Отиди на страница:
| Югото е много деликатен , не е идвал сутрин в Темелково пред Циментовия да види как започваше обикновен работен ден - водна чаша грозданка " Бял Етикет " ! |
| Много забавно четене и понеже има толкова вярни нещa като израз на атмосферата както аз я познавах едно време. Преувеличенията са художествена привилегия на писателя. Моят баща беше лекар хирург и работеше до "спукване". Никога не знаехме кога и дали щеше да си дойде от операции някоя нощ. I заплатата му беше толкова като на една фабрична работничка по това време. Ние винаги си дояждахме с хляб и захар на бучки. Майка ми работешe като медицинска сестра в Инфекционната болница и нейното работно време беше по нормално и по-малко защото беше квалифициран като "опасен труд". Обаче страхът да ни пренесе на мен и сестра ми болестите които върлуваха епидемично тогава като детски паралич и инфекциозен менингит беше огромен. Хигиената в къщи беше истински терор. И съвсем честно, през всичките тези години през които аз живея на Запад не съм срещала или чувала за някой който иска да имигрира в някоя комунистическа страна. Хора измираха и тогава от глад и междуусобици и всички бежанци се тълпяха пред вратите на капиталистическите държави. Соц.държавите никога не са представлявали каквато и да е съблазън дори и за най-бедните. В Швеция имаше тълпи от ляво настроени студенти от стабилни "буржоазни" семейства, наричани ´червеновинени революционери" (rödvinsrevolutionerer) които демонстрираха непрекъснато срещу "капитализма" и "империализма" и аз предложих на едни такива членове на моето семейство тука да поживеят поне за малко при при Соца. Те ме погледнаха като че ли им предложих да се раходят сами в джунглата. |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
Много забавно четене и понеже има толкова вярни нещa като израз на атмосферата както аз я познавах едно време. Преувеличенията са художествена привилегия на писателя. Писанието е забавно, ама мнението на Салманд Руши е много смехотворно и пълно с полуистини и неистини. Моят баща беше лекар хирург и работеше до "спукване". Никога не знаехме кога и дали щеше да си дойде от операции някоя нощ. I заплатата му беше толкова като на една фабрична работничка по това време. Наистена през 50-те и 60-те заплатите на висшистите се сравняваха с тези на работниците, но от средата на 70-те започнаха да бъдат по-високи. Да ме извини Рушдито, ама през 80-те хирурзите бяха много добре платени. Аз имах съученик, който беше хирург в провинцията и вземаше заплата около 800 лв. при 265 лв. средна за страната. Вярно е, че тази заплата се формираше и от дежурства и беше затрупан с работа. Ние винаги си дояждахме с хляб и захар на бучки. опааа, тук Рушдито послъга малко. Сигурно е много обичало да си яде захар на бучки. Вижте ние бяхме 5-членно семейство 3-деца, майка, баща и баба. на една заплата от 80 лв. Когато почина баща ми майка ми започна работа с 74лв. заплата и пенсия 68 лв. на нас децата. Ама чак да сме си дояждали с бучки захар, хайде холам. Бедно се живееше, ама чак да сме си дояждали с бучка захар и хляб, хайде посмали малко. И съвсем честно, през всичките тези години през които аз живея на Запад не съм срещала или чувала за някой който иска да имигрира в някоя комунистическа страна.. Айде нашто Рушди най-после откри топлата вода. Ами всички знаем, че всеки се стреми да имигрира в по-развита страна. А западните страни са исторически по-развити. Аз в САЩ срещах много от Западна Европа (Франция, Испания), които се стремяха да останат в САЩ. Даже Битълс и АББА емигрираха в САЩ. Защо, защото са исторически по-развити. Знае се, че исторически (а това не е само през капитализма, а и през феодалзима Западна Европа става все по-развита и по-развита, докато останалият свят е в застой. Хора измираха и тогава от глад и междуусобици и всички бежанци се тълпяха пред вратите на капиталистическите държави. Ама кои капиталистически държава бе момше. Ти като си емигрирал що не емигрира в Бангладеш или Пакистан, които са също капиталистически или защо не остана в Булгаристан, която също започна да строи капитализъм, На вас в главите се е задръстило, че само Западът е капиталистически и че Западът е развит защото е капиталистически. Западът започва да се развива още след 12 век, когато се извършват Кръстоносните походи и Западът среща други култури. След това следват Великите географски открития, Ренесансът, Реформацията, Просвещението, Буржоазните революции и чак тогава се установява капитализма някъде в края на 19-ти век. През всичкото това време, другата част на света не се е развивала, като изключим Япония, която започва да се развива при династията Мейджи. Така, че Западът е бил далече по-развит още далече през феодализма, когато ние сме били в разлагащата се Османска империя. Ей това не може да ви уври в главите. Наистена по-бедно се живееше в България, защото тогава трябваше да се построи много нещо, да се застига Западът. И в края на 80-те беше създадена една реална основа за по-нататъшно развитие. Ама га дойдоха демокрацията всичко съсипаха под умелото ръководство на Запада. |
| Раданова Човек, който твърди, че Христос не бил християнин, щото не бил казал никъде: "Аз съм християнин." - какво да те коментирам повече...[/quote] Аз не си спомням някъде да съм писал, че Христос не бил християнин, щото не бил казал никъде: "Аз съм християнин." , но ако четеш писанията на Павел ще видиш, че той е бил в сериозни разногласия с последователите на Христос, които са останали в Йеросалим, ръководени от брат му Яков. Даже му се е наложило веднъж да бяга през стените от там. Счита се, че последователите на Христос около Яков са го считали за месия, но в никакъв случай за Бог. Те са се придържали към юдейската вяра според, която има само един Бог. Павел и евенгелистите са тези, които са го обявили за Бог , а по-късно е измислена светата Троица - Отец, Син и Светия дух. Арианите, междувпрочем, както и мохамеданите не го признават за Бог, а едните за месия, а другите за Пророк. Павел не е бил негов ученик, а даже докато му се яви на пътя за Дамаск е бил гонител на християните под името Савел. Счита се, от оплакванията му, че е страдал от някакво психическо заболяване, най-вероятно епилепсия. Много е съмнително пребиваването на Петър в Рим. Скоро беше намерен някакъв гроб в Израел с неговото име - е дали е той е трудно да се докаже, Обаче, се знае, че католическата църква е била силно заинтерисована да покаже, че тя е наследница на Петър. Даже има едно послание, което се счита за изфабрикувано от римските папи, което е уж на Петър и което твърди, че той е основал Римската църква и от там тя е по-важна от другите църкви - Алексндрийската, Константинополската, Антинохийската и Йеросалимската. Дотогава се е считало, че епископите на Александрия, Антинохия, Йерусалим, Константинопол и Рим са с еднаква тежест. |
А това за столовете и канчетата наистина беше върхът.Като учех във Варна редовни правех един номер-отивам със канчетата в стола, но водя и щерката /на 2 г0дини/. Ами то и сега, където има столове се практикува това.А коковете тогава бях на мода. Преди това на мода бяха тупираните коси и колосаните рокли, които стърчаха настрани. И тогава се говореше, че мацките са тупирани и отгоре и отдолу (да ме извини Раданова, оти она е христиенка). |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| Mrx++ , Бащa ми почина 1974 година и работи до 1969 въпреки че бешe на 71 годин. Нямаше специалисти по неговата специалност така че му позволиха да работи толкова дълго и ако не бяхме аз и сестра ми да им пращаме пари от чужбина и на майка ми и на него те щяха да умрат от глад. Той престана да работи защото получи 6 инфаркта и последният го уби. Това че си дояждахме с захар и хляб е напълно вярно и то си е твой личен проблем дали ми вярваш или не. Аз живея от 1963 година извън България. |
Сега е по-друго , кеф ти лимузина , кеф ти джип и мнооого Свобода ... 
| Това пък за дояждането с бучките захар ми иде прекалено, очевидно се дължи на лоша организация на храненето. Че те по това време мармеладите бяха стотинки килото, кво ти пречи едно мармеладче да си намажеш на хляба, да не говорим за евтиното масло. Вярно, имаше скромни удоволствия, например същото това дояждане си беше един редовен и вкусен десерт - филийка с масло, връз нея поръсена захар, ако хлябът е бял и мек, а захарта е пудра, съвсем лукс. Дет викат, има живи още от това време. Тати взимаше добра заплата, за ония времена, някъде към 130-140 лв, с нея карахме четирима души, чак такваз мизерия не помня. Ама мама си стоеше в къщи, нямаше нужда да работи и ни стъкваше менюто. Помня й принципа - една кокошка се готви цяла неделя, имаше си разкладка - коя част с какво се готви, споменът ми е за добра и качествена храна, винаги десерти, ако не е кремче или нещо специално правено, поне по чаша компот, неделни обеди, празнични закуски - глезотии, то една глезотия - пържените филийки. То при тая евтиния на храната изобщо не беше проблем да нахраниш семейството по правилата на доброто хранене. А, да, черен хайвер не сме яли. Затова пък разбивахме тарама, от хайвер за педесе стотинки и олио за същата цена се напълваше цяла купа. Може да е имало куп лоши неща, с пустата свобода на словото бяхме зле, но добре и качествено ядяхме. В цитираното време бях вече достатъчно голяма да ходя по магазините да купувам, така че, не нам, не нам... |
| Геновева, аз говоря за по-ранно време , аз говоря за 50- години на миналия век. Аз съм роден 1942 година. Ние живеехме в София и майка ми работеше една много напрегната работа. Деца -пеленачета от седмични детски ясли (майките си виждаха децата веднъж на седмицата) мряха като мухи когато дойдеше епидемия. Смъртта на малки деца и бебета беше ежедневие за нея и ментално тя това много тежко го понасяшe. Казваше си спомням че малки деца най-мъчно умират: инстинктът за преживяване е много силен при тях. Майка ти е била домакиня и си е била по цял ден вкъщи ти си израснала доколкото разбирам в Самоков. Баща ми получавашe 60 лева на месец. Майка ми се мъчеше да направи възможното най-добро но просто не е било в силите и. Отгоре на всичко ги караха на идиотски отечественофронтовски събрания на които са се говорели такива глупости, че това е може би един плюс защото и двамата се смееха винага като се връщаха от тези събрания. Мога само да кажа че ти не си преживяла най-лошата страна на комунистическия терор. |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| Салман, точно тогава съм раждана и аз. И в София съм живяла. В Самоков са ми били ваканциите. Това са тогавашните цени. Отечественофронтовските лакардии някакси сме ги преживявали, те бяха като природно явление, не ни се отразяваха на живота. Заплата на хирург, нали за такъв иде реч - 60, хм, странно ми се вижда. Най-малката заплата на вишист-специалист на нулевата степен беше 73 лв. - с такава започнах в БАН през 1965. Кара, не прекаляваш ли, баш на Коледа? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Геновева |
Югото е много деликатен , не е идвал сутрин в Темелково пред Циментовия да види как започваше обикновен работен ден - водна чаша грозданка " Бял Етикет " ! Бял етикет "Академик Неделчев". Грозданка - каменярка. Винпром Септември  |
| През 50те годин 60 лева положително са имали стойността на 73 през 60 те. И аз не лъжа, така че ти или ми вярваш или смяташ че лъжа. За това вече не отговарям. Това което целя с изказването за захарта и хляба не е това че парите не са могли да стигнат и за мармелад а това че живота и жертвите които много хора включ ително и моито родители дадоха (между другото всички умряли бебета чиито майки са били принудени да ги дават на седмични ясли за да могат да работят) просто са били напразно. Ние си купихме една стара селска къща в Говедарци и сме всяко лято там, така че аз имам възможност да говоря и сравнявам моите преживявания от това време с техните. Имам един съсед Спас овчàр и той знаеш ли какво ми каза ? "Най-голямото престъпление на комунистите беше че те ни излъгаха с това че тая система ще бъде вечна. Че жертвите и лишенията са оправдани защото Светът бил вървял по този път. А виж какво стана. Оказа се всичко това лъжа." |
| Носталгичните коментари няма да пълни ако пак, за кой ли път?, не се споменат и кифличките с мармалад от 45 стинки бройката |
Геновева, аз говоря за по-ранно време , аз говоря за 50- години на миналия век. Аз съм роден 1942 година. Салманд Рушди, хайде оставете 50-те години. Това са следвоенни години. И на Запад не са живяли много добре тогава. Тогава и в Англия и в Германия е имало купони. Ние трябва да говорим какво е било в края на 80-те у нас и докъде я докарахме сега. Аз пак повтарям, че тогава беше създадена една солидна база за едно бурно развитие, което да ни донесе проспиритет сега, база която беше разрушена благодарение на съветите на новият Биг брадър зад голямата локва. Сега наш Боко умира да се хвали, като освежи една сграда на Русенската опера. И това е първият вминистър-пресдседател (център-нападател), който се хвали наляво-надясно, че населението му е бедно. Тогава трябваше да се въведат много внимателно пазарни механизми в нашата икономика (Тодор Живков беше тръгнал в тази посока) под пълен контрол на държавата, да се спре с политическото преследване, да се позволи, който може да създаде свой бизнес, като тежката, хранителната, леката промишлености, електроника да останат в ръцете на държавата и да са гръбнака на нашата икономика. |
| *** | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Captain Buddy |