Отиди на страница:
Г-н Донков! Великолепен!  Геновева, Дорис, Лустри и всички форумци тук! Политиканстваме под другите теми, а животът, истинският, той си тече, докато си правим планове за него. Ако Ако владееш се, когато всички треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен – не сееш клевети; или намразен – злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш краха – зъл предател еднакво със триумфа – стар циник; Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка – и го понесеш, или пък видиш сринати нещата, градени с кръв – и почнеш нов градеж; Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш, и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; Ако заставиш мозък, нерви, длани и изхабени – да ти служат пак, и крачиш, само с Волята останал, която им повтаря: „Влезте в крак! Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в двореца – своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута с шейсет секунди спринт, поне веднъж; Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой – ще бъдеш мъж! Ръдиард Киплинг |
| малеей тука станало яко мъдро благодарствено и задушевно сетих се че бех забравил да добавим преди финала оште нешто: Какво остава от така наречения единствен живот, от уникалния човешки отпечатък върху световния пейзаж? в световния пейзаж СЕГА са включени компютри а преди това папируси дори дърво и камък върху които е поставен отпечатък от не един единствен уникален живот земленски освен това от всеки отпечатък остава и следа във общата и в уникалната индивидуална земленска памет което всъшност е световния пейзаж от който не може да има отпечатък в ничий земен сървър защтото е неповторим неуловим и недостижим от никаква земленска техника от ничий земен ум дори паранормален заштото това е Друга територия  |
ДОНКОВ: И днес още смятам, че разликите между нас не са нюанси, а самата тъкан, веществото на живота. И че той ще угасне, ако си позволим да ги загубим. Ако сме толкова лекомислени, че да ги премахнем... William Blake (1757-1827): The Fly Little Fly, Thy summer's play My thoughtless hand Has brushed away. Am not I A fly like thee? Or art not thou A man like me? For I dance And drink, and sing, Till some blind hand Shall brush my wing. If thought is life And strength and breath And the want Of thought is death; Then am I A happy fly, If I live, Or if I die. |
| Цената на доверието Така съм създадена, Че предпочитам Да се усмихна, вместо да се намръщя, Да погаля — вместо да ударя, Да повярвам — щом ме погледнат в очите. Много пъти са ме лъгали. Дори най-скъпите, най-близките. Обичта ми са тъпкали С думи са ме оплитали — И пак ме гледаха в очите. Може още сто пъти да ме излъжат. Нека. Едно не искам: заради стоте измами Веднъж да не повярвам само На очите, които наистина Са били искрени. Станка Пенчева Редактирано от - читатель на 29/10/2011 г/ 15:50:05 |
| Да... Странните ни неповторими собствени следи в днешния живот, по които ще ни търсят тези след нас. Геновева, това на Евтушенко е гениално кратко... Просто, ясно... всичко. |
| Толкова човечност и поетична/поетическа красота тук, че човек да се чуди на кого по-напред да вдигне палец! |
| аз пък си харесах това: Единственото, с което не мога да се примиря, е, че в повечето човешки съдби ненужни се подмятат отговори, които други хора цял живот търсят и не намират... |
| Понякога се виждам отстрани...и се чудя как и защо съм тук. Защо трябва да съм тук...защото щом съм тук, сигурно така трябва. Или поне така е трябвало, а дали все още трябва? |