Отиди на страница:
| Мнението ми за социалната система е, че е обърната с краката нагоре и създава ревливи и оплакващи се хора. Отчаяни и невярващи в себе си. Липсва динамика и насоченост, към "очовечаването" на човешкото същество. Духовният имунитет е силата да се справим сами. Банките са другия сатър. Предлагам един фантастичен сценарий. Гражданска каса "Дете". В същата родители и баби си внасят парички, но не вземат лихва. Аз като съвестна и обичаща децата гражданка също. Държа там една сума, да ми се пази, недай боже, всичко се случва. Лихвата при теглене е проста. Достъпна за майките. Ако мама не работи, условията са, като започне работа. Държавните детски и заложени плащания там. Както при ВСК. Плащаме 300лв. лихва, после в удобен и договорен период за семейството, на малки вноски се връщат 5000 главница. За да не изкушаваме умовете, вземат се на порции и се отчитат касови бележки. Не искам държавата да ми плаща за родителската любов. Искам да си го върна. Помощите и детските са психиращи достойнството на хората пари. Ако държавата се замогне и може да обезпечи заплатите на служителите, лихвата да падне. Пари на ръка? При първо забавяне се проявява синдромът на пеленачето. Това създава животинска психика у някои хора, ние сме виновни, че го допуснахме. Да се раждат деца за пари и се продават, както и да не знаят езика е кощунствено. В такива случаи, детенцето при "майчина" грижа, като майката може да го вижда. Заетост за много други майки, образовани и нуждаещи се от тази сума. Ако родителите роми са заможни, от 3г. на ясла. Езикът и общуването са важни. Официалният език е важно условие за държавност. Именно техните деца, ще издигнат статуса на родителите си. Някои биха могли да се върнат лятото към скитането, именно социалистическите правила ги развалиха. Писаните каруци, песните пред туристите, да поработват и помагат по селата, не да крадат. Не са били такива. Това крадене ги настърви и да убиват. С добро, иначе не става. Песните и танците, занаята и отглеждането на растения в училище. Не да ги правят професори и, като забуксуват, хайде от пети клас продаденото момиче. За пари. Толкова способни деца, но родителите ги жертват от малки, училището ги унифицира, те са различни по природа. На същия принцип каса "Образование" и каса " Дом". Банката за бизнес и лукс, за екстри също. Новите жилища по последни екопроекти. Имам още идеи. Едно време са им викали кооперации, но само за дом. Сега всяка личност иска да си е самостоятелна. Времената са други. Безработните да седят вкъщи? Трудът е облагородяващ. Предпочитам стаж на по висока ставка, вместо пари, но варианти няма. Едно правило за всички. Избор? Няма такъв. Бих работила до последно. Пръстите на ръката не са равни, унифицирането и правилата изравняват различностите, няма опции и избор. Не бих протестирала за детски, ако има каса, от която да взема и върна. На всичко отгоре знанието, което имам в духовното ме е променило изцяло. Необгрижените деца са децата на Бога. Страдалците на епохата. Докато светът се боричка за благополучие и празни екстри. Погледите ни дори не забелязват звездите. Децата ни цял ден разправии за пари слушат. И страхотии, сякаш сме във филм на ужасите. Избухваме за дреболии. Нервим се за преодолими неща. Леснориите и глезориите убиват имунитета ни за оцеляване. Така, че пенсионната система ще расте до 90 год. при тези критерии. Някои хора се скапват на 50 год., други работят до последно. Трети не доживяват. Защо да се тревожа, след като не зная кога ще ма вземе бог при себе си. Струва ли си вайкането?И загубата на радостта от живота за глупости. |