Потребител:
Парола:
Регистрация | Забравена парола
Запомни моята идентификация
Уважение към позицията на един автор
Добави мнение   Мнения:1 1
67
30 Сеп 2011 00:12
Мнения: 7,197
От: Benin
Сибил,
от дълбините на душата си съм поразена, как с един замах на модераторската гума вие успяхте да затриете съдържанието на цялата статия на Калин Донков "Утре беше празник". Не зная до колко мнението на коментаторите в "Сега" отразява политиката и мнението на редакцията, но вие лично показахте чутовно неуважение към автора. Той е посветил словото си за непризнатите поети, за които словесното творчество е част от съкровеното, а не от делничното. Авторът споделя как "качеството" на поезията няма общо нито с обществения статут на поета, нито с вероятността това творчество да пребъде за поколенията. "Аз дори мисля, че в поезията изобщо няма автори, а само стихотворения, които никой не може по своя воля да прокара, още по-малко пък да изтегли. И че там ще се намери място за всяко истинско стихотворение, стига някой да има този късмет - да го изпее." Аз цитирах едно нещо позабравено, което намирам за много човешко.
А вие изпратихте стихотворението на Слънчо образно казано в кофата, защото на полицата не му е мястото! "Бел. на модератора: Моля, придържайте се към темата. Теми за лично творчество на участниците има в съответната секция Теми на форумците." Намерихте Слънчовото творчество за недостойно да бъде редом с това на признатите поети? Намерихте, че то може да бъде обсъждано само в рубриката, която по ирония на съдбата носи името "Тетрадка за Домашни Упражнения по Поезия на у-ка..."? Намерихте нещо вулгарно или непристойно в това да се цитира следното:
"Използвам хладен миг за да ти пиша,
че жар е моя ден - суши перото,
че времето зад мен в врата ми диша,
че нямам време ни за зло, ни за доброто.
Но спирам се за малко да издебна,
да прасна злото гадно зад кьошето
и после да реша, дали потребно
е с нож да го направя на решето.
Използвам хладен миг за да ти пиша -
без капчица любов не ми се диша..."

Може би нямаше да обърна вниманието ви върху всичко това, ако то се беше случило в някоя друга рубрика, под друга тема. Но именно под тази статия на г-н Донков аз мисля, че намесата ви е изключително погрешна. Формално спазвайки буквата на правилника, вие го изпразнихте от съдържание. Да си спомним лилавата завеска и игличката със синьо топченце в "Занемелите камбани"! Или да се върнем към статията и да видим какво е посъветвал в нея г-н Донков.
"Стоеше пред мен като стареца от "Мадригали" на Иван Радоев ("не, не стоеше, а едва стоеше" - един поет, дошъл в редакцията със своя непознат, драматичен свят. Двата образа се сливаха, може би защото бяха противоположни: моят посетител, простодушно изкушен аматьор, и героят на онова стихотворение - изтънчен, класично настроен поет. Впрочем, за "Мадригали" може да ви разкажа някой следващ път. Нищо че Празникът на Поезията беше утре. Какво ни пречи да опитаме още веднъж..."

Искрено учудена от това вмешателство
67
Добави мнение   Мнения:1 1