Добави мнение Мнения:11
А сега читателят ме сочи и клати глава: ти ли беше? Ами, да, аз. Донков, тщеславието е чувство заразно. Преливащото "Аз" на един министър председател е достатъчно, за да черпят от него и писателите. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mura |
За стария селски учител, който не харесал някаква тиква и я изхвърлил на торището. И как семето й поникнало там, а торът го тласкал и повлеклото на тиквата тръгнало из двора, покатерило се беше по оградата, по дърветата, по керемидите и от тях, като от небето, се спущаха огромните сивобели тикви - видях ги с очите си. Висяха от чардака на плевнята, от стрехите, от клоните на дърветата. Крушата беше родила тикви и най-голямата, невиждана по тези места, се крепеше на върха й - сякаш наблюдаваше оттам и ръководеше групата. Заключил бях, че с енергиите на торището трябва да се внимава и също тъй предпазливо да се изхвърля негодното семе. Но това после, а в онзи ден стояхме под тиквите и цъкахме с уста - като да тиктакаше закъснителят на съдбата. Маалиий! Страшно!  |
| Интересно усещане. За разлика от автора нямам слабост към снега и не го асоциирам по този начин. Но ...Много ни липсва снегът, толкова, че несъзнателно се молим за него. Молитва За Сняг – Валентина Шейтанова Мъгливата утрин невинно ограбва цвета на живота в сънливия град. Разтварят се в сиво искрите от багри. За нещо красиво очите тъжат. С молитва без думи поглеждам небето, а то безразлично над мене тежи. Жадувам за бяло. Копнея за светло. Най-белия сняг на сърцето лежи. О, нека най-тъмният облак разтвори гърдите си сиви и снежният рой да пада безкрайно и меко отгоре, и дълго да трупат снежинки безброй! Искрящи, звънтящи и хрупкаво нежни да ваят пейзажи от пухкав кристал. Земята да стане магична и снежна, а всеки над нея – пречистен и бял. И тихо, и леко, безспирно и кротко най-едрият сняг над града да вали. Тогава да тръгна на дълга разходка край къщи и паркове с бели ели. Тогава следите след мен да рисуват по чистото, бяло и крехко платно, а всяка снежинка да бъде целувка по моето тъжно и бледо чело. Да бъда щастлива. Да скърца под мене подобно на захарен, вкусен памук снегът, най-чудесното зимно явление, снегът – този пролетен бъдещ капчук. |
| Язък за голямото прочувствено встъпление. То било за да се стигне до ежедневното аз казах ли ви, дето и без това всеки втори тука ни бил казал. И за тиквата. Проза, с претенции за поетичност. |
| Здравейте г-н Донков! За много години, живот и здраве, да ни радвате (поне мен... ) дълго време! Интересното е , че и при мен го има май този синдром... дори понякога ме е страх да си помисля нещо! Имал съм моменти, когато съм се отзовавал на места, на които като че ли съм бил, а е сигурно, че не съм. Но това беше като че ли по отдавна...скоро не ми се е случвало. Да се възползвам от момента в които съм пребарал клавиатурата и да пожелая на абсолютно всички колеги-форумци много живот, здраве и поне малко късмет в най необходимия за тях момент! Да е жива и здрава Новата 2012 година! |
| За Виолетка и Гладиатор: ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ ЗА СНЯГ, за бяло, за чисто душата ми плаче. Видях много земи, много свят, видях герои, видях палачи… Душата ми плаче за сняг. Доста живях, колко остава? Чака ме моят бряг: ругатни или слава - нямам представа… Душата ми плаче за сняг - чиста следа в снега да оставя. Стефан Цанев |
| Вярно, тези, които са докоснати свише трябва много да внимават със словото, защото то има способността да се самореализира. |
 Да, това са вече два въпроса. От мен - една благодарност. За размисъла Поете, това е едно от най-хубавите есета - не само твои - които моя скромност е чел. |
Добави мнение Мнения:11