Отиди на страница:
| Димитър Румянчев , заслужил съдия наду свойта свирка и вдигна ръка. От няколко атаки на ЛЕВСКИ добри отново вяра в сърцата заби. |
| Но гледай ти какво нещо, гледай ти кошмар една малка грешка и те ти шамар. Вуцов, майче беше на шега прати топката в своята врата. |
| Но не мина и минута , и минута-две и ГУНДИ накара стадиона да реве. ......... После Сашо скромен , съсредоточен вкара голче второ и така засмен във прегръдки яки на силни мъже със сини фланелки и синьо сърце. |
!| Специални поздрави за Gianni Натиснете тук |
| Всички знаят, че от онзи славен мач, започна падението на Априлската линия на партията. Тежък удар върху основите на другарите. Само 10 дни след манифестацията по случай ВОСР. Бяха аресували превантивно няколко човека от левскарите. Защото пеели в църковен хор. След този мач слушахме западни радиостанции и се радвахме как Европа се радва, че в България някой се дърви на "Червеното знаме". Хората в Прага - тихичко се радват. Арестуваните след този мач отидоха да пеят в най-добрия църковен хор в София - на църквата "Св. Седмочисленици". Оттогава - всички левскари се черковаме там. Това за някои дето не знаят и те кога и как са ги образували може и да са стари тефтери. За нас са семейна, градска и отечествена история. |
| Ето и нещо от по-нови времена: The 50 Most Dysfunctional Clubs in World Football На второ място в рази престижна класация идва....: CSKA Sofia You might think otherwise as you continue through this slideshow, but club dysfunction is not unique to Britain. Take the case of CSKA Sofia in Bulgaria. Вечно....ите са се класирали на второ място в класацията за "Мистър Бийн" на футбола. Честит финал! |
| "Златната топка" Жеков я получи с онова 4:2 с "Ботев"/Пд/. Игра се откровено целенасочено за него. Що се отнася до 7:2 - бяхме ученици и, естествено, не можеше и да се мисли за ходене до София. Отидохме при един учител по история, върл цесекар и му викаме, че идваме да видим победата им. Той цъфна, извади каса лимонада /с ония капачки, порцелановите/... А след 4:1 /в последната минута на първото полувреме/, угаси телевизора и рече: "Мачът свърши!". На другия ден изпитваше само левскари. Ама си беше кеф - и с двойките! Догледахме го при един съученик. А помня и в 'Паралели" имаше страница с всички голове. И прочутата снимка на таблото. |
| Bleacher report: Натиснете тук Предлагам цесекаа за колективен доктор хонорис кауза на ПУ, ***** и т.н. Прочуха България така както и Ицо Селтата не я е прочувал. |
Dragoi, открих го ама при тебе.  Няма значение, пускам го.Тогава ето друго - по повод 17 ноември 1967 г. НИЕ, ЛЕВСКАРИТЕ... Пон, 2007-04-02 22:56 Във в. "Народна армия" като главен ментранпаж работеше един от най-видните левскари на София . Бай Стоян /Скиц/ беше над 50-годишен, кореняк , на когото са национализирали малка печатничка за акциденция. Това го беше оформило не просто като привърженик на "Левски", ами направо луд левскар. Такъв, какъвто беше и спортният журналист Александър Манов – тогава със чин старши лейтенант, а днес о.з. полковник, директор на Музея на славата на ЦСКА Неговата лудост, разбира се, се казваше ЦСКА, за разлика от тази на бачо Стоян.... .Аз поработвах в екипа, като сменях някой отсъстващ линотипер /Словослагателският занаят съм усвоявал в полиграфическия техникум "Юлиус Фучик"/. И покрай линотиперството познавах поне двайсетина спортни журналисти от различни вестници и бях много наясно кой какви пристрастия е имал. А тогава то беше почти засекретено, дори за да не прозира, някои журналисти се правеха на съвсем "обратни". Но такива като Сашо Манов нямаше защо да се крият, то си им беше част от служебните задължения. Двамата с Георги Атанасов се смятаха за най-невъздържаните "чорбари", само че в "Работническо дело", откъдето идваха указанията "как да се лекуват недъзите на българския футбол", на ГА му се е налагало да притиска своята правоверност, ако вятърът случайно задуха в друга посока. Макар че рядко задухваше.... С този кратък спомен искам да разкажа какъв човек се зарече да ходи на мачове на "Левски", след като стана обединението с клуба на МВР "Спартак". Вече споменах, че за бачо Стоян левскарството беше и възможност да изразява настроенията си срещу онези, които са му вземали печатничката, а те са били новите властници, разбира се. А "врагът" на неговия отбор се е появил благодарение на тях... На онзи незабравим мач през ноември 1967 г. бяхме заедно с бачо Стоян. Той се снабдяваше за това дерби с билети от воените, винаги на централно място в сектор "А", а агитките все още не съществуваха в сегашния си вид. Попадахме сред хора с опънати шапки и пагони, а ако бяха цивилни, личаха по широките рамене и височките подстрижки. Но на бачо Стоян те не пречеха с нищо – най-много някой офицер да се премести, за да се отърве от закачките и подмятанията на синия връзкар, попаднал дето не му е мястото....Когато още в началните минути Жеков помогна за автогол във вратата на бащата на Боби , и дядото на Ники - Бисер Михайлов, публиката около нас взе да се обръща и да търси с очи левскарят-плямпало, т.е. бачо Стоян. Явно ги беше раздразнил, но те се отнасяха сдържано към неговите закачки, защото, все пак, повечето бяха офицери. Дори не обикновени, ами висши, гравитиращи около главно политическо управление, към което бяха и армейският вестники армейският отбор. Но нататък, каквото е имало да става, стана! Нямам намерение да преразказвам мача, нито седемте гола на "Левски". Пожелавам такова преживяване на всеки левскар, а дай боже покрай него да се случат и поне стотина фенове- „политически командири”, за да бъде изживяването още по-незабравимо. След петия гол обаче, бачо Стоян не беше на себе си, а обстановката край нас изглеждаше стресова., Всички в елитното секторче под главната трибуна стояха като препарирани, а моят другар все по-трудно сдържаше коневичарския си хумор, и можеше всеки момент някой високо подстриган да го напуши към отмъщение заради ставащото по терена.... Тръгнахме да се изнизваме и докато минавахме между пейките, Скиц обясняваше: не мога да изтърпя такава гавра аз, ще го догледам на телевизора.... След малко се преместихме натам, където вече горяха огньове. Секторът откъм Витоша пламтеше, от стотиците запалени вестници. Едва ли са горели тъкмо "Дело" и "Народна армия". Хората от простолюдието, които държаха факлите, ми приличаха на икони. И вече се започваше незабравимото хоро, което после се игра из улиците на София до сутринта. При седмия гол бачо Стоян се разплака и съвсем не можеше да си свърже приказките... На другата вечер, в неделя, когато започнахме да набираме и връзваме понеделнишкия брой, бачо Стоян дойде на работа с костюм и вратовръзка, както никога до тогава. Сред подчинените му словослагатели беше и бай Илия, брат на известното дясно крило на ЦСКА Димитър Миланов – Пижо. юююБай Илия се вайкаше какво ли чудо ще е тази вечер, как Скиц ще надуй главата на всички и как ли ще се изтрайва до 11-12 часа. Но нищо такова не стана – бачо Стоян остави един пълен сак до шкафчето си, облече работната престилка, хвана компаса и започна да набира заглавията на първа страница. Тя си беше негова. Целият позеленял, се появи и Сашо Манов, с ръкописите за спортната рубрика. Върлият му противник не го и погледна. Цяла вечер работи мълчаливо, като хирург над операциона маса. Не полюбопитства дори какъв коментар за мача е направил старши лейтенанта. А той беше повече от смехотворен, защото аз го набирах. А заглавието : "Рано падналият гол изигра лоша шега на армейците"... Някакво подценяване, изглежда.... Но ето, че на своя глава, главният метранпаж бе наредил в долния десен ъгал на първа страница свое заглавие. Когато бай Илия извади коректурата, от десет метра се четяха едрите блокови букви" "Народът победи!". Този отпечатък остана единствен, Скиц си го прибра и разпиля набора... Когато и последната страница отиде за стереотипия, видяхме какво бе донесъл в сака си Левскар N1, по мойте спомени: 7 бутилки коняк "Плиска" и 2 кутии бонбони от най-скъпите. Раздаде ги на своите метранпажи, а ние се почерпихме от осмата – неговата и хапнахме от бонбоните. За повече не беше разрешено на работното място.... И този велик левскар, бачо Стоян от пролетта повече не стъпи на мач на "Левски"! Защото отборът ни през следващата година вече се казваше "Левски-Спартак". Аз мисля, че главната причина да го преименуват бяха такива като главния метранпаж на вестник "Народна армия".... |
| Бях в казармата. По него време ЦСКА "Червено знаме" беше валяк. Може би това е било единственото дерби за което съм имал не само силни но и основателни притеснения, че нещо лошо може да ни сполети. Във втората минута Вуцов си заби неспасяем автогол. За който "услужливо" в клипа на Арчи не си спомня. До мене в "класното" пред телевизора стоеше един левскар с когото бяхме и приятели. Единствената ни реакция беше махане с ръка, в смисъл "тия ни почнаха". Когато в 7м. Гунди изравни му казах, да свършва мача. Той обаче си върна оптимизма по-бързо от мене. Всеки нов гол, аз чак след третия се успокоих ни хвърляха в транс. На другата сутрин, лейтенант Петков, взодният на кашиците в ШМС, чорбар та дрънка, в нарушение на разписанието проведе 6ч. тактическо занаятие по баирите около поделение 60020 в Смолян с противогаз за всички, вкл. и за старите кокали, младши сержанти и ЗКВ които до един бяха цървени . Убеден съм, че и досега всички си спомнят това 2:7. |
| Генек, ако трябва да сме точни, и Гърция игра за своя Сидерис. Единствено в България, говоря за последните няколко мача когато Жеков и гръка вкарваха миниум по един на мач, Спартак Плевен се опъна. Не знам какво ги е ръководело в този "антибългаризъм" но плевенчани опънаха ЦСКА "Червено знаме" с 1:0. В следващите години стана пълна порнография. Румънецът Димитреску ако не греша фамилията стигна до 47гола. Цели 11 повече от нашето момче. За това и на УЕФА не им издържаха нервите от балканските игрички и намериха нова формула в която ние от полуострова нямаме никакъв шанс. Редактирано от - Dokich на 17/11/2011 г/ 17:09:10 |
| За Златната обувка на Жеков...да използвам случая. В автобиографичната си книга Иван Вуцов описва случая със заключителните голове, /3/, които Петьо трябвало да отбележи на Академик, където завърши кариерата си Вуцата. Наредили, откъдето трябва, център нападателят на цска да вкара три гола, за да е сигурен пред гръцкия конкурент.../в момента не мога да му изпиша точно името, нека някой го допълни./ А Вуцов назначили пазач. Много забавно е описал и своите мъки, да осигури възможно най-добър достъп за голмайстора, и особено неговите мъки, и на всички от цска, да помогнат за рекорда. Обаче бившият национал и капитан на "Левски" доста ядосан си спомня в какъв наглец се превърнал Жеката и след изпълнението на плана от 3 гола, кой от кой по-смешни - започнал да му се кара, че му попречил за една топка, която ставала за воле и той можел да вкара най-красивият гол в първенството... А, и да си припомним, че на знаменития мач 7:2 му присъдиха автогола на "Левски" в 4-та минута, а той нямаще докосване до топката. Това допълнително ядоса сините стрели и се стигна до нещо, което за малко днес да впечатли и форумеца Force  |