Отиди на страница:
| Удивен съм! И заинтригуван. Отдавна не бях попадал на толкова непосредствено и искрено звучащ творец. Без превземки, без вечното мрънкане, без показни крайности. Ще потърся книгите му. |
| И аз не харесвам "По пътя", Керуак и култа около тях, а и Буковски за чак толкова сериозна литература въобще не го приемам, но - въпрос на вкус. Това не променя първото ми впечатление от човека. Ще видим (т.е. видя = прочета). Редактирано от - Forza NATO на 04/11/2011 г/ 21:43:39 |
 Фуражката на баща ми беше със зелена околожка . Утре е Войнишка задушница . Светла памет на предците ...  |
! | "Мисля, че жените са по-добрата половина от човечеството - много по-търпеливи, много по-градивни и много по-грижовни са от нас, мъжете" Да. тук авторът е прав. Но не съм съгласен с това, че никога не губят вкуса към живота. Мъжът, с който живеят може да им вгорчи живота така, че да загубят вкус към всичко. Всяко живо същество си има своята половинка. но малко хора я откриват. Останалите правят компромиси, които им струват скъпо. Пожелавам от сърце на всички млади хора да намерят своята половинка и да си изживеят живота пълноценно. |
| Честно казано и аз съм възхитен. Толкова земен човек, който предлага таланта си по изключително скромен начин. Ще прочета книгите му. ---- И честно казано чета този отдел на Наблюдател от някакво садо-мазохистично чуство на наслада, където изперкали и самозбравили се трегери се вживяват като родени принцове и започват с пУмията по народа - колко сме прости, колко сме елементарни, а как те великите остават неразбрани. Това интервю е различно, този творец е различен. |
В течение на по-малко от месец писателят Галин Никифоров спечели две големи български литературни награди - наградата на фонд "13 века България" за романа "Лятото на неудачниците" и наградата "Елиас Канети" за "Къщата на клоуните По полека, апапи. Имах щастието да се наслаждавам на един много титулован и награждаван поет, който списваше ката ден в Новинар. Да, да, за голямото явление Тома Марков иде реч. Днес там се вихри Калин Терзиев. И той награден в Европа. Това са награди като на нов бг филм в Улан Батор или Душанбе. Левчев подава на приятеля си от Франция име на наше бг момче-много талантливо. Сетне му връща жеста. Калин е награден с евронаграда по предложение от БГ. Ауу, кои ли ще да са го предложили. Не ми се рови из белъото на бг културна простотия. Но мразя фалша и лъжата. Бг литература до този момент е като всичко останало тук. Дразни ме нарцисизма и задоволството на тази ярка демонстрация на некадърност, наречена нова и титулована бг литература. След лауреатът Томчо, имаме възможност да се насладим и на лауреата Калин. Мафията на 40 годишната културна посредственост. Децата на социализма Поантата не е в годините-а в дивата посредственост. И в мафията. От българските класици харесвам документалните работи на Богомил Райнов, романите на Павел Вежинов и на Димитър Паунов На мен този цитат ми стига. Един, дето управлява с Винету под възглавницата и литератори, които са прекарали детството си с мечтата за Емил Боев. На този народ, който избира такива да го управляват, му трябват и такива литератори. Тц, четете си го. Редактирано от - Зе Мария на 05/11/2011 г/ 05:57:57 |
Всеки човек, работил в производство, знае за какво става дума - понякога се чувстваш като капитан на пиратски кораб, където трябва да държиш всички главорези под око.  |
| "....Писателят няма къде да се скрие освен зад собственото си писане...."!? Няма по разголена душа от писателската. |
| Интервюто беше чудесно, човекът също звучи като такъв, честно казано - заинтригувах се. Само че литературните му вкусове за мен са, меко казано, озадачаващи. Да препрочетеш 20 пъти По пътя, особено българския превод, е все едно да слушаш Азис 8 часа без прекъсване, извинявам се за плиткото сравнение... Буковски - така и не разбрах как магазинерският му стил на писане не само че се харесва, ами и е придобил култов статус, да се надяваме само в затънтени кътчета на Източна Европа. Форест Гъмп? Но това не омаловажава всичко останало в интервюто. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Непременно щв намеря, купя и прочета книги от този човек. Като прочетох интервюто с него ми идва на ума нещо подобно, но заменено с България на "Еще Полска не сгинела". |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Биволе, и на мен ми иде да го напиша "издържлив", но литературата казва друго - цитирам две неща, които са ми под ръка: 1. Правописен речник на българския книжовен език, Наука и изкуство, София 1981 - издръжка, издръжлив, издръжливост; 2. Знаете ли българския правопис, Моско Москов, Народна просвета, София 1980, с. 204 - "Особено много се греши при писане на производните думи на глагола държа. Трябва да се имат предвид следните примери: издръжлив, а не "издържлив" издръжка, а не "издържка" поддръжка, а не "поддържка" поддръжник, а не "поддържник" Погрешното писане на тези думи с ър се дължи на подвеждането им по глаголите издържам, задържам." Според поясненията на Москов, въпросните думи (издръжлив, издръжка, поддръжка) се пишат с ръ, за да се избегне натрупването на съгласните ржл-, -ржк-, -ржн- (т.е., неправилно е: издържлив, издържка, поддържник). На мен лично не ми пречи това натрупване. Интересно ми стана, че само за "издръжлив" имах колебания, докато за другите думи, посочени тук, приемам речника и Москов без колебание... P.S. На Москов книгата малко олеква от това, че в заглавието е пропусната питанката...  |
Много на място е второто значение на думата "визия". Като кажеш: "Този човек има визия..." и на галфона всичко му е ясно. Понякога може да породи дори повод за дискусия. Например: "Това правителство няма визия..." Галфонът моментално може да възрази, че всички са облечени в скъпи костюми... Изобщо, повод за съдържателен разговор...  |