Жалко за французоте, но все пак всички очакваха тази титла на Ол блакс. Доколкото четох и съдиите не са били на висота. Но все пак въпреки много проблеми с контузии титлата остана за кивитата. |
Французите надиграха, но не успяха да отбележат повече точки от Ол Блекс. Бяха отписвани от всички, но ясно показаха, че са най-сериозният противник от Северното Полукълбо на някоя от четирите нации, включая Аржентина, от Южното. Дусатроа и Руджери както и предната им редица ги пристиснаха изключително сериозно, но просто новозенландците играха страхотно в защита и не дадоха много възможности на французите да атакуват в техните 22 освен трая, но той бе след две последователни грешки на Нону и Уийпу. Съдиите може и да допуснаха някакви минимални грешки, но много рядко някой ще даде пеналти за hands in the ruck на Ричи МкКоу. А Жобер го направи на два пъти. Като сериозен момент за успеха на финала може би бе дългата и опитната резервна скамейка за да можеш да извадиш четвърти флай халф с качествата на Доналд малко отбори могат да го направят Дусатроа най-вероятно ще бъде избран за играч на сезона, след като успя да води и организира отбора си много добре на финала. |
Иначе първенството бе белязано и с прогрес на нетрадиционните ръгби нации от т. нар. Tier 2, които губеха с по-малко точки на това първенство от друг път. IRB праща треньори по физическа подготовка в страни като Япония, Канада и Грузия, за да ги подготвят да не се излагат толкова много с резултати като 12-145. Но трябва да им се пращат и дефанзивни треньори, защото положението само с физика не може да се поддържа. Ама после идва и въпроса с отглеждането на група от 30 души, защото някои нации като Япония се оказа че имат 16-7 качествени играчи и като се контузят един двама кел-файда от това че се бориха добре в един мач, като в следващия нямат играчи и се излагат. От друга страна, Франция показаха, че може би тези нации не са напреднали толкова много, защото за да се класираш на 1/4 финал се нуждаеш от две победи и две бонус точки - например две победи с повече от четери трая или две загуби с по-малко от 7 точки. Така, че трябва да се направи нещо да се вдигне конкуретноспособността на мачовете в груповата фаза. Например да има плейофи между вторите и третите за право да играят на 1/4 финал както преди няколко турнира. От трета страна, мачовете от елимиционната фаза бяха с най-малка разлика в точките между победител и победен във всички световни първенства така че евентуално наистина става по-интересно и по-оспорвано. Особено с влизането на Аржентина в турнира на Tri Nations и евентуалното разширяване на Six Nations с Русия, за което чух, може да има повече оспорвани първенства. |
Но най-важното е, че представителите на т. нар. Home Nations не могат да преглътнат, че се перманетни губещи от развитието на играта спрямо цялостната политика на управлението на спорта да се поуляризира повече в нови страни като се намалят физическите натоварвания. Англия не могат да си подават топката и разчитат на нападетелите им да изкарат нарушения за кикърите им и французите им показаха как целия състав им може да подава ръгбито и да бяга с него и да търси пролуки. Арженците и новозенландците също ме впечетлиха със същото. Но Ирландия и Шотландия и Англия ще загубят много ако продължат да се променят правилата с търсенето на по-малко физическа сила. |
A Ол Блекс са достойни победители и показаха, че имат страхотен треньор и лидер. Бяха най-постоянния отбор в четирите години до Световното Първенство и на самия турнир и намирайки се под гоялно напрежение да спечелят на всяка цена успяха, за което адмирации. В предвид колко млади играчи има в отбора и в предвид надмощието във всички младежки турнири, си мисля, че надмощието им ще продължи доста дълго. |