Отиди на страница:
| Просълзяващо! Дано всички поети по душа срещат такива жени! |
| Просто любов. Безусловна и всеотдайна. Жените са способни на това и без мъжете да са поети. Натиснете тук |
| Никой не е изпял по-добре Мита за любовта от Хедвиг и знаете какво. Повече трудно може да се каже и никой не е казвал след Пирът, всъщност. Натиснете тук |
| Вторият ми пост обяснява коя е причината за смъртта и на поета, която на пръв поглед е неизвестна, но всъщност причината е любовта, защото след смъртта на любимата си поетът е загубил половината от самия себе си. Хедвиг говори за любовта със силата на изкуството, затова при всички случаи моят коментар е по-безличен от тази песен. |
| Натиснете тук Тук си спомням приказката "Храбрият оловен войник" на Андерсен. Има я в руските торенти и е много хубаво направена. |
| Страшна любов!!!!! Няма що!!! Разглезен културната политика на Людмила Живкова поет се праи на духовно унищожен, за да може женя му да опиня каиша, а той шишето с водка. И да възклицава - Еееех, ако бях на Запад!!!!!! |
Калин Донков отново е  ."Търсенето и намирането на "тази носталгия по социализма" е твърде тъмно обстоятелство. То е един невежествен отказ от любопитство към причината за всичко, което се случвас нея." - Добре написано! Десетки пъти в този форум напомням, че Невежеството, Примитивизмът и Злобата вилнеят из нашата България и съсипват всичко читаво и човешко. Ето и днес реакции, като тази на Войводата, доказват за сетен път, че еН-Пе-Зе-тата /вече 22 години / се възпроизвеждат - като едноклетъчни, чрез деление, дори когато животът ги кълца безмилостно. Лошо е, че заливат с вонята на омразата всичко нормално около себе си! Каква любов, каква поезия, каква култура и нравественост чакаме от приматите!? |
| Чувствата ми са смесени. От една страна не мога да не се възхитя на душевната сила на една крехка жена, поела на плещите си цялата отговорност за издръжката на семейството. Такива като нея са хиляди и в България, където работят на две-три места и в чужбина, където вършат работа, която никой друг не иска да работи. От друга страна обаче може ли саможертвата на единия съпруг да компенсира сбърканите житейски приоритети на другия? На първо място в живота на човек трябва да бъдат децата и семейството. После идва професионалната реализацията, кариерата и т.н. Никой уважаващ себе си човек не би трябвало да приеме такава саможертва от най-близкия си човек и безучастно да наблюдава как тя или той съсипва здравето си заради неосъществени негови или нейни лични амбиции. Семейството предполага заедност. Заедност в добро или лошо, в здраве или болест, винаги. То и думата "съпрузи" означава "впрегнати заедно". Ако само единия поема трудностите на живота, а другият паразитира на неговата любов и чувство за отговорност, то това е дълбоко неморално и непочтено. Така мисля аз. |
| Наистина надолу по течението на" Частен случай" Щото пък аз и вие се сещате за една жена на голям поет. И за една друга жена...И друга..... И обобщаващото "Жената на поета" не пасва..като заглавие. Редактирано от - w201 на 04/11/2011 г/ 15:09:04 |
Да следваш творческите си пориви било сбъркан житейски приоритет. Не, не е ако го правиш за своя сметка и не си в тежест на семейството си. Но ако очакваш някой друг да те разтовари от задълженията за да следваш творческите си пориви, това е чиста проба егоизъм и егоцентризъм. Много известни поети и писатели са работили нещо съвсем друго и междувреммено са и творили. |
| Николай Заболоцкий ЖЕНА Откинув со лба шевелюру, Он хмуро сидит у окна. В зеленую рюмку микстуру Ему наливает жена. Как робко, как пристально-нежно Болезненный светится взгляд, Как эти кудряшки потешно На тощей головке висят! С утра он все пишет да пишет, В неведомый труд погружен. Она еле ходит, чуть дышит, Лишь только бы здравствовал он. А скрипнет под ней половица, Он брови взметнет, - и тотчас Готова она провалиться От взгляда пронзительных глаз. Так кто же ты, гений вселенной? Подумай: ни Гете, ни Дант Не знали любви столь смиренной, Столь трепетной веры в талант. О чем ты скребешь на бумаге? Зачем ты так вечно сердит? Что ищешь, копаясь во мраке Своих неудач и обид? Но коль ты хлопочешь на деле О благе, о счастье людей, Как мог ты не видеть доселе Сокровища жизни своей? |
| Круелке, Как Никола Вапцаров е ринал кюмура в моето училище на времето (127мо) и е успявал да напише едни от най-силните стихове на български език? Творец не е професия!  |
| "....Десетки пъти в този форум напомням, че Невежеството, Примитивизмът и Злобата вилнеят из нашата България и съсипват всичко читаво и човешко...." Напоследък темата за българската злоба и завист е, като похлупак на всяка тенджера. Използваме ги, като оправдание и начин да вменим вина и отправим упрек. Злобни и завистливи-е и? Тия човешки пороци не са само български. Огледайте се , вгледайте се в съседите ни на Балканите, арабите, еврейте, руснаците и по специално "новите руски" и в скалата от 1 до 100 къде бихме попаднали? "Ендемол", които измислиха "Биг Брадър" и заложиха на изконните човешки слабости и недостатъци, направиха милиони, като не заложиха само на българските, а на същите в световен мащаб. Оказа се, че не само българите мрънкат и са вечно недоволни, френското, италианското и гръцкото недоволство ни отреждат незавидното 6-7 място в класацията. Дори прагматичните немци се хвалят, като снобарите англичани и се смята за нормално да се изфуклявиш, къде си прекарал лятото и какво планираш за зимата. Затова обобщенията за нашата черна завист звучат нихилистичнои и не ни помагат в общуването и преодоляването на трудностите ни, дори напротив. |
| Круела Не знам защо, ама се сетих за Мария-Терезия, която е имала май 16 деца и е останала в историята като един от големите владетели, направили много за развитието на своята страна/империя, всъщност/. Хайде, императрица е била, гледачки, гувернантки и прочие е имала сигурно, ама това са 16 деца/12 или 13 оцеляват/, да сметнем колко години бременност само, та свят ще ни се завие - и тази жена е успявала да води държавните дела в продължение на 40 години и да постигне много. Как е успявала тази жена? Пък някои мъже, и хич не са малко в милата ни родина, буквално лежат на крехките плещи на жените си. И не само творци, като описания тук. Всички сигурно познаваме редица мъже, които в безвремието на прехода, отчаяни от промените, съкращенията, безработицата, намират за много по-удобно и лесно да оплакват съдбата си в кръчмите, а жените им се скапват от работа, за да издържат децата си и нещастния глава на семейството. Споменавала съм го и друг път във форума - никога досега в историята на родината не е имало гурбетчийство на жени! А сега е масова практика. Тъжен факт.... Редактирано от - len на 06/11/2011 г/ 14:53:10 |