Добави мнение Мнения:15
| Банките цъфтят и връзват, а аз продължавам да се чудя - защо плащам 9.2% лихва?... |
Като цяло външните задължения на държавата и на работещите в България банки и фирми спадат и към 30 септември са 36.121 млрд. евро. Сумата представлява 91.7% от брутния вътрешен продукт на страната ни. Откъде-накъде външните задължения на държавата и на работещите в България банки и фирми ще ги слагат в един кюп? Какво ни пука за задълженията на банките и фирмите и какво общо имат с БВП на страната ни? Да не би ние, обикновените граждати, да получаваме лихвите и дивидентите от тях! |
Откъде-накъде външните задължения на държавата и на работещите в България банки и фирми ще ги слагат в един кюп? Какво ни пука за задълженията на банките и фирмите и какво общо имат с БВП на страната ни? Ех, Змей, мисля, че и ти си ревал "Ох, леле, колко е голям сега държавният дълг", независимо че много пъти сме обяснявали разликата между публичен и частен дълг. Пусто го няма архивът на форума да потърся! |
Откъде-накъде външните задължения на държавата и на работещите в България банки и фирми ще ги слагат в един кюп? Какво ни пука за задълженията на банките и фирмите... В един кюп са от гледна точка на движението на парите - от България навън (преди това в обратната посока). Различават се по начина на плащане - държавните дългове с общо събрани пари, частните с отделно събрани, но изкарани в България пари. |
Оказва се, че от началото на годината нашите трезори са намалили задълженията си към чужбина с почти 1 млрд. евро. Франчайзинговите дружества връщат, каквото са получили от чужбина и си остават чисто български фирми. Те затова има стабилност у нас! |
Специално държавният дълг към кредитори извън страната е доста нисък - 2.7082 млрд. евро, което е едва 6.9% от БВП. Това остатъка от оня дълг от 12-13 милиарда долара наследен от Тато ли е? Ако е така - браво на нас. Реално нямаме външен дълг (държавен). Частните дългове, макар да са големи, са си частни и ще го плаща който ги е взел, а не държавата с нашите данъци. |
| Морт, Моите мисли са в същата посока, но ние нямаме информация колко и какви фирмени заеми са с ДЪРЖАВНА ГАРАНЦИЯ. А при една структура като тази на българската икономика (предимно частна) може да се окаже, че въпросните частни дългове отново ще легнат върху всички ни. |
ние нямаме информация колко и какви фирмени заеми са с ДЪРЖАВНА ГАРАНЦИЯ. И това имаме, за твое съжаление. Статистиката на БНБ ясно казва - към края на септември - Публичен и публичногарантиран външен дълг - 4206, 2 милиона евро. |
| 4 млрд. евро пак е добре. 1/3 от оригиналния дълг. Предполагам до 10тина години ще сме го изплатили. Помня едно време как ни плашеха с тоя дълг  |
| Изглежда имането на пари в банките трябва да ни успокои. По скоро обратното. Имането на икономика и особено на „принадена стойност“ може да ни успокоява. Много милиарди евро, но почти нищо в реалния бизнес. Естествено е, че при по-високите лихвени проценти на БГ банките, гражданите на страните от Балканите, че дори и Европа ще депозират значителни суми у нас. Но какво от това? Как ще изплатят „умните“ банкери лихвите по тези депозити като не работи нищо в България. Енергопотреблението в промишлеността спада с по около 17% годишно, а банките трупат пари…. Как? И по важното – докога? |
 Кеф , ама ми липсва Шаро Добродушев ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: beagle |
И това имаме, за твое съжаление. Статистиката на БНБ ясно казва - към края на септември - Публичен и публичногарантиран външен дълг - 4206, 2 милиона евро. Формално е така, реалността е малко по-различна. Ако имаш договори за изкупуване на ток от перки или ТЕЦове за 20 години напред по високи цени, това не се води държавногарантиран дълг, а инвестицията (обикновено) се означава като частен външен дълг. Същата е историята и с електроразпределения и с концесии за води, летища и пр. и пр. Формално тези неща няма да се изплащат от данъци, реално са държавно гарантирани и то доста добре. |
| Heat, Виждам, че си на ясно с концесиите, та да попитам. Ако при въвеждането на двойни цени за потребената питейна вода, което от където и да го погледнеш е държавна мярка, не се постигнат значителни икономии на вода (защото при 60% загуби от течове преди водата изобщо да стигне до чешмата на потребителя е нахалство да се говори за икономии), но се повишат значително приходите от продажбата на вода, тези пари в бюджета ли ще влезнат или в касата на концесионера? |
Змей, не бих казал че разбирам от концесии, но въпросът с водите също не е елементарен. Има доста неща обрасли с предразсъдъци и неверни клишета. 60% вероятно е някакво съотношение отразяващо реалност, но не е течове в тръбите. Ако от язовира отпуснат 100 единици и по веригата накрая има фактури за 40 единици, формално има едни 60% загуба, но просто доста голяма част са неотчетени количества. Подобно е и с тока, старите електромери отчитат да кажем 5-6-7% по-малко от реалното. Сменят се електромерите и "загубите" изчезват, вследствие добрата "инвестиция" в мрежата. А увеличените цени на водата вероятно ще отидат основно в концесионера. При водата има един основен проблем който не мога да го проумея. Ако да кажем икономисаме половината вода която се използва (или "да запушим" течовете" или още подобни неща) какво ще я правим спестената вода от язовир Искър?  |
Добави мнение Мнения:15