| Ами само сметките да се видят - ще стане ясно, че има измама. Пътуванията из провинцията, вечерите и обедите, плакати, "наблюдатели"... ------------------------------- ---------- Блогът на Генек |
| "Pecunia non olet" (Парите не миришат) е нарицателен израз, приписван на римския император Веспасиан. Повод за това е било несъгласието на сина му Тит Флавий с наложения от баща му данък върху обществените тоалетни, в отговор на което императорът напъхал под носа му една шепа монети. Според биографа му Светоний, това бил единствения император променен към по-добро във властта, но бил най-известен с това, че започнал строителството на Колизеума и първия Храм на мира в Рим. Веспасиан управлявал през периода от 69 до 79 г. след Христа, а историците представят неговото властване в благоприятна светлина. Бил пословично пестелив, като използвал всякакви законни и незаконни мерки за да напълни хазната и да подобри лошото финансово състояние на държавата, което успял да направи. Интересното е, че Веспасиан издигал най-алчните чиновници начело на богатите провинции, а след това ги осъждал и конфискувал заграбеното от тях. Може би тази загриженост и "стиснатост" е дължал на скромния си произход - син на събирач на данъци, Веспасиан бил роден в село от Северна Италия, станал първият от фамилията си който влязъл в Сената. Освен с подобряване финансовото състояние на държавата, Веспасиан имал и друга задача - да подобри дисциплината сред войниците, които неколкократно плячкосали Рим, поради което строго наказвал проявите им на своеволие и бил сдържан в поощрението им. ... Да, парите не миришат и днес. От карикатурата на Комарницки може да се добави и, че "Даренията не миришат", както и да се изведе и друг израз, че "Гласовете на избирателите не миришат". А партийните пари по презумпция няма как да миришат, защото дори и да са с криминален произход, те вече са изпрани при тяхното инвестиране в печеленето на гласове. Извратената реалност сочи, че данъкоплатците спонсорират партиите, за да имат ресурс същите партии с парите на избирателя да си осигурят неговия глас и да бъдат избрани отново. "Най-напред бе вдигнат размера на държавната субсидия за парламентарно представените партии и взелите над 1%. Това бе представено като едно от условията за прекъсване на порочната зависимост на партиите от спонсори, но в момента се превръща в удобно алиби на големите играчи. Те вече спокойно могат да твърдят, че поемат разходите си сами и не разчитат на покровители." Това изглежда не е толкова притеснително, колкото описаните в статията констатации, че "Забраната на фирмените дарения доведе и до огромни и непроследими списъци с физически дарители - стотици неразпознаваеми физически лица без ЕГН-та, чиято проверка е физически невъзможна." Това от своя страна води до отчаяния извод в статията, че "Абсурдно е да очакваме някакъв резултат и от декларациите за произход на средствата на дарители." - в смисъл, че няма физическа и практическа възможност да се проследи дали последователите на "криминалната революция" стоят зад цитираните капитали с неясен произход с ясните намерения да си осигурят легитимирани представители във властта и в крайна сметка, естествено - да си върнат инвестициите умножени.Изпраните пари не миришат. |