Отиди на страница:
| За Nafarr: Андрей Белый Антология русской поэзии РОДИНЕ Рыдай, буревая стихия, В столбах громового огня! Россия, Россия, Россия, - Безумствуй, сжигая меня! В твои роковые разрухи, В глухие твои глубины, - Струят крылорукие духи Свои светозарные сны. Не плачьте: склоните колени Туда - в ураганы огней, В грома серафических пений, В потоки космических дней! Сухие пустыни позора, Моря неизливные слез - Лучом безглагольного взора Согреет сошедший Христос. Пусть в небе - и кольца Сатурна, И млечных путей серебро, - Кипи фосфорически бурно, Земли огневое ядро! И ты, огневая стихия, Безумствуй, сжигая меня, Россия, Россия, Россия, - Мессия грядущего дня! |
Ще се старая да се потопя в уютната тъма, дето се въдят такива като вас. А, бе не се отнасяше за Вас, но щом се припознавате  Кстати - за тия - които обичат да обясняват, доказвайки своето вежество: Полковник Фридрих Краус, наследил и прозвището фон Цилергут по името на някакво село в околностите на Залцбург, което било изплюскано от предците му още в осемнадесетото столетие, беше достопочтен дръвник. Когато разказваше нещо, той винаги говореше само позитивни неща. При това той питаше дали всички разбират елементарните му изрази. „Значи, прозорец, господа, нали? Знаете ли какво е това прозорец?“ Или: „Път, от двете страни на който има шкарпи, се нарича шосе. Да, господа. Знаете ли какво е това шкарпа? Шкарпата е изкоп, върху който работят много хора. Тя е вдлъбнатина. Да. Работи се с търнокопи. Знаете ли какво е това търнокоп?“ Страдаше от манията да обяснява всичко и правеше това с такъв ентусиазъм, сякаш беше изобретател, който разказва за своето изобретение. „Книгата, господа, представлява от себе си множество различно нарязани листове хартия с различен формат, които са напечатани и събрани на едно, свързани и стуткалени. Да. Знаете ли, господа, какво е туткал? Туткалът е лепило.“ Той беше така безобразие щур, че офицерите го избикаляха отдалече, за да не бъдат принудени да чуят от него, че тротоарът оформява уличното платно за движение на превозни средства и че представлява издигната, покрита с плочки ивица пред фасадата на къщите. А фасадата на една къща е оная част, която се вижда от улицата или от тротоара. Задните части на къщата не могат да се видят от тротоара, в което можем да се убедим незабавно, ако застанем на платното на улицата. Умният и знаещ се стреми да остане незабележим. Щадейки по тоя начин достойнството на отсрещните, и същевременно проявявайки вежливост. Между впрочем - думата "вежливост" произлиза от "вежество" |
А, бе не се отнасяше за Вас, но щом се припознавате Е как не се отнасяше, като коментираш цитат бе, вестник. А иначе призивът ти е ясен - не обиждайте невежеството, дайте път на посредствеността! Само че аз, примерно, съм тук, защото искам да чета по-умните и по-знаещите от мен. Точно с тях този форум ми е полезен. И не желая да бъде задушен от воинстващото в наши дни невежество. Впрочем, от троленето - също.  |
| Да бе... ама заминава на игнор тутакси. Само Sand и Лъчо да свършат с ремонта и да сложат всички опции. |
| Еми, за нас неграмотните - вески ден е среда. SEGA забелязах. Наистина ли имате смелост да се смятате за по- умни от другите? На това - ако е вярно - ние му казваме изхвърляне. А ломските роми имат друга поговорка: Кога стана калйджия че ти почерня....обувката? И последно - това, че имате наглостта да наречете някого "дубина" не е гаранция, че не сте..хаиде, да не е пън, а дърво? |
| Вестник, Ти къде се вреш между аристокрацията, бе, пролетарий? Те са били аристокрация и преди Десети, и след Десети, а се оказа дори, че по-тарикатите между тях са си осигурили съответния произход и отпреди Девети (за всеки случай). Ние с теб сме си все същите въшльовци и преди Десети, и подир него. А ако влачим нещо отпреди Девети - значи сме фашаги. |
| Влязъл Радой Ралин в едно кафене на интелектуалци и казал: "Егаси, егаси, тук няма ни хора, ни маси!"  |
Кога стана калйджия че ти почерня....обувката? И последно - това, че имате наглостта да наречете някого "дубина" не е гаранция, че не сте..хаиде, да не е пън, а дърво? Да не би да поназнйвате руски език? Е, трябва да сте горд. Дубина, особено дубинка, башка всичко останало, е не само тъпанар, а и полицейска палка. Къде да ви зачисля, почитаеми? |
| Вестник, "дубина" в превод значи бухалка. Че не си схванал връзката - твой проблем. Тва първо. Второто е част от преден мой постинг и се отнася особено за Сократа, който май удобно го е пропуснал. Ей го: Само че аз, примерно, съм тук, защото искам да чета по-умните и по-знаещите от мен. Точно с тях този форум ми е полезен. И не желая да бъде задушен от воинстващото в наши дни невежество. Точно Сократ-май да не може да различи невежеството и да му е драга посредствеността ми е малко странно и... да ме прощава, но - лицемерно. Особено предвид избора на ник. Обаче, нейсе. Може да му се налага. И той семейство храни. |
Еми греших  Щото прочетох заглавието и си рекох: Нъл съм плебей по рождение, що да не река и аз нещо на другите си братя - дриплювците? От къде да знам, че ще попадна сред аристократи? Мъ вече знам. Само цитати, цитати, и пак цитати. Те - цитатите де - нъл са от умни, духовно извисени и просветени хора. Пък и докато цитирам, мое да остане нещо и у моята плебейска тиква СЕГА видях и се наложи да направя сверка с речника, защото на мен руският език не ми е матерен и какво? Речник на Сава Чукалов - дубина - 1) Тояга, сопа, дърво, кривак. 2) Глупав, невъзприемчив човек, тъпак, дръвник. И както казах слабите ми познания не ми позволяват да ползвам блатной словарь "воровского жаргона" и сленговых выражений , но ако се наложи - ще се пробвам. |
| Да беше прочел и съдържанието. Не че това щеше да те спре да тролиш. ПП - Вестник, а върни се и помисли пак защо ли Дорис е употребила "дубина", а не "bat", примерно. Не е нужно руският да ти е матерен. Ако се затрудниш, питай Сократ-май. Не може да не знае. Нищо, че се прави на пролетарий. |
| Защото - както не знам руски - за разлика от уважаемата знам че за полицейска палка се използва "резиновая дубинка". Но какво точно е искала да каже - не знам. А и звездите не говорят P.S. И от къде сте сигурна, че не съм прочел статията? Може би по това, че мненията ни не съвпадат? Ако е така - разкайвам се. |
Из Высоцкого: Жил-был добрый дурачина-простофиля. Куда его только черти не носили! Но однажды, как назло, повезло И совсем в чужое царство занесло. Слезы градом - так и надо Простофиле! Не усаживайся задом На кобыле, Ду-ра-чи-на! Посреди большого поля, глядь: три стула! Дурачину в область печени кольнуло. Сверху надпись: "Для гостей", "Для князей", А над третьим - "Стул для царских кровей". Вот на первый стул уселся Простофиля, Потому что от усердья Обессилел, Ду-ра-чи-на... Только к стулу примостился дурачина, Сразу слуги принесли хмельные вина. Дурачина ощутил много сил, Элегантно ел, кутил и шутил. Погляди-ка, поглазей: В буйной силе Влез на стул для князей Простофиля - Ду-ра-чи-на! И сейчас же бывший добрый дурачина Ощутил, что он - ответственный мужчина. Стал советы подавать, крикнул рать И почти уже решил воевать. Больше, больше руки грей, Ежли в силе! Влез на стул для царей Простофиля - Ду-ра-чи-на! Сразу руки потянулися к печати, Сразу топать стал ногами и кричати: - Будь ты князь, будь ты хоть сам господь! - Вот возьму и прикажу запороть! Если б люди в сей момент Рядом были, Не сказали б комплимент Простофиле - Ду-ра-чи-не... Но был добрый этот самый простофиля: Захотел издать указ про изобилье. Только стул подобных дел не терпел: Как тряхнет - и, ясно, тот не усидел. И очнулся добрый малый Простофиля, У себя на сеновале - В чем родили... Ду-ра-чи-на! |