Отиди на страница:
| Това ме накара да се замисля, че някога хората са живеели без апарати за кръвно налягане, без добавки и витамини и са си отивали от този свят тихо и кротко, кой когато му дойде времето.Ние сега сме се вкопчили истерично в живота, пием всичко, което ни рекламират и бихме убили за чудодейното хапче, което да ни направи млади , красиви и безсмъртни.А душите ни са грозни... Обичам Калин Донков! |
Петък е и от сутринта си мисля как в късния следобед най-после за тази седмица ще успея да седна пред любимия си вестник. Сядам и... виждам, че Калин Донков го няма в броя. Колко жалко! Отиде ми единствената почивка за седмицата  Каква ли е причината за отсъствието...Докато се чудя дали да се притеснявам виждам, че г-н Донков имал рожден ден! Ааа, така може... Няма да пишем отсъствие  Честит рожден ден! Да сте жив, здрав и пълен с енергия! |
| ПОСЛЕДЕН Калин ДОНКОВ Тайно се плашим от всеки възторг неуверен. По е понятна тъгата - ненужна, но ярка. Всъщност светът ни, така справедливо измерен, просто не може на всеки да бъде по мярка. Нервно живеем - а нервите станаха здрави. Празнично светим - а празникът пак ни прескача. Грижата само човек на човека подава като излъскано в хиляди длани петаче. Колко наивно закривах от срам синините и по лицето лекувах тревожните знаци. мигар са малко онези юнаци, които носят усмивката, както се носят мустаци! Нека, когато привърша гнева си безвреден, като затръшна горчивата своя тетрадка, най-талантливият вече да не е най-беден, най-храбрият - да не живее най-кратко. Най-красивият да е поне веднъж обичан. Най-нежният да е най-сетне погален. Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен. Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален. Имам да чакам в този живот неизгледен. Дълго ще чакам. Последна е мойта задача: да се засмея. Но тъй да се смея последен, че да се чува как повече никой не плаче... Бъди щастлив, поете |
