Отиди на страница:
Чудесна идея да се публикува този текст в дните, когато кабинетът обяви фалита на БДЖ....  |
| Благодаря на газетата за чудесната идея да списва произведения на български титани, като дядо Вазов, които га че са писани за днешни дни. Не си спомням да има такъв алегоричен похват в нито една медия. Да не говорим за прекрасния език на патриарха на българската литература. |
| И след българския влак се появиха българските кораби, българските самолети, българските тирове, българските заводи, .... А след това пристигнаха чуждестранните инвеститори...  |
| Дядо Йоцо същински левент. Пък не върви да го циментираш прегърбен. Поне ръката му трябваше да е до челото, според представите ми. |
| Ей тук един 20-годишен ще напише: "Ай, стига сте ми дрънкали за миналото, бе. Кво ме интересува! То си е вашето време. Мен ме интересува кво стаа сега."  |
| Уважаеми г-н дабедабе, фигурата не е левентска, а облечена с дебела домашна вълнена фанела, нещавен елек, потури, навои и цървули. Монументализмът се налага вероятно защото фигурата е на хълм. А слепите (боговете и общините да им помагат), когато сочат, сочат към звука. Земен поклон пред винаги просълзяващия българските очи Иван Вазов. Редактирано от - Дорис на 14/10/2011 г/ 20:59:35 |
| Аз си мисля, че когато Вазов е писал това, ентусиазмът му вече е бил прекършен. Питам се доколко той е вярвал, че България отива на добре. Без съмнение той е голям патриот, но дистанцията във времето не е малка и е жалко, че децата ни го подминават. |
Адаш мили , | . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Спомням си , че редакцията ни изненада приятно и нестандартно с поезията на Никола Вапцаров. Форумци пък пуснаха стихове на поета. Утепахме се да коментираме, беше страшно свежо и разчупено. Ще ви бъдем благодарни , "Сега", ако Ваши автори отново ни изненадат с подобeн вид алегории на база български класици, пък и защо не съвременни автори. Още веднъж за българщината и за този наш духовен пастир Вазов - |
| Тъжно... много тъжно... А днес си имаме „български“ попфолк. „Български“ бизнес. „Български“ валутен борд. И най-вече „български“ войски в Афганистан и Ирак. |
| Към въпроса за анатемата. Иван Вазов, "Светослав Тертер": В това време в една килия на митрополията, при една маса, седеше млад, бледолик, рус, с рядка брадица монах и пишеше на празния преден лист на един часослов. Дебела восъчна свещ трепливо осветляваше болезненото лице на монаха и пожълтелия пергаментов лист. Тоя калугер беше патриаршеския логотет, отец Никанор, преместил се заедно с Иоакима тука. Пачето перо скърбуцаше по пергамента, който се покриваше със ситни редове, а погледът Никаноров светеше от вдъхновен огън. Най-после той остави перото и взе да чете с глас онова, което беше написал. А това беше летописна история на събитията в Търново, на които той сам беше свидетел... В това време в една килия на митрополията, при една маса, седеше млад, бледолик, рус, с рядка брадица монах и пишеше на празния преден лист на един часослов. Дебела восъчна свещ трепливо осветляваше болезненото лице на монаха и пожълтелия пергаментов лист. Тоя калугер беше патриаршеския логотет, отец Никанор, преместил се заедно с Иоакима тука. Пачето перо скърбуцаше по пергамента, който се покриваше със ситни редове, а погледът Никаноров светеше от вдъхновен огън. Най-после той остави перото и взе да чете с глас онова, което беше написал. А това беше летописна история на събитията в Търново, на които той сам беше свидетел. И той четеше с глух, напевателен глас: „И е 1280 лето от рождението на господа нашего Исуса Христа, цар Иван-Асен, недостоен син на благоверний цар Михаила и внук на приснопаметний и великий цар Ивана Асеня, избягна из преславний град Търново поради народна ненавист и отиде при гърци с царското съкровище.“ — Анатема! И след него, понеже нямаше цар, болярите избраха за цар достойнаго и великаго болярина Георгя Тертера, от род кумански. И той мирно царуваше. Но по попущение божие, налетя с безчислено войнство нечестивци татарин Ногай, та оплени царството п много кръв християнска проля неговата десница... И много зло сториха агарянци.“ — Анатема! „И убоя се тогава цар Георги от агарянци и побягна из престолний град Търново. Това се случи в лето господне 1292. Н нечестивец Ногай влезе тогава в славний град Търново и тури на престола болярина княза Смилеца, за да бъде негов поданик, И тогава срам велик падна на царство българско. И аз, недостойния раб божий, йеромонах Никанор, пролях горещи сълзи, защото срам велик беше това, понеже бог ни наказваше за нашето нечестие. И цар Смилец скоро биде възненавиден и се уплаши и остави посред нощен мрак своя палат и побягна из първопрестолния град наш Търново. Това се случи това лето и аз сам бях свидетел на това. И това лето пристигна в Търново княз Светослав, син царя Георгя Тертера, и радост велика облада народа. Но праведний бог заради нашите грехове изпрати из пустините нечестивия хан Чоки, син проклятаго Ногая, и той с велико войнство дойде и седна на царския трон.“ — Анатема! „И аз, грешния раб божий, Никанор, пак пролях горчиви сълзи. Защото бог дигна десницата си от нас. И благочестивий княз Светослав...“ Влезна патриархът и пресече четенето на логотета. Никанор стана... |