Отиди на страница:
това  вече е редовно всеки петък.та малката въобще вероятно си е "дефектна" .. историята твърдо си е дефектна.  |
| Херр Донков, аз не бих вярвал на българска баба. Защото тя по правило е по-умна от тъпите германци. И то без да е ходила някога в Германия, освен на покупки при дъщеря си, без да знае какви институции, какви грижи се полагат, какви специалисти, има там за децата. И на нея информацията и е точно от дъщерята, която явно има същите нагласи. Ама едно си баба знае - едно си бае. Нашето гардже е най-умно и хич не се вписува в тъпото германско обкръжение. Само че това, което българите взеха да практикуват от десет години насам - да говорят на два езика в къщи, а навън на трети, в Германия съвсем не е рядкост и се практикува от 40 и повече години, а в САЩ от много повече. И сме го практикували всички ние, живущи в чужбина. Кой с по-голям, кой с по-малък успех и според езиковата комбинация. Най-паче проблемът е, че детето не знае немски като хората, няма кой да му го "преподаде" в къщи. Не може да го научи от родителите си. И отива неподготвено на градина. Тук има поне едно 50 човека, живущи в Германия и три пъти по толкова в останалата чужбина, ако стига. И всеки един може да разкаже подобни случаи, но обективните ще потърсят причината първо в себе си. А и специалисти по езици, както и баби също има. Че и дядовци. Вероятно. Предпоследните и особено предпредпоследните сигурно имат да кажат нещо по случая. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Nickolas |
| Не бива да се притеснява. Първото, което запомних, докато учех във Френската гимназия, е че човек, който говори няколко езика, има - и живее - няколко живота. По-късно, но все преди студентството си, научих още няколко езика (така е, учат се, докато главата е по-празна!) и никога впоследствие не съжалих. Разбира се, понякога, в чужда среда, някоя дума ми идва в главата не на местния език, но явлението е временно и само ме развеселява! Дори българския усъвършенствах, доколкото е по силите ми, сравнявайки езиците! А и казват, че всеки следващ език се учи с половината от усилията, положени за предишния. Често са ме питали от какви езици превеждам и на какъв език мисля... От какъвто и на какъвто падне, казвам!  Начинът, по който са се отнесли към Рози, ако случаят не е преувеличен литературно, все пак ме озадачава. Преди години често превеждах следосиновителни доклади, отнасящи се до международни осиновявания, и откривах в тях ВИНАГИ изключителни похвали на детските педагози за осиновените деца, които, тъкмо напротив, и в детските градини, се справяли с всичко по-добре от местните деца. Пък и познавам деца от смесени бракове, израсли в чуждоезикова среда. Справят си се отлично и с допълнителните към родните им езици. Желая успех на Рози! Колкото по-рано научи езиците, толкова по-добре за нея!  |
Как сме обучавани да смятаме и да мислим в различни езикови и социални системи, никоя от които не ни е родна. Замислих се - в древността многоезичието е попречило на изграждането на Вавилонската кула. Сега многоезичието сякаш е в основата на новата глобална постройка. Благодаря ти за размисъла, поете! В чая въздъхват горчиви треви... |
| "Майката й говори на български. Баща й - на хърватски. В градината и въобще "навън" - на немски." Еми това е грешката. Просто трябва в този случай да й говорят само на немски (явно и бащата, и майката го знаят) и въпросът се урежда. Аз съм много против да учат децата на "родния" им език, ако са емигрантски деца. Затова изобщо не разбирам тези като Нели на Фичо, дето се е хванала и се прехласва да учи децата в УСА на български, да пеят български песни и да им тъпче главата с прочее дивотии. Децата трябва да учат езика на страната в която са, и английски. Друго не им трябва. ИзклЮчения за двуезичните страни - там стават три езика. А на американчетата - да учат испански. Понеже са близо до испаноговорящо море от хора. |
| BABAVIJAGA, Куха лейка си.... Такива гъзолизци и подлоги като тебе са знака на Българина по света. Детето ми е Американче, родено в Калифорния. И ще знае Български. Защото: 1: От повече езици нема лошо. 2: доказано е как "многоезичните" деца са по добре после в живота с абстрактно мислене и идеи. 3: от Български до Руски е лесен прехода, не е като от Английски до Руски. 4: Мойта щерка си е добре--до преди 2-3 месеца правеше изречения на 4 езика--ходи на детска градина с американчетата, и там съвсем целенасочено си плащаме повече за да им се говори 50/50 на английски и испански. У дома се плещи на Български, и тя ходи на уроци по френски 3 пъти седмично. Ако малката от статията не е добре, нема кво да си говорим тука, ама не ми плещете как "многото езици" били проблема. Пълни глупости. |
| Благодаря на Донков за хубавия разказ. А форумът пак знае най-добре и раздава оценки и критики. По-леко хора. Не се знае какво ще ви дойде на главите. |
| Мерхаба Nickolas-e, едно от мен, за чудесния постинг. Точно така е в Германия, както ти казваш. Казват, че и във Финландия било същото. По мои лични впечатления, големи полиглоти са и холандците. Не съм срещал сред тях някой, който да не говори свободно немски и английски, а не са редки и случаите, когато говорят и на съвсем приличен френски. Всичко зависи както от образователната система, така и от това, доколко обществото е отворено за контакти не само с чужденци, но и с техните култури. "Майката й говори на български. Баща й - на хърватски. В градината и въобще "навън" - на немски." Еми това е грешката. Просто трябва в този случай да й говорят само на немски (явно и бащата, и майката го знаят) и въпросът се урежда. Аз съм много против да учат децата на "родния" им език, ако са емигрантски деца babavijaga, нищо подобно! Познавам лично две семейства - българин и французойка, българин и немкиня. Още докато децата им бяха малки, родителите и в двете семейства бяха решили, всеки да разговаря с децата на родния си език. Немкинята беше забранила дори на българската баба, завършила немска филология, да разговаря с внуците си на немски - сещаш се защо  . И резултатите бяха чудесни - перфектно владеене на двата езика, с немалко труд разбира се. Голям майтап беше с малкия българофранцузин, който проговори едновременно и на двата езика. Събира се компанията и всеки нов гост, който е с претенции, че говори френски, го подлагат на тест. Като го карат да разговаря с малкия на френски. Оценката беше на три нива. При лош френски, малкият отговаряше на чист български. При малко по-добър френски, отговорите бяха на френски но с български акцент. А когато отговорите бяха на перфектен френски, тогава следваха ръкопляскане и бурни овации - издържал теста с отличие, демек  . Това продължи до края на третата, може би три и половина години. След това захитря и тестът повече не работеше . Жалко, че никой не се сети да го запише на магнитофон. Когато порасна, го попитах веднъж на какъв език мисли. Отговорът беше и на двата - зависи от заобикалящата среда, както и с кого говори. Но когато чете например текст за България, който е написан на френски, често се хваща, че мисли на български и обратно.Както виждаш мненията ни се различават съществено. Не мога да си позволя да давам съвети, с изключение може би само на един - в условията на емиграция, родителите да разговарят с децата си докато са малки само на родния си език. Това се отнася особено за майката - не случайно се казва "майчин език" А на чужд само ако са сигурни, че е перфектен. В противен случай могат понякога да им навредят. Като между дете и дете има разлика, разбира се. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Anastass Stasev |
Учете Мандарин ! Ангеле, В Китай хората, които говорят мандарин се броят на пръсти. Защото мандарин е старокитайски. Съвеменният китайски език се нарича "хан". Казаха ми, че между двата езика нямало нищо общо, макар че аз, колкото и да се напрягах, съществена разлика между тях не можах да установя |
| Рядко пиша под г. Донков, но сега ми хареса много. Така е, много деца в чужбина получават задържане при облъчване с няколко езика. Но накрая винаги проговарят. Германия и по наши впечатления е доста репресивно общество, дето децата от малки получават щемпел за качество. Не случайно немците са сред най-"тъпите" западняци - да сравним примерно произволни средностатистически немци, французи, англичани и американци - туристи на стандартна "вечер на талантите" в Карибите. В двуезичните семейства детето трябва да проговори на майчиния си език, който е завинаги основата на речта и интелекта. Всеки друг език се "интерпретира" чрез майчиния. След като заговори добре, да почне да учи и татковия език, като превключва ролите с всеки родител и респ. баба и дядо - това за децата е сравнително лесно. Следва тогава езикът на детската градина/училището. Но майчиният език е винаги водещ. Който не е образован на него, няма да бъде и на другите езици. Нашата щерка проговори на български (на който само говори с нас), на три години научи и руски (превъзходно) в руска детска градина в Ню Йорк, на четири - и английски в амер. киндергартен, дето я дадохме по-рано от възрастта й (с брат си говорят на английски, езика на училището и игрите, освен пред нас и пред бабите/дядовците, освен ако искат да си кажат нещо тайно от тях). Преводът е голямо и най-важно изкуство. Моите преводи на български детски и други песни (сред които "Хаджи Димитър", "Питат ли ме де зората" и др.) на агнглийски, които издаваме в хартиена песнопойка с ноти за бълг. у-ща по света) служат за изграждане на истинско (двупосочно) двуезичие у децата в нашето бълг. у-ще, за по-добро разбиране на бълг. текст от децата, които още не знаят много добре български, за привличане на небългароезичните родители към "каузата" и за представяне на бълг. култура пред широката амер. публика. |
| Проблемът на детето е преди всичко метафора. Като тази за момчето от Гърция. Доколко сполучлива - друг въпрос. По-важно е централното послание - усещането за културна безпризорност, за виене на свят от смяната на световете. Но това, струва ми се, е частен проблем на по-старото поколение и то само на част от него, на което космополитизмът е чужд и го гледа със страх. Този страх не бива да се стоварва на по-младите. За тях светът изглежда значително по-малък и не толкова объркващ, по-достъпен. И това не е илюзия. Илюзия е нашата тежка клаустрофобия. По-високата динамика на съвременността, която е и езикова, и културна, и чисто физическа, не е проблем. Тя дори е дар за нацията ни от затворници. Проблемът е в загубата на биография и културна ориентация, но това не става заради смяна на страните и езиците, а от липса на вътрешна свобода и страх. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, както добре е казал един друг нашенец в Германия |
| Английски и испански - ясно, нужни са. Говоря за деца в Америките. Но за какво са хърватски, български, гръцки, румънски, пък и руски? Какво ново могат да прочетат, видят, чуят на тези езици, което да не могат да го намерят на английски и испански? Няма такова нещо. Ако пък сте заритали да знаят по 6 - 7 езика до 4 годишна възраст!, ами нека учат китайски - езика на бъдещето. Или поне френски и немски в краен случай. |
| Всеки човек е различен и е грешка всички да бъдат привеждани под общ знаменател. Яворов проговаря чак на три години, Радичков - на пет (казвал ми е, че го смятали за ням). И какво следва от това? Че са били бавноразвиващи се и тъпи ли? Тевтонска му работа, ако наистина нещата стоят така, както ги описва бабата. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ablepsia |
| Бабо Яго, няма излишен език на света, камо ли пък изброените от Вас тук. И табасарански ако може да научи човек, не бива да пропуска подобна възможност. Още един прозорец към света, криещ понякога неподозирани чудеса. |
| Проблемът е леко попресилен. И в България има такива деца без да има езиков проблем. Очевидно: И родителите НЕ ЗНАЯТ ДОБРЕ немски и ХЕПТЕН не могат да възпитават и детето е изпратено КЪСНО в немската градина. |
| Отново за К. Донков, че е напипал чувствителна тема - личи си по форума и страстта, с която се изказват мнения. d-r Baruch GoIdschtein, 16 Декември 2011 03:05 и за теб |
| Колкото повече езика знае човек, толкова по добре за неговия интелект и способност за мислене. И обратното обаче е вярно колкото си по-прост и неразбиращ какво ти се говори, толкова си по щастлив и имаш ясен и прост възглед за живота. Въпрос на избор. |
| Как умее да ни развълнува писателят! Както не би му се отдало с нас на никой друг език освен българският! Колкото много езици да знаем няма друг, на който емоциите да идват на момента и светкавично от един образ, мириз, тон, дума. Езикът, на който общуваме най- пълноценно, е родният. Остана ни той и нека и такива форуми да го държат жив- сприхав, хаплив, скромен, красив, верен, неточен, чепат, жлъчен, нежен, мелодичен. Колко пъти съм искала да чуя с ушите на чужденец нашия език. Питала съм чужденци как звучи за тях той. Езикът, на който са ни научили, е съзнанието, което ни е дадено. |
| Анастасе, мерхаба! Описваш ми една съвсем позната ситуация, каквато имахме самите ние в къщи. И нашите баби бяха с по няколко езика и имаше точно такива ситуации, в които децата отговаряха на български. Децата от раждането си трябва да знаят в къщи ТОЧНО кой на какъв език говори и ако единият е българин и вземе да се прави на германец или французин, децата никога няма да му научат езика. Английския нарочно го изпускам като тема. Той е задължителен за всички що годе хора по земята. Чуждите езици започват едва след английския. Ти явно си много напред с материала, която преднина няма как да я имат българи с ганки в къщи. Съответно и децата им няма как да я имат. Колкото и да се напъват няма как човек да има два майчини езика ако и двамата му родители са българи. А в разказания от тебе случай май става дума за три, без английския - за който виж по-горе. Та така. Много ми хареса писаното от Nafarr. И на него нещата са му много ясни. Това го казвам с особено уважение. А ето сега една ситуация. Мои приятели са в САЩ в момента да си гледат внучката. Тя проговори български. Бабата е учителка по езици, дядото с друга професия. Общителни, разговорливи, грижовни, градски хора, с хубав български език, което също е голямо условие. Тоест всичко е налице. Родителите са постоянно заети и с детето се занимават сравнително високообразованите баба и дядо, както ги описах. На български. Всичките приятели на семейството - българи. И като им казах - Ей, хора! Детето на 3 години вече трябва да е с готов английски, иначе ще има трудности в езика - те като ревнаха - да не искаш да я даваме на ясли! Ха сега де! И току виж детето се оказало в положението на Рози, която съвсем не ми се вижда въображаема, а паче съвсем реална, както и точно езикова жертва на двама родители-чужденци, които не са се замислили, че детето трябва да владее и да общува (на) езика на страната. Общо взето историята на турците в Германия. На по-елементарните. Тия дето викат, че не ги били интегрирали! За тях германците също са им тъпи. Защото самите те, невладеейки немски, са просто сурдомути. Но както казах - само някои. Да не обидя някого! | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Nickolas |
Как умее да ни развълнува писателят! Както не би му се отдало с нас на никой друг език освен българският! Колкото много езици да знаем няма друг, на който емоциите да идват на момента и светкавично от един образ, Една много готина българка викаше: Как да му кажа на ... език: Ох, умирам да ми го треснеш. |