма автори, а само стихотворения, които никой не може по своя воля да прокара, още по-малко пък да изтегли. И че там ще се намери място за всяко истинско стихотворение, стига някой да има този късмет - да го изпее." Аз цитирах едно нещо позабравено, което намирам за много човешко. А вие изпратихте стихотворението на Слънчо образно казано в кофата, защото на полицата не му е мястото! "Бел. на модератора: Моля, придържайте се към темата. Теми за лично творчество на участниците има в съответната секция Теми на форумците." Намерихте Слънчовото творчество за недостойно да бъде редом с това на признатите поети? Намерихте, че то може да бъде обсъждано само в рубриката, която по ирония на съдбата носи името "Тетрадка за Домашни Упражнения по Поезия на у-ка..."? Намерихте нещо вулгарно или непристойно в това да се цитира следното: "Използвам хладен миг за да ти пиша, че жар е моя ден - суши перото, че времето зад мен в врата ми диша, че нямам време ни за зло, ни за доброто. Но спирам се за малко да издебна, да прасна злото гадно зад кьошето и после да реша, дали потребно е с нож да го направя на решето. Използвам хладен миг за да ти пиша - без капчица любов не ми се диша..." Може би нямаше да обърна вниманието ви върху всичко това, ако то се беше случило в някоя друга рубрика, под друга тема. Но именно под тази статия на г-н Донков аз мисля, че намесата ви е изключително погрешна. Формално спазвайки буквата на правилника, вие го изпразнихте от съдържание. Да си спомним лилавата завеска и игличката със синьо топченце в "Занемелите камбани"! Или да се върнем към статията и да видим какво е посъветвал в нея г-н Донков. "Стоеше пред мен като стареца от "Мадригали" на Иван Радоев ("не, не стоеше, а едва стоеше" Искрено учудена от това вмешателство 67 |