Добави мнение Мнения:13
| Доста добра статия, но пропуска още един фактор за ролята на ДПС - това са вътрешните промени и промяната на външно-политическите приоритети на смата Турция. |
 Не , бонгох2 мили , Тарикатски се пропуска трайният инстинкт за самосъхранение на "инструментите на прехода" . Някой да отрече , че ДПС и Великият му политически ходжа Наш Амет , не са такива ??? Време е за дълбока и позитивна , Промяна !!! Трябва да бъдат разбити Границите между нашето , търсещо себе си Национално Общество и сепаратисткото повседневие в регионите на мамелюците от ДПС ...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: beagle |
А властта винаги е магнит за привличане на симпатизанти и депесарите знаят много добре това от 8-годишното си присъствие в нея. Mи не е осем, а тринайсет. Припомняме:1993-1995, 1997-1999, 2001-2008. Единственият му успех е мирното съвместно съществуване с ГЕРБ и това, че нито един депесар не получи възмездие за някое от прегрешенията си. Но това се дължи не толкова на особено прозорлива политика, колкото на традицията гарван гарвану да не вади око. Това произтича от единният шесташко-олигархичен произход на властта у нас от 2001 ва насам, а и преди. Доган просто изигра ролята на БКП при соца, все едно е министър на малцинството преди 10 ти за турското население-ако си акумуш, ще те оправим-ако си будала-бери тютюн. |
А властта винаги е магнит за привличане на симпатизанти и депесарите знаят много добре това от 8-годишното си присъствие в нея. Mи не е осем, а тринайсет. Припомняме:1993-1995, 1997-1999, 2001-2008. Единственият му успех е мирното съвместно съществуване с ГЕРБ и това, че нито един депесар не получи възмездие за някое от прегрешенията си. Но това се дължи не толкова на особено прозорлива политика, колкото на традицията гарван гарвану да не вади око. Това произтича от единният шесташко-олигархичен произход на властта у нас от 2001 ва насам, а и преди. Доган просто изигра ролята на БКП при соца, все едно е министър на малцинството преди 10 ти за турското население-ако си акумуш, ще те оправим-ако си будала-бери тютюн. |
| "Въпреки статута си на голям политик Ахмед Доган все още не успява да намери изход от задънената улица, на която се озова от няколко години." Петимни сме да си имаме нашенски Форест Гъмп (опт филма с Том Хенкс), дето кръстосваше Америка от едното крайбрежие до другото поради любовна мъка, мълчейки, но с лавинообразно нарастващ брой тичащи последователи, дето считаха, че само божество може да има такова налудничаво поведение. Всеки един звук и жест бяха представянеи като бошествен знак. Иначе от научна гледна точка това си се обяснява с ролевата теория, която за нашите условия доста точно е представена в "Оптимистична теория..." на Иван Хаджийски. Става дума на приписвани на човек качества, които той не е задължително да притежава, но които обществото му признава заради приписваната му социална роля (и изпълняване на съответните функции). И кво става, когато човекът разбере, че няма такива качества, но обществото "настоява" той все пак да ги има? Лошото е, че такива интерпретации с течение на времето стават и зловредни. Трябва разбира се да се признае, че за масмедиите ("гуруто" Доган им вика "медията"  , това си е благодатна тема - нека се разровят архивите на вестниците и ще се види, че периодично се пише по нея, като на практика се повтарят едни и същи неща. И тук вече е мястото на сериозния анализ, който трябва да отговори на въпроса защо има такова повторение. Най общо отговорът се състои в това, че конструкцията, по която бе замислено и реализирано ДПС, си отживя времето и освен това попадна в един триъгълен капан: 1. то е етническа партия, 2. от лидерски тип, 3. силно корумпирана. Този профил не й дава шансове да оцелее въпреки огромните за мащаба й финансови ресурси, но от друга страна бързият й срив може да доведе до силнна дестабилизация на политическто пространство. Още през декември 2007 г. към статията във в-к Капитал "Доган си прави и обръч от партии" бе направен следният коментар, който и до сега си остава напълно актуален: "ДПС - независимо от множеството тактически и стратегически финтове, с които се опитват да й придадат легитимност и политическа стабилност, стигна до задънена улица най-вече поради недалновидност. Щраусовата й политика се състоеше и състои в това, че се опитва чрез доста нескопосани претенции за либералност, прозрачност и качество на кадрите, да завоалира три основни проблема, които, ако не бъдат остранени, ще сринат политическата структура на организацията изневиделица. 1. ДПС е партия от лидерски тип - ако се отстрани Доган от управленческото й уравнение, ще се наблюдава съкратен вариант на пиесата "НДСВ след конгреса си 2007 г.. Лошото в случая е, че ще възникне политически вакуум с много силна етническа окраска и едва ли ДПС-архитектите ще имат ресурса, да овладеят положениет при такова развитие на събитията. В това отношение те вече съвсем явно ги следват (събитията) и даже реакциите им (в т.ч. и на Доган) не са адекватни. 2. ДПС е етническа партия. Няма никакво значение на какви мантри се отдава Доган при пресконференции и какви словесни речитативи възпроизвеждат представаящите го (напр. ЙорДанчо Цонев) в публичното пространство. Ядрото на гласоподавателите е етничеки обособено; партията се възприема и е легитимирана като "турска" и в този смисъл се намира още след изборите от 2005 на ръба на своето разширение - грешен стратегически ход за завоалиране на етническото измерение. ДПС не може да се разширява за сметка на нетурски електорат (това стана съвсем ясно при последните избори), но и не може да се свие до основното си електорално звено, защото ще загуби политическа значимост, което от своя страна ще влоши положението на лидерските си структури и ще се премине към варианат от точка (1). Така че в момента ДПС е в положение , при което ни може да експандира, ни може да колабира. В този смисъл партията се оказва вече рисков фактор. Още повече, че най-вероятно ще се опита да приложи тактиката на снижаването: примитивното българско общество още не узряло за тази уникална за земното кълбо политическа формация, която обаче великодушно и снизходително може да изчака (пари има все пак бол) дорде на българите им узреят главите. Т.е. ДПС ще си чака на границата между пукане на балона и колапс. 3. Корупция. Партийните структури и цялата организация са много силно корумпирани. Под натиска на този феномен, който след влизането в ЕС е с ускорено кумулативно действие, Доган се опитваше - и се надява все още да може да го прави - да изпуска клапаните на недоволството с цинични или безсмислени "откровения". Явно има добри консултанти по манупулация на общественото мнение. Но тези техники са за "спасяване на положението", а не за решаване на стратегически проблеми. Нито "обръчите от фирми" нито "купуването на гласовете" могат да бъдат използвани трайно и неутрализиращо при ежедневната конфронтация с корупционни практики и некомпетентност, съчетани с явен цинизъм на извършителите/носителите им от ДПС. Така че най-общо в рамките на тази триада ДПС няма как да оцелее. Най-важното сега е да се вземат превантивни мерки поне за worst case scenario. Защото историята показва, че най-трудно властимащите се разделят с властта си и за това са готови на всякакви изнудвания. Дали ще могат да озаптят Доган да не размахва етническата карта, е трудно да се предскаже. От известно време се вижда, че тактиката крачка напред-крачка назад се провежда на границата на 50%-ната рискова граница. " |
| Дори търпеливият, зомбиран и силно манипулиран електорат на ДПС успя да разбере, че повече от 20 години е живял поне с две големи лъжи - че българите са опасни, защото все още търсят начини да вземат имената и вярата на българските мюсюлмани и че гласуването за ДПС на всеки един от поредните избори ще докара реки от мед и масло в районите, където тези хора живеят. Днес вярата в ръководството на ДПС е силно разклатена и то се подготвя за дълга окопна война със собствените си избиратели. |
| Днес пак има проблеми с публикуването на мнения. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Rakita |
Партийният механизъм на ДПС започна да скърца Точно пък в ДПС да не знаят за ролята на смазката за по-гладки движения, не ми се вярва.  |
Де тозъ късметъ 
Mи не е осем, а тринайсет. Припомняме:1993-1995, 1997-1999, 2001-2008. Аз пък си мислех, че през есента на 1997 ДПС премина в опозиция. |
Добави мнение Мнения:13