Добави мнение Мнения:15
Питам се дали преди да се удавим ще имаме време да прережем гърлото на ... капитана.  |
Питам се дали преди да се удавим ще имаме време да прережем гърлото на ... капитана Доколкото разбирам, във вашата спасителна лодка в близкото бъдеще ще сте заети да си режете гърлата един другиму  _______________________ History teaches us that men and nations behave wisely once they have exhausted all other alternatives. Abba Eban Блогът на Манрико |
Аман от акълджии , че и все по страницата на "надзирателите" , Господи ... 
България все още не е достигнала стойностите на европейските "рекордьори" То некои се праят, праят на слепи, па току ослепеят. Воистина. Като прибавим безработните, които са извън всякакви системи, обаче се пак са си безаботни, като прибавим раотещите, на които не им се плаща от месеци, като прибавим изтонените в чужбина и безработицата тук току виж станала 60%... ________________________________ ____ Пука се утопията на 1-ия % и пуделите му |
| ама статията е добра, учудващо за соровец, оказва се, че некои даже разбират какво наистина се случва в България... ________________________________ ____ Пука се утопията на 1-ия % и пуделите му |
Всъщност между участниците в програмите за заетост и останалите безработни или хората с подобен образователен и социално-икономически профил, които са имали късмета да не загубят работата си, не е известно да има някакви разлики, още по-малко такива, които да бъдат отдавани на лични заслуги. те този бисер изумява  значи в едно звено от 100 човека трябва да съкратят 50, ама личните заслуги на работещите, такива неща като изпълнени, преизпълнени или неизпълнени норми нямат нищо общо и затова ще съкращават по метода на късата клечка - минаваш, теглиш и квото там ти се падне. баси системата, баси чудото |
| Анализът не е лош, но не е по главните въпроси. Работната сила /общият брой на хората 15г.-64г./ у нас е 4 640 хил. души, над 65 са 1 450 х., останалите са под 15г.. Заетите са 2 930 х., безработните + обезкуражените /230 х./ са 610 х., т.е. реалният коефициент на заетост - 2930/4640 - е 63% /статистическият е 45.3%, но статистиката го изчислява, като включва и хората 65+/, а реалната безработица - 610/4640 - 13.26%. Все пак не е нито 60%, нито 80%, както непрекъснато ни убеждава Кайли. Главният въпрос е в разпределението на икономически неактивните, т.е. онези 1 710 хил. души, които представляват разликата между 4 640 х. и 2 930 х. От тях желаещите да работят са 320 х., вкл. 230 х. обезкуражени, а 1 390 х., повтарям един милион триста и деветдесет хиляди, не!-желаят!-да!-работят! |
| Ами как ще желаят бе Лянча, като от 22 години им демонстрират без почивка как е абсолютно невъзможно да се прокопса от честен труд?! |
| "....продължават да доминират работните места, които изискват малък набор от прости умения, за сметка на тези, които изискват голям набор от сложни умения...." Например? |
| 200 хиляди от тези почти 1.4 млн. души "неактивни" /не забравяйте, пенсионерите, безработните и обезкуражените не са в в това число!/ не работят поради недобро здравословно състояние или инвалидност, а 530 хил. учат. Но дори така, има 700 хиляди човека, които просто не щат или нямат нужда да бачкат. |
2930/4640 - е 63% Е убу, по твойте сметки безработицата е 37%, верно не е 60, попрекалих тая вечер, ... та 37% плюс изгонените българи да сменят памперси в чужбина и пак станаха толкоз... И не ми обяснявай, че има такива, които просто не искат да работат, щото познавам хора, които то години просто не могат да си намерят работа, въпреки че всячески опитват. ________________________________ ____ Пука се утопията на 1-ия % и пуделите му |
| Лянча я си провери сметките. Веднъж са 610 х. след това изведнъж са 230х. 1710-610 са 1100. Но дали отчаяните + водещите се безработни са 610 х. никой не знае. Разбира се има много, които работят на частно и в сивия сектор, които статистиката не може да ги хване. Но както и да ги въртиш нещата, положението хич не е розозво. Хайде не се пъни на амбразурата. |
| У нас основният проблем е сриването на производството, поради въвеждането на капитрализма. Капиталистическото изискване за ефективност на фирмите, води до мащабни съкращения. Обаче съкратените са и консуматори на пазара. Така се получава, че пазара се свива, което води до нови изсквания за ефективност и нови освобождавания и т.н. Разбира се при бум тази ртенденция може да се обърне малко, но общо взето малко фирми се разрастват. Във фирмата в която работех в САЩ ефективността, която въведе новия менажер беше да освободи всички с високи заплати и да назначи нови с по-ниски заплати. Разбира се това повлия на производството и пласмента на продуктите. Той имаше глупоста да уволни единия сейлсмън, който движеше продажбите и оня отиде в конкуренцията. Но от друга страна по-малките заплати означават по-малък пазар за другите фирми. Така се получава, че производството работи ефективно и качествено за една прислойка от обществото, а другата прислойка мизертва и чака на държавна или щатска помощ. |
| Повече от похвално е, че програмен директор в Институт "Отворено общество" говори за полезността на програмите за заетост както и с маркирането на "структурния проблем на българския пазар на труда". Както и, че полага усилия да разсее естетсвено функциониращите садистично-макаренковски митове за това "колко много и хубава работа имало, но безработните, особено трайно безработните, и тези, които вече са спрели да търсят работа, били по принцип мързеливи и недостойни хора"... За съжаление само толкова. Сухо, бюрокартично... дървено... :-) На моменти имам чувството, че автора доброволно се е самозатворил в клетка, заключил се е и е изхвърлил ключа на максимално далечно разстояние... :-) Мога да напиша няколко листа по темата, но Сорос не си е изплатил старите дългове все още... :-) А иначе аз бих посъветвал автора да търси и в посока на това дали пък в някои случаи не се появява отчетлива тенденция, работното място вместо в спасителен пояс да се превръща в оловна тежест привързано към крака или ако предпочитате воденичен камък. Ето елементарен сценарий: Х започва работа в "фирма с млад, динамичен колектив, ИТ хай тек". Още първат седмица усеща, че атомосферата във въпросния колектив е толкова напрегната(но не толкова поради сложността на ангажиментите колкото поради типа садистичен мениджмънт), че буквално въздуха може да се реже с нож. Х няма голям избор - тряба да се закрепи поне година. Напрежението обаче не остава без последствия - Х отреагира с невротично преяждане/алкохолизиране/тютюно пушене(изберете си едно от трите или комбинация от тях). 90% от "екипа от млади професионалисти" компенсира чрез алкохолни запои по какъвто и да е повод. Вскъщност се оказва, че дори тиимбилдингите се превръщат в масови, групови, тежки алкохолни отрязвания, на които 90% от състава, начело с мениджърите завършват строежа на тима под масата... По една случайност Х не пие. И не пуши... В следствие на това той е изолиран от ядрото фенове на алкохола и любители на цигарените паузи... не го броят за "куул" просто... Но по някое време не успява да удържи на напреженито и се отдава на импулса за невротично преяждане. В резултат на това, а и на това, че работата е на бюро и обездвижва, Х напълнява значимо в рамките на няколко месеца. Започва да се разболява по-често - простуди, настинки, грип. Ама не да ги симулира, а наистина необичайно за него при всяко разваляне на времето здравето му се разклаща. Фирмата прави вътрешна реорганизация - шефовете от един стават 3-ма като се въвеждат по-крути мерки на контрол. Напрежението в работната атмосфера въпреки тиимбилдингите(а защо не и благодарение на тях)става още по-тежко. Х започва да чувства умора още при пристигането си в офиса - със сядането пред компютъра започват проявата на симптоми като гадене, отвращение, свръхпреумора без да е свършил нищо, симптоми подобни на клаустрофобия, които обаче се появяват само в офиса и в никое друго затворено пространство... След още една година работа в "динамичния екип от млади професионалисти", Х се оказва в болница с диагноза - ГЕРБ(гастро-езофагиална рефлуксна болест) с последваща язва на хранопровода... От момента, в който се измъква на косъм, Х подминава без да се замисля обяви за работа, които като предимство изтъкват "работа в динамичен екип от млади професионалисти" - за него това вече звучи като "глутница от садистични, лицемерни, злобарчета, в опита си да са мноо куул и върха на сладоледа, се самоизбиват безпричинно и безпаметно..." И кво се оказва - вместо да е спасителен пояс, въпросната работа го е завлякла на дъното - този път в комплект с тежко, трудно лечимо заболяване... Хем той губи хем и обществото плаща за лечението на болестта... предизвикана от "спасителния пояс".... Свежо а! Редактирано от - C.S.I.M. на 22/11/2011 г/ 14:03:13 |
Добави мнение Мнения:15