
| Докторе, да не искаш да кажеш, че невДянковците смачкаха хамерика? Има нещо вярно, ама е много дребен профит.. |
| Тъй де. Хем там ще запълни квотата на служителите на Белия дом с ментални проблеми, хем и ние ще рахатясаме. А питам Фичо, щото нали беше биз-бизе с некви сенатори и конгресмени. Па и ще е патриотично да го стори. |
| 1. Теди Рузвелт се е клел на Евангелието, а Обонго не е. Затова сия реч е одеска уйдурма. 2. Теди Рузвелт не е дремал ТРИ ГОДИНИ чоплейки си носа, а е ДЕЙСТВАЛ. Затова сия реч е одеска уйдурма. 3. Стрина Клинтъница и тов.Гейтнер из Одессъй НАЙ-НАПРЕД литнаха до КНР за да обещаят стабилност на долара. Иначе китайските трилионите удавят Валлстреет за секунди. Затова сия реч е одеска уйдурма за балами. И т.н. |
Strike Eagle, Президентът се кълне в Библията, а не в Евангелието. Обаче я вижте някои пасажи:
Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му налагай лихва. Трета книща Мойсеева, Левит, 25:36; 37 Не вземай му лихва и печалба, и бой се от твоя Бог; Не давай му среброто си с лихва, нито храната си му давай за печалба. Пета книга Мойсеева, Второзаконие, 23: 19; 20 Не давай на брата си с лихва нито сребро, нито храна, нито нещо друго, което може да се дава с лихва; Книга на пророк Езекиил, 18:8; 13 под лихва не дава и лихва не взима, въздържа ръката си от неправда и извършва праведен съд между човек с човек дава под лихва и взима лихва, - ще бъде ли той жив? Не, той не ще бъде жив. Който върши всички такива гнусотии, той бездруго ще умре, кръвта му ще бъде върху него. Книга на Неемия, 5:7; 11 Сърцето ми се възмути, и аз строго смъмрих първенците и началниците, като им казах: вие взимате лихва от братята си. И свиках против тях голямо събрание Върнете им още днес нивите им, лозята им и маслинените им градини, и къщите им, и лихвата от среброто, житото, виното и дървеното масло, която сте взели от тях. Книга на пророк Йеремия, 15:10 "Горко ми, моя майко, задето ме роди човек, който се препира и кара с цяла земя! никому не съм давал под лихва, и мене никой не е давал, а всинца ме проклинат." Евангелие от Лука, 6:35 Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. Соломонови притчи, 28:8 Който умножава имота си чрез корист и лихва, той го събира за добротвореца на бедните. Е заради нарушаването на тия текстове го докарахме до тая ситуация |
| Кире, Имам абаче един контра въпрос: На какво дередже светът щешe дa e ako бяхме спазвали тези заповеди ? Може би щехме да живеем още в пещерите ? |
| Е що пък чак в пещерите? Лихвата си е изиграла ролята, когато говорим за печалба от производствени дейности. Това се отнася до втората половина на ХІХ век и началото на ХХ век. След това започва да е все по-масово разпространено правенето на пари от пари. В началото на ХХІ век това изкуство води до все по-стесняващи се спирали на криза. Проблемът на лихвата е в невъзможността от обслужването й, което е въпрос на консумацията. Приемането на лихвата е един доста мъчителен процес. Отношение има Калвин, който, изследвайки произхода на лихвата на езиково ниво, установява, че в еврейския има две думи за лихва: нешек и тарбит. Тарбит е дума за лихва, която е със значение "легитимно увеличаване". Важен автор е и Клаудиус Салматиус (De Usuris, 1638 г. и De Modo Usurarum, 1639 г.). В тия писания се казва, че лихвата е приемлива, когато се отнася до продуктивни цели. Това схващане стои до началото на ХІХ век. Последното усилие на църквата е от 1745 г., когато папа Бенедикт ХІV издава енцикликата "За лихвата и други непочтени печалби". Обаче един от апостолите на религията икономикс - Адам Смит, казва, че е щом е възможно правенето на пари от пари, значи е в реда на нещата да се търси печалба. В момента обаче лихвата изземва богатството, оттам обема на спестяванията и в крайна сметка потреблението. Затова мантрата е "растеж". Ако няма лихва, смисълът на паричния мултипликатор ще изчезне, защото няма да бъде умножаван с лихвата по новите заеми. Ако например цените растат, а доходи са непроменени, това ще доведе до търсене на пари за покриване на нуждите. Лихвите, съответно, ще се увеличават. Това обаче означава намаляване на инвестиционното търсене - оттам лесно можем да проследим (поради принципа на мултипликатора) как това ще се отрази на заетостта, доходите и цените. Лихвата днес води само до обедняване, когато се прилага във финансовата сфера. Тя е полезна за производствени отношения, но да не бъде фактор: правене на пари от пари. Впрочем ислямските банки следват тоя принцип и заемите са насочени към реалната икономика, без да се търси печалба от дадения заем. При този род банкиране финансовите сътресения са слабо осезаеми. |
| Кире, аз говоря разбира се за "лихва" в полза на производствените отношeия , не тази с която се спекулира във финансовите свери и която беше причина преди години пазара на покупо-продажбата на недвижими имоти да бъде разклатен из основи. Говоря за този на Запад. |
| и второзаконие 23:20, което всъщност оставя вратичката: "19 Не карай брат си да ти плаща лихва — лихва за дадени назаем пари, лихва за дадена назаем храна, лихва за каквото и да е дадено назаем нещо, за което може да се иска лихва. 20 Можеш да искаш лихва от чужденците, но от своя брат не искай лихва, за да те благослови Йехова, твоят Бог, във всяко твое начинание в земята, в която отиваш, за да я завладееш. " Но, да лихвата не е гледана с добро око от Християнството. Затова ранните банки не искали лихва, а комисионна за предоставяните от тях услуги. |
Има и още една вратичка, но много зависи от тълкуванието:
Знае се за Матей, че е бил митар сред евреите. Тия са били с лоша слава: надвземали, правили далавери - въобще сходни с настоящето нрави. А притчата за лошия господар всъщност има точно обратното значение. Знам обаче за различни евангелистки църкви, които оправдават лихварството точно с тоя цитат. А италианските банки правили следния номер: дават заем, но за да не пристъпват забраната на лихвата искали застраховка На мен решението на ислямските банки в общи линии ми допада. Банката дава заем на заемополучателя, но не търси лихва, а определена сума от печалбата. Всъщност обаче не банката е собственик, а представлява парите на вложителите си. За заемополучателя това е добре, защото банката има пряк интерес бизнеса му да се развива. Освен това не е обвързан с лихвен процент и когато бизнесът му се развива, това не увеличава абсолютните суми по заема. Та, мисълта ми беше, че регулация в тая сфера ще е много трудна за протестанския свят. |
| Аз съм скептичен към текстовете от Еавнагеелието, особено, когато иде реч за притчи. Там се касае преди всичко за отношения човек - Бог. По аналогия с превръщането на водата във вино, или нахранването на всички с рибите, следва да се тълкува и притчата за раздадените таланти, особено в контекста Матей 25: "26. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;" |
| Да оставим темата за лакомията на банкерите. Джоузеф Стиглиц твърди : „Трябва да се освободим от мита, че с намаляване на бюджетните дефицити ще възстановим икономиката. Работни места и растеж не се създават чрез уволнение на работници и намаляване на бюджетни разходи... Най-важното сега е да се върне Америка на работа. По-големите лични доходи означават и по-големи данъчни приходи”. А ловешкият кретен прави точно обратното. |
| за лакомията на банкерите Докторе, тези на които им викаш банкери, са си чисти спекуланти или колеги на цар Киро. Банкерите работят по правила, отделно дали са хубави или лоши, но ти ги казват и се подписваш под тях, знаейки ги. В случая имаме чиста рулетка и магнит на върха на ботуша и където ритнеш с него на това число и цвят спира жетона. Класика от каубойските времена. Ама сега в руската рулетка на хамериканците хлътна половината свят. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Gan(ю)гоТрий |