Отиди на страница:
Не винете Вашингтон за създаденото впечатление, че подкрепял екзотични екземпляри от политическата зоология (Хашим Тачи, генерал Нориега, български алчни животни). Такава подкрепа е временна; тя е заради краткосрочни цели и липса на избор. Намек нашиот министър-председател-център нападател - и той като Нориега е забъркан в наркотрафика. Вашингтон ги обича такива най-много, защото са послушковци. Иван не е от тези, които хвалеха Тодор Живков, после Симеон, а сега обслужват Борисов. Иван Бакалов не обича Тодор Живков, понеже баща му е бил партизанин от Средногорския отряд. При Тодор Живков само бригадата "Чавдар" значеше нещо. Всички други бяха подценявани. Инак той е бил близък със Станишев. Дослушах края на музикалната сюита "Карнавалът на животните" на Камий Сен-Санс, Камий Сен-Санс се е дразнел много, че любимото негово произведение на публиката е било имено "Карнавал на животните". И аз не го намирам за много интересно. Инак харесвам много два от концертите му за пиано - 2-рия и 4-тия. Особено 4-тия е много хубав. Понеже живееха с мизерни стипендии, рабфаковците не ядяха, а "мензаха" в Mensa Academica, студентския стол с вход откъм Народната библиотека. За 30 ст. през 60-те в мензата се ядеше на обяд 1-во супа, 2-ро ястие и десерт, вечер ястие и десрт, безместните дни бяха два. Тогава се влизаше от вътре. "Ректоратора", както вече казах, е хубава сграда с лампиони и мозайки, непостижими за сегашните архитекти, както и за предишните, които му достроиха две крила.. Софийският университет преди 1944г. е бил доста неврзчна сгарад в сравенени със сега. Натиснете тук "Яйце" беше гимнастически салон с висилки, успоредки, коне с гривни и гривни И аз съм играл волейбол в него. без коне в седемте ниши отсреща, като слизаш по хубавото стълбище. Таванът беше Наговорили се да ме издигнат за комсомолски секретар на курса, а пък то се съгласувало в градския комитет, където установили, че въобще не съм комсомолец. И аз имах същия проблем в Института, решили да ме правят партиец без да ме питат. И като дойде една характеристика от Партийния комитет, след това никакво излизане на Запад. 2-ма бяхме нарочени в Института. Моя роднина също я мъчеха да стане партийка за да остане в провинцията. А на нея баща и съден от Народния съд. Едва се спаси. Соцрежимът беше забранил студентския празник и когато отново го разреши, студентите го празнуваха с бутилки в ръка Най-големите изстъпления бяха в годините 1964-65. Тогава пред очите ми вкараха една платформа с декори на Народния театър в езерото Ариана. Бяха изпочипили коли, обърнато варели за боклук. На следващата година бяха композирали един влак готов за пребиране на буйстващи студенти, но студентите се усетиха. От тогава празниците станаха по-културни. |
Няма да ти е трудно при по-нови вицове, поне от преди 25 години tsanev, Напротив, хич няма да ми е лесно. Разчитам криво-ляво на първите 3 от тия 22. През последните 22 години читавите нови вицове се броят на пръстите на едната ръка. Всички други вицове, появили се през този, да си признаем, не особено светъл период от най-новата история на България, са или тъпи, или несмешни, или просто са прекроени и натаманени стари вицове. А Хексето, с прямотата на звънтящата си младост, го е казала съвсем на място.  |
- Скъпи другарю Червенков, ... На това място се усеща, Една, на времето, много готина жена ми разказа преди много време следния случай. Влиза тя към края на 1945 в кметството на малкото градче (в Германия), където е живяла тогава и вдига дясната ръка: Хайл Х-хх-ха-халлооо. И се заливаше от смях като го разказваше. И до днес ми е майтап: Ххххх-аллооо! Само че с лявата ръка. |
днес форумът е досущ тлаката в алтъново.. тракането на ченета само подсказва.. че е минал век и малко  |
Какъв ли е ще да е пътят от репресирано от народната власт семейство до ДС на същата власт , как ли се изминава, и на каква цена...А струвало ли си е?  |
Но не ми харесва и сегашното, дето всеки управленец може да се накичи с купена диплома. А пък на визитката на сегашния премиер Бойко Борисов пише, че е генерал-лейтенант и доктор на инженерните науки. Боко не може да бъде ДОКТОР на... каквито и да е науки, защото си е прост КАНДИДАТ на.. (т.е. само ДОКТОР или ДОКТОР ПО.. доколкото знам на физкултурните науки). Так се накичи и наш Сергей 2-ри Египтолог Игнатов с голяма докторска и професорска титла. |
Какъв ли е ще да е пътят от репресирано от народната власт семейство до ДС на същата власт , как ли се изминава, и на каква цена...А струвало ли си е? Много прост. Всеки може да бъде повикан и питан за нещо. След това всичко се документира- така се прави във всяка служба от тзои род по света. Така мои колеги за да отидат на Запад на някаква стипендия, трябваше да дадат след това сведения. В повечето случаи това съвсем не бяха от политически или дондоснически характер, а вседения от н аучен характер. В Япония съществуваше същата практика. Даже се говори, че и японските туристи пристигащи от Европа и САЩ също са били длъжни да дават сведения пред тяхните служби. Така се прави икономика и силна държава. |
| Мда, марксе, само че пропускаш обяснение за началната точка на пътя- "репресирано семейство", което придава друг нюанс на проблема, клонящ към драматизъм с елементи на трагизъм. Редактирано от - Benedicta на 09/11/2011 г/ 09:50:50 |
Всеки може да бъде повикан и питан за нещо. След това всичко се документира- така се прави във всяка служба от тзои род по света. И така - цели 24 години ? |
| ЦРУ, Мосад и пр. невярвам да работят с агенти. Та нали това би било неморално за такива морални институции. Абе, Карнавал на животинките и цялата Божа твар!  |
| Поражмос, Мазалат, Сингер и Хастингс Резюме Ако прочетете този текст може да решите да си купите карабина "Мазалат" или пък да се запишете на екскурзия до Париж. Ще научите също така защо в град Буенавентура са изчезнали три юлски дни от 1974 г. и защо Алехин е победил Боголюбов на турнира в Хастингс през 1922 г. Апропо, наскоро си припомних, че "поражмос" означава циганоизтребление и за разлика от холокоста, засегнатите от това мероприятие не могат да изкарат дори и грош от компенсации. И "холокоста", и "поражмос" имат загадъчно звучене, характерно за трънския диалект. Твърде вероятно е в някоя кротка поомъглена ноемврийска утрин, в трънското село Парамун да чуете следния диалог между съседи: - Поражмос Бог, кумашине Станачко! - Холокоста, бай Генадия! - Голем амбар с малечку торбу не се пуни! - Ка ю нема мачката и поганците оро играю! Айде дудайку! Мазалат - Швабелвайс, 284 см., понижание 6, очаквано ниво ... - не успях да го чуя. Телефонният звън, прекъсна любимото ми предаване за нивото на река Дунав в сантиметри - предпочитам излъчването му на средни вълни. Диреше ме Томски. - Какво правиш? - Томски никога не започваше разговора с "как си". - Бръсна се - излъгах го. - Прекрати бръсненето! - изкомандва Томски. Ако имаш две бузи, обръсни само едната! След малко при теб идва Раймонд. Трябва да му помогнеш! А после съм сигурен, че ще черпиш! Томски затвори телефона, а малко след това аз отворих вратата. Бе Раймонд. Слабо го познавах. В младежките си години не успях да преборя настоятелността на баща му Анжел и се снимах във филм му "Ребро адамово". В каква роля - не помня. - Слушай, Джимо, само ти можеш да ми помогнеш - Раймонд бе по-делови и от Томски. Ще пласирам в Китай 5000 ловни карабини "Мазалат". Всичко е уредено. Остава само да направим рекламния клип. Ето сценария му. Раймонд ми подаде един лист. Цитирам съдържанието му. "Първи кадър: Пъстра есенна гора. Глас зад кадър напевно разказва - живели в полите на Тибет три прасенца Пиф, Паф и Пуф. Дошла есента и те решили да си направят къщички. Първото прасенце набързо си стъкмило къщичка от слама. Второто си измайсторило дървена къщичка. А третото - упорито се трудило, взело кредит от банка и си построило къщичка от тухли. Втори кадър: Зима. Заснежена поляна със сламена къщурка. Към нея забързано приближава свиреп вълк. Гласът продължава разказа: един ден лошият вълк озверял от глад. Приближил къщичката на първото прасенце Пиф и казал: - Прасенце, отваряй! - Няма да ти отворя! - отговорило прасенцето. - Отвори, че като духна на пух и прах ще направя къщичката ти! Трети кадър: От прозорчето на къщурка щръква стоманена цев. Четвърти кадър: Ракурс от към вътрешността на къщичката. В гръб се вижда прасенцето с пушка в ръце. Пети кадър: Вълкът е в центъра на оптическия мерник. Проехтява изстрел и той се търкулва безжизнен до сламената къщичка. Глас зад кадър: Ловни карабини "Мазалат" - край на приказките!" Текстът не бе лош. - Какво очакваш от мен? - погледнах Раймонд въпросително. - Джимо, само ти може да изиграеш ролята на първото прасенце Пиф. Не познавам излъчване като твоето, което да е толкова близко до представата на средния китаец, а той е най-вероятният купувач на тази стока, за умно, прозорливо, леко мързеливо и находчиво прасенце. Може би ще наложи само да си пуснеш мустаци, временно разбира се. Ако си съгласен още сега получаваш 33 % процента от петцифрения хонорар. - Благодаря ти, Раймонд, но пред възможността на играя тибетско прасенце, предпочитам да съзерцавам багрите на есенните листа - Джимо, тук ти съзерцаваш листата, а вън циганите секат дърветата. - Те ги секат, а евреите ги продават! - Така е Джимо. Циганите са майстори на краденето, а евреите - на търговията. И двата занаята не са за пренебрегване. Апропо, скоро бях в Париж, където новата ми кулинарна книга бе номинирана за наградата "Гурме". Там най-елитните ресторанти са пощурели - търсят цигани, специалисти по крадене на месо, риба и зеленчуци. Според откритието на корифея на френската кухня маестро Франсоа Вател, ястията сготвени с крадени продукти, придобиват един деликатен, неподражаем, аристократично изтънчен привкус. Не знам дали Раймонд продаде карабините "Мазалат" в Китай. Не знам и дали взе наградата "Гурме". След тази среща не сме се чували. Сингера През 60-те години аз, бай Петко Бочаров и Тошока се снабдявахме с въглища от Сингера. Той бе циганин - каруцар към "Топливо". Караше въглищата с талига. Изтеляше една дъска от дъното й и черните буци пернишки антрацит се посипваха игриво бляскайки с люспиците си. Само Сингера можеше да достави толкова качествена стока. Прякорът му идеше от това, че бе татуирал на гърдите крачна шевна машина "Сингер". Сингера не бе полиглот като Тошока, но умееше да псува коня си на 14 езика, като всеки език използваше според повода за напопържане. При този акт лицето му се променяше, целият се преобразяваше, сякъш бе не в каруцата си, а на сцената на Народния театър. Този каруцар-виртуоз свиреше и на кларинет. Когато Караян чул неговите изпълнения, изпратени му от Томски, казал: "Когато кларинета на Сингера пищи и Боговете си запушват ушите". В онези години Сингера бе посъбрал парици - и от въглищата, и от свиренето из кръчмите. Тогава се записа на курс по конекрадство в Селскостопанската академия, по онава време носеща името на Георги Димитров. Завърши го с отличие, дипломира се и малко след това загази. Бе се опитал да открадне кобилата на генерал Стойчев. Милицията го подгони, Сингера изчезна, а след година получихме писмо от него, пуснато от Доминиканската република. Пишеше, че поминува, работи в цирка на Сан Кристобал и ни молеше да навестим с бай Петко любимия му кон. Петко да го нагости с моркови и захарче, а аз да му прочета подборка от Таймс. След Теодор Траянов, Никола Инджов наследи титлата "най-добрият поет сред българските шахматисти и най-добрият шахматист сред българските поети". Доста години скита като посланик из Латинска Америка. Той ми разказа, че се е срещал със Сингера и че няма страна в Латинска Америка, на юг от 20-ия паралел, в която да не го знаят. Първом той се прочул с дръзката кражба на три коня от строго охраняваното имение на диктатора Рафаел Трухильо. След това Сингера започнал гастроли и подобно на Хари Худини показвал пред публика своите дръзки и преследвани от закона умения. Очевидци твърдят, че хващайки се на бас, Сингера с голи ръце е откраднал петролна платформа от Мексиканския залив, която и до днес не е намерена. Успявал е чрез концентрация на мисълта, използвайки техники, взаимствани от перуанските шамани, да извършва дистанционни кражби. Документиран, с надлежна нотариална заверка, е случаят, при който по молба на български емигранти от аржентинското пристанище Комодоро Ривадавия, Сингера задига печата на окръжния комитет на БКП в Хасково. Ненадминат обаче си остава номерът изпълнен при гастрола му в колумбийския град Буенавентура. На следобедното представление, по молба на местни жители, Сингера успява да открадне три дни от месец юли на 1974 г. Тези три дни Сингера дарява на местния исторически музей, където се пазят и до днес. Хастингс Романтизмът в днешно време гасне. Задушава го плевНелите и суховеят на бюрократизма. Така бремето на многобройните кражби и измами става още по-тягостно. Дори практикуващите такива свободни професии като крадци, финансови съветници по съвместителство и измамници, политически фокусници, партийни шмекери-мастурбатори и т.н. се държат като европейски бюрократи - без капка романтизъм. Никаква находчивост, никави хрумки - сякаш всички са абонати на пропитата от скука поредица " Как да ..., така че ...". Нека накрая се освежим с един романтичен образец. Хастингс, септември 1922 г., десети последен кръг на шахматния турнир. Боголюбов е с белите. Ефим е обичал да казва: "Когато играя с белите, побеждавам защото играя с белите. Когато играя с черните, побеждавам защото съм Боголюбов". В този случай губи. Срещу него е гениалният Алехин, победител в този турнир. Партията между тях е известна в каталозите с названието "The Triple Queen Sacrifice". Прави ги Алехин. Последната е на 50-я ход. Следва печеливш пешечен ендшпил. Малцина знаят обяснението за обзелата маестрото, почти хазартна, склонност към жертвеност на дами - в хотела "Queens Hotel" , в който е отседнал, трепетно го очаква четвъртата за вечерта дама. Не е известно как завършила нощната им партия, но навярно отиграването на еншпила е бил приятен и за двамата. С Иля Пригожин съм се срещал един единствен път - на борда на Конкорд. Бе един от последните полети на този самолет по линията Лондон - Ню Йорк. Някъде над Гренландия той сподели: - Дорогой, Митя! Знай, че всеки социум е сложна нелинейна система. Ако промяната в отношението между два етноса в една държава премине от симбиотична връзка към релация от типа "гостоприемник-паразит", то системната реакция е непредвидима и може да има различни имена: холокоста, поражмос, геноцид... Вместо да гадая как ще се нарича следващият подобен термин, предпочитам да си купя карабина "Мазалат". Редактирано от - Звън® на 13/11/2011 г/ 12:58:44 |
Един ден една колега За комисията на Еюпчо - обиждат жените като ги омъжкаряват! УжасТ! -------- Блогът на Генек |
| От материала разбрах, че не сме добре, и което е по-зле, виновни няма или поне още не сме разбрали кои са. Дай Боже да разберем. Общо взето кьор фишеци. Редактирано от - dabedabe на 09/11/2011 г/ 12:07:52 |
Мда, марксе, само че пропускаш обяснение за началната точка на пътя- "репресирано семейство", което придава друг нюанс на проблема, клонящ към драматизъм с елементи на трагизъм. Бени, както на теб така и на много млади е трудно да разберат, как са мислели хората през 50-те години. По същият начин както сега сте обсебени от демократичните идеи, така и тогава голямата маса хора бяха обсебени от комунистическите. Хич не си въобразявай, че насаждането на комунизма е ставало само отгоре. Народът беден, три национални катастрофи, озлобе, знаеш ли какво значи това. Нека стари софианци ти разкажат как тълпите са викали "Смърт на предателя" на процеса Трайчо Костов. Тъй като дядо ми е бил търговец и бяха останали доста хубави платове от магазините, майка ни шиеше с мерак дрехи - тогава в България нямаше промишленост за конфекция, по витрините се валяха само дочени панталони и валянки. Повечето другите деца бяха зле облечени и на нас викаха буржоа, не знам, дали знаеш какво означаваше тогава това. Масата народ оказва натиск, така, че хора като Джимо трябваше да се приспособяват към обстановката. От тогава като видя екзалтирана маса хора, като на сините митинги през 1989-90г. и веднага разбирам, че нищо д0обро не ни чака. |
| Mrx++ Народът беден, три национални катастрофи, озлобе дааа, а в навечерието на 2012 година вече са пет националните катастрофи, какво ли ни чака... |
| Марксе, а ти защо така екзалтирано защищаваш глупотевини, които мошеници нарекли научни теории? Хем не ги разбираш, хем се хвърляш да пригласяш на адвокатите им, без дори на някой от тях да им е нужен ентусиазмът ти. За Джимо си прав, както и за всеки друг в онова време. Бедно на информация, смазваща диктатура. Няма изход. Днес поне някакво малко прозорче се е отворило към истината, колкото и да им е неприятно на тези, които дават мило за драго да я крият -- интернет, телевизия, самолет до тук или там. Сега е интересно защо е нужно да се хвърляш на амбразурата в защита на потисниците. Тъпотоя ли е, липса на системна подготовка ли е? Най не вярвам да е срещу нарочно заплащане. Може би косвено заплащане -- страх да не си загубиш заплатката и местенцето, че навън е студено. Не знам. Кой, кой да ти каже? |
Резюме: 1. Алчността няма политически цвят; тя е вечна и е в природата човешка. Примерите са безчет; един от тях е от България преди 100 години при построяването на Софийския университет. 2. Не винете Вашингтон за създаденото впечатление, че подкрепял екзотични екземпляри от политическата зоология (Хашим Тачи, генерал Нориега, български алчни животни). Такава подкрепа е временна; тя е заради краткосрочни цели и липса на избор. Край на резюмето. Авторът Ви го е казал - резюме. В него е всичко. Останалото е пускане на Форума по нанадолнището  Редактирано от - hamer на 09/11/2011 г/ 12:02:07 |
Няма изход. Еее, недей така...  Изход винаги има- свят широк, пътища-много, дори през Стената...Стига да искаш. |