Отиди на страница:
| Вселена, живеем във време на разграждане на духовното пространство, ако мога така да се изразя, и подмяна на моралните ценности. Понятия като любов, трудолюбие, честност и т. н. предизвикват насмешка... |
| Бях изключила сайта. Копирам нписаното, защото не мога да го повторя. После го осмислям. Като пиша, излиза от сърцето ми и при вълнението изпускам букви, исках да ги поправя. Последният коментар обаче ме разплака. Сълзите са най-прекрасното нещо с което бог ни е дарил, те лекуват душата, това са божиите сълзи. Така ги чувствам. Когато прочетох СлаваСеврюкова, бях поразена от съвпадението на чисто интуитивните ми заключения, от натрупани знания, прочетена историческа литература, духовни учения. Усещането ми е за някаква решетка, която "съм си изградила" и която отбира от книгите определени пъзели и кодове, които ми надграждат заключенията. Ретроспекцията към сериите на Star Gate, пък ми обясни, че всъщност събирачеството на такива пророчески знания е явно хоби на доста умни хора по света, в случая канадци, разбрах че доста е пътувала по света и разнасяла психотронно знание за Вселената. Оттам подразбирам, защо така са ни напитили хора, които го ползват, но тях самите не ги осенява, защото с осенение сме благословени ние. Имам странни подозрения за целия този план-програма и нов световен ред. Силата на духа, познанието скрито след Исус, подхвърлянето на кодове чрез филмчетата. Светът е идея. Идея на Бога. Ние сме негови деца. Смислите са навсякъде. "Ако не станете като деца, няма да влезете в царството божие"- Исус. Някои от пъзелите са ми подхвърлени от приятелки и други хора. Интуицията е във всеки от нас, стига да сме чуващи и имаме оная нравствена решетка, седемте ключа, седемте светилника, седемте висши същества, които ни правят проницателни към ставащото. Има и друго. Хората на планетата сме на изпит за пригодност. Всеки от нас времето е Ново. Ако камбанарията е ниска си спрягаме нещата в зависимост от покрития критерий. Това са различните ни концепции за действителността. Нивата. България може да бъде рай, ако Вавилонската кула в душите ни падне. Все повече ще ни внушават, че сме недораслеци и опашкови, ние сме духовни същества, кокоито просто не са повярвали в себе си. Паричният синдром и цифроманията, е ниско ниво за нещастни души. Все ще ни е малко и все други ще имат повече. Въртим са в ниско вибрираща реалност, защото е материално позицирана, чрез избор. Клавиатурата не ми изписва годината, сега е време да повдигнем вибрациите си. Интуицията ни, чувствителните ни български душички са манна небесна. Точката на пречупване обаче не е вътре към нас самите и вяра, че Творецът не е сбъркал, просто ни кара да страдаме, защото не се замисляме защо ни го дава и какво ни внушава. Ако живеем с малко, но зареем душите си в небето и бъдем не пълзящи , а орли, вратите се отварят. Едната се затваря, отваря се друга. Не казвам да хукнете, още е рано, но до петнадесет години се върнете, като предварително подготвите чрез въображението си, какво бихте могли да правите и живеете с малко, но достатъчно. Болката ми е децата на България да се върнат. Ще избутаме колата сами. Статуквото е зомбирано. Прагматично насочено. Змията захапала опашката си. Растежът е спирала и оттласкване, чрез една малка мисловна корекция, точката на пречупване, друг поглед върху действителността. Пиша от четири години. Вие сте първият ми вдъхновител. Ще си направя блог, но този форум беше първият, в който не ми се присмяха и изтърпяха, няма да го забравя, аз помня доброто. То е балсам за душите и вдъхновява. Вж. по другите теми, имам и там интересни неща. Благодаря за "ощето". |
| Вселена: И забележете, не искам пари за познанието си.  Ако все пак размислите, моля изпишете банковата си сметка за превода. Освен това, моля дайте и лека рекламна информация за книгите си - заглавията, името на аFторката и разбира се, откъде бихме могли да си ги закупим.  |
| Скъпа Вселена, ако не си прочела "Не пипай тази книга" от Ян Ван Хелзен ( Удо Холе) ти я препоръчвам, а иначе тя дава обяснения за промените в живота ни. Когато прочетох 3-те книги на Нинов за Слава Севрюкова ме поразиха 3 сентенции: "Когато няма път напред има път назад-към себе си!" "Златото се изпитва с огън, човек с унижение!" "Българите са 2-рите по кармична обремененост, след еврейте, защото не са разбрали Богомилите и са ги избивали особено зверски-жестоко, а те никога не са ни проклели. Търпяли са с чистите си души и са знаели, че са Божии чеда- пратеници." Пиши прозренията си, не всеки ги има. Те са като паневритмийте на Петър Дънов, които не всеки чува и усеща с душата си. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mura |
| ...."В учебника по български език и литература за VI клас пък е била допусната грешка в биографията на Христо Смирненски. Според текста той е роден в "българския град Кукуш", а веднага след това твърдение се посочва, че по време на Междусъюзническата война населението е принудено да побегне към Бълг"....И къде ТУК е грешката, умници от МОН?!?!?! |
добре.. че същият този ''учен'' не е ползвал източника на информация за появата на доматите в българия.. тоест баба си и дядо си.. и за това кога се е появил първият човек по тези земи.. че иначе щеше да запише рождения ден на баща си като начало на летоброенето   | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: GreenHawk |
| Я учебниците в професионалните училища ? Там е невъобразим батак, бедна ви е фантазията. B министерството няма как да има хора, които да свършат тая работа. |
Моля, кажете, че не сте учителка! Е, тези "размисли" са само след 10 г. в системата - а представете си след след 15 - 20 години...  ------------------------ А за доматите - баба ми, лека ѝ пръст, разказваше, че ги ядяли само зелени, защото се предполагало, че като почервенеят, стават отровни... |
| Не, не съм учителка, екскурзовод съм. Работих в системата преподавайки два езика. Налагаше се по ред причини. Не съм от съсловието, може би от това ми е различната гледна точка. Учителят има право да си подбере учебниците, въпросът е в липсата на обратна връзка. Деца, които не искат да учат, да бъдат в групи с по-ниски критерии, където преподаването е по-облекчено. Такова неуспяващо дете, вари го печи го, не му се учи и това е. Ако засили интерес, може да се премести в по-успяваща група. Този съревноваващ момент е пропуснат. Освен всичко, още от пети клас започват изкушенията и разсейването. Трудно справящите се дърпат жадните за знания, да не говорим за обидите. Децата не знаят на кой свят са. Ако отворя дума за другите си знания, имате ли представа от родителския съд? Ще ме убият с камъни. Попарите, всичките ми колеги, ако са си изпуснат нервите, са ги яли. Бях сипала един ден едно гърмящо конско за избора и мисията, но децата бяха в осми клас, нямаше жалби. По Нова година в Пикадили ме среща прекрасно момиче, едва го познах. Е, пак си поплаках. "Исках само вас да видя, тук съм по празниците, работя в Германия. Никога няма да забравя онези ви думи за избора и мисията" Къде го чукаш, къде се пука. Никога не съм предполагала, че това пъзелче, ще даде на това прекрасно момиче криле. Естествено, няма да годенясва там, ще се върне. Смята, че е временно, дай Боже. Примерът ми с доматите го разбрахте буквално, имах предвид уникалността на видовете и опазването им. Унификацията, унищожава дребните стопанства, дребния бизнес, видовете. Холандските гумени домати са пример за търговски вид, но не пример за подражание. В Англия вкусът на зеленчуците е под всякаква критика. Имах предвид патриархалността и уникалността на страната ни, ние сме най-хубавото нещо, към което стресирана Европа един ден ще се стреми, ще идва именно тук, в нашето заредено местенце да се лекува. Липсва ни любов именно към себе си. Селищата по почина на Анастасия също набират скорост, това са бъдещите селения на хората, които живеят в унисон с природата. Произвеждат си всичко сами. Опасява ме, че дръпнахме прекалено назад, хармонията е надграждане. Опасява ме, че скоро кризичката ще се случи, досега бяха призивите, страхът е призван да продава, целта е земята. Както и да е, дано да се усетят, че земята е богова и е по-добре, да си остане наша. Дано народът я обича и не я продаде, земя и спекула, дано се справим, дано чувствата се окажат по-силни от практицизма. |
| по селата образованието е под всякаква критика, това не може да се оспорва. затова провинциалистите като дойдат в градовете и си търсят работа, почти нямат успех с намирането |