Отиди на страница:
Напредват по посока на атаката.  |
| Интерфакс, 22.01.2012 : На подходите към град Дума стоят подразделения на спецслужбите на Сирия. Опиталите се да проникнат в града въоръжени метежници са разбити и остатъците са преследвани от службите за сигурност. |
| Al Jazeera, 22.01.2012 : Зам.председателят на ПНС Абдел Гуга подаде оставка , след като в страната има вълна от протести срещу новата власт. По-рано напусна по тази причина и кмета на Бенгази, след като протестиращи щурмуваха сградата. По информация и коментари на либийци в мрежата , синът на полковник Кадафи - Сейф ал Ислам , се е оженил за жена от Зинтан и е станал член на ръководния политически съвет на самоотделилата се влиятелна военна групировка Зинтан. |
| Защо Кадафи беше наистина убит Жан-Пол Пугала е камерунски писател и публицист. Дипломира се в Университета на Перуджа – Италия. Директор на института за геополитически изследвания и професор по социология и геополитика в Дипломатическата школа – Женева. * * * Либия на Кадафи беше тази, която осъществи в Африка първата технологична революция на нашето съвремие – свързването на целия континент с телефония, телевизия, радиоразпръскване и други авангардни технологии като телемедицина и дистанционно образование. И благодарение на радиомостът WMAX беше осъществено нискоструващо свързване по целия континент, включително селските райони. Всичко започна през 1992 година, когато 45 африкански нации основаха RA – Регионалната африканска организация за спътникова комуникация, с цел континета да има свой спътник и достъпни цени за свръзка. Това беше време когато цените на телефоните до Африка и вътре в континента бяха най-високите в света. Тъй като Европа прибираше годишна такса от 500 милиона долара за ползване на нейните спътници от типа „Интелсат“, включително и за телефонните връзки вътре в страните. Пускането на спътник щеше да струва еднократно 400 милиона долара и щеше да отпадне нуждата от ежегодно плащане на 500 млн. такса. Кой банкер не би финансирал такъв проект? Но въпросът стоеше другояче: как така робите, които искат да се освободят от експлоатацията на своя господар, ще искат пари за това освобождение от същия този господар? По тази причина Световната банка, МВФ, САЩ и Европа в продължение на 14 години протакаха въпроса с празни обещания. Муамар Кадафи сложи край на унизителните молби пред големите финансови клечки на Запада и техните непосилни лихви. Той сложи на масата 300 милиона долара. Африканската банка за развитие прибави още 50 милиона, а Западно-африканскатата банка – още 27 милиона. И така Африка получи своя първи комуникационен спътник – на 26 декември 2007 година. Малко след това Русия и Китай последваха примера, споделиха свои технологии и помогнаха да се изстреля втория африкански спътник през 2010 година – за ЮАР, Нигерия, Ангола и Алжир. Планира се и трети, който ще бъде изстрелян през 2020-та. Той се комплектова в Алжир, ще бъде с по високо качество от съществуващите и ще струва 10 пъти по-малко. Африканския валутен фонд, Централна банка на Африка и Африканска инвестиционна банка Тридесетте милиарда долара, който мистър Обама замрази в САЩ принадлежат на Либийската централна банка и бяха приготвени като либийски принос към трите ключови проекта при формирането на Африканската федерация. Иде реч за Африканската инвестиционна банка в Сирт, за паричния фонд базиран в камерунския Яунде с капитал от 42 милиарда долара и за Африканската централна банка с бъдещо седалище в Абуджа, Нигерия, която планираше да пусне панафриканска валута. С което щеше да се сложи край на т.н. „африкански франк“ с който Франция вече 50 години контролира редица централни и западноафрикански държави. Ето я причината, поради която френското правителство така се е разгневило на Кадафи. Африканският валутен фонд спокойно би могъл да замени МВФ, чрез който САЩ, само срещу 25 милиарда долара всеки момент могат да поставят на колене целия континент и да го подтикнат към съмнителни приватизации на национални ресурси в полза на частните монополи. По тази причина на 16-17 декември 2010 г. /на срещата с ЕС в Брюксел/ африканските представители еднозначно отхвърлиха участието на западни страни в Африканския валутен фонд, запазвайки го само за собствените си държави. Става все по очевидно, че след Либия западната коалиция ще се насочи към Алжир. Тази страна притежава не само огромни енергийни ресурси, но и фонд от 150 милиарда долара налични средства. Това възбужда твърде силно държавите, които сега бомбардират Либия, тъй като те имат една обща черта – всичките са в състояние на банкрут. Само дълговете на САЩ са 14 трилиона, Франция, Англия и Италия дължат по два трилиона всяка поотделно. Докато общия публичен дълг на 46-те африкански държави е по-малко от 400 милиарда долара. Чрез инспирирането на войните в Африка западът се стреми да оживи своите депресивни икономики. Но това само ще задълбочи техния упадък, който започна още през 1884 година със скандалната Берлинска конференция, когато колониалните държави си поделиха Африка. Още през 1865 г. подкрепяйки освобождението на робите в САЩ от президента Линкълн, американския икономист Адам Смит предсказа: „Икономиката на всяка страна, която разчита на робството на чернокожите, сама подготвя пътя си към ада, в деня когато тези страни се събудят“. Регионалното единство като препятствие по пътя към създаването на Съединените Африкански Щати На идеята за нови Съединени щати, която беше близка на Африканския съюз под ръководството на Кадафи, ЕС се опита да противодейства чрез създаването на Средиземноморския съюз. Но безуспешно. Те искаха да отделят Северна Африка от останалата част на континента, ползвайки старото расистко клише от 18-19 век, което казва, че арабите са по-цивилизовани от останалите африканци. Този план се провали благодарение на Кадафи, който усети каква е играта, след като на учредителното събрание бяха поканени само „джобните“ африкански лидери, а Африканския съюз въобще не беше уведомен за мероприятието. Затова пък там се изсипаха вкупом всичките 27 страни-членки на ЕС. Така или иначе, Средиземноморският съюз не успя да накърни единството на Африканския, въпреки че негов официален патрон беше Саркози в качеството му на президент, а Мубарак стана вице-президент. В наши дни министъра на външните работи на Франция Ален Жюпе се опитва да възроди тази идея, вярвайки, че Кадафи ще падне. Някои африкански лидери не разбират, че докато ЕС финансира Африканския съюз не може и дума да става за каквато и да било независимост. Именно заради това ЕС поддържат регионалните обединения в Африка. Очевидно е, че опонентите на идеята за Африканска федерация от Западно-Африканското икономическо сътрудничество /ECOWAS / получават лъвския пай от европейските субсидии и неслучайно имат представителство в Брюксел. По същата причина ЕС се опитва да омотае африканците, продуцирайки рояци обединения от типаESA, UDEAC, SADC и „Великия Магреб“, който не се състоя заради прозорливостта на Кадафи. Кадафи – африканецът, който изчисти континента от апартейда За повечето африканци Кадафи е великодушен човек и хуманист, безкористен подръжник на борбата с апартейда в Южна Африка. Ако той беше егоист, не би рискувал, за кой ли път, да пресече пътя на Запада, финансирайки Африканския национален конгрес и оказвайки му военна помощ. По тази причина още като излезе от затвора след 27 годишна присъда, Нелсън Мандела отиде на посещение в Либия през октомври 1997 г., в нарушение на санкциите на ООН. По онова време вече 5 години самолет нямаше право да кацне в Либия. Мандела бе трябвало да кацне в Тунис и оттам да пътува с кола 8 часа през пустинята до Триполи. Мандела не се наведе и пред Бил Клинтън, който нарече неговото посещение в Либия „неприемливо“. „Нито една държава не може да обявява себе си за световен полицай – каза той. – Нито една страна не може да казва на друга какво трябва да прави“. После добави: „Вчерашните приятели на нашите врагове днес имат наглостта да ме съветват да не отивам при нашия стар приятел Кадафи, за да забравим нашите стари приятели“. По онова време Западът все още считаше южноафриканските расисти за свои хора, които се нуждаят от защита. Конгресът на САЩ гласува да се извади Мандела и АНК от техния „черен списък“ чак на 2 юли 2008 г. и не защото бяха проумели глупостта на този списък, а за да отбележат 90 годишния юбилей на Мандела. И ако са искрени, когато кръщават улици на Нелсън Мандела в САЩ, защо водят война против човека, който най-силно го поддържаше и му помогна да победи? *** Какви трябва да бъдат уроците за Африка? След като 500 години сме живели при корена на неравенството между нас и Запада, повече от ясно е, че не можем да имаме еднакви понятия за това кое е добро и кое – лошо. Не е ли жалко, че три членки на „черната Африка“ – Нигерия, Габон и ЮАР – подкрепиха резолюция № 1973, която прикрива новите колониални завоевания под маската за „спасение на хората“? Нима това не поощрява расистките възгледи от 18 век в Европа, че Северна Африка – това е отделна част, по-развита, цивилизована и културна? Създава се впечатление, че Тунис, Алжир, Либия, Египет – това не е Африка. Целта е прозрачна – да се изолира Африка на юг от Сахара, за да бъде по-лесно контролирана. При все че Алжир с 16 млрд., а Либия с 10 млрд. долара осигуряват 62% от 42 милиардния капитал на Африканския валутен фонд. Най-населената страна на „черна Африка“ Нигерия и ЮАР са далеч назад с по 3 млрд. За първи път в историята на ООН е обявена война без какъвто и да е опит за мирно регулиране на ситуацията. Нима Африка вече не е част от тази организация? ЮАР и Нигерия се готвят да гласуват утвърдително по всякакви предложения, само и само да получат места в Съвета за сигурност на ООН. Струва си да припомним на техните лидери, че Франция не може да им гарантира нищо. Иначе Митеран би помогнал на Германия при Хелмут Кол за същото. Но не си струва да слагаме на дневен ред реформи в ООН. Единствения приемлив модел е китайския начин. Всички 50 африкански страни да излязат от ООН и да не се връщат там, докато не бъдат удовлетворени исканията им – единно представителство на Африканската федерация. За бедните и слабите, каквито сме ние, това е единствения достъпен и ненасилствен метод. Ние просто сме длъжни да излезем от ООН, тъй като по силата на своите структури и йерархия тази организация е ориентирана към интересите на най-силните. Ние сме длъжни да излезем от ООН за да „регистрираме“, че отхвърляме угнетяването на по-слабите. Те може да продължават, но ние повече няма да бъдем част от това и няма да се съгласяваме с неща, за които даже не ни питат. Но ако продължаваме просто да изказваме мнения против военните действия, както направихме на 19 март в Нуакшот, те просто ще ни игнорират и бомбите ще продължат да се сипят над африканците. Днешните събития напомнят това, което се случи с Китай някога. Сега ще започнат да признават правителства като това на Уатара в Кот дИвуар и въстанически правителства в Либия, точно както някога така наречената „международна общност“ в края на Втората световна война призна Тайван за единствен законен представител на китайския народ, игнорирайки огромния Китай на Мао. Трябваше да минат 26 години преди ООН да приеме резолюция №2758 от 1971 година. Струва си всеки африканец да прочете тази резолюция, която сложи край на едно човешко безумие. Китай беше признат и то при условията поставени от него – Китай отказа да влезе в ООН, без да има право на вето. При това мина цяла година преди техния министър на външните работи да се обърне с писмо към Генералния секретар на ООН, но не за да сипе благодарности, не дори да се съгласи на членство, а за да изиска подобаващо уважение към достойнството на Китай. На какво може да се надява Африка от ООН, ако нямаме твърда позиция? Ние видяхме как бюрократите на ООН подмениха конституцията на Кот дИвуар със самите себе си. Да си мислим, че постъпвайки в тази организация като роби, ще бъдем поканени да похапнем от господарските блюда, които после ние трябва да мием – това даже не е смешно, а тъпо. Ако Африканският съюз признае, в угода на външните си господари, победата на изборите в Кот дИвуар на Уатара, въпреки съобщенията на собствените си наблюдатели – как можем да очакваме някой да ни уважава? Когато южноафриканския президент Зума говори, че Уатара е изгубил изборите, а после казва точно обратното при визитата си в Париж – как да вярваме на такива лидери, които би трябвало да представляват един милиард африканци? Силата и истинската свобода ще дойде в Африка само ако тя предприеме премислени стъпки и претегли внимателно техните последствия. Достойнството и уважението си имат цена. Но готови ли сме да я платим? Ако не – то нашето място е в кухните и тоалетните, където ще осигуряваме комфортния живот на други. |
| В провинции Дамаск вооруженные боевики убили генерала Управления РЭБ Хасана Абдаллу январь 22, 2012 В рамках программы уничтожения сирийской интеллигенции и квалифицированных кадров, в провинции Дамаск вблизи поселка Ранкус вооруженные террористы обстреляли автомобиль генерала Управления радиоэлектронной борьбы Хасана Абдаллы, вследствие чего погибли он сам и старший лейтенант, инженер Ямин Хаддур; подполковник Хусейн Ан-Насер, старший сержант Зияд Аль-Мухаммад и старший сержант Худр Сафия получили ранения. В Хомсе террористами сожжён микроавтобус с 11-ю пассажирами В квартале Ашира города Хомс вооружённые террористы обстреляли из автоматов пассажирский микроавтобус, что привело к гибели шофёра. Затем бандиты открыли огонь из РПГ, в результате чего автобус загорелся. Все 11 пассажиров погибли. Специальный корреспондент агентства САНА сообщил, что в провинции Хомс на участке дороги Хомс – Масьяф в результате нападения вооружённой группировки на микроавтобус, перевозивший рабочих, погиб служащий местного отделения ГАИ; ещё 3 человека получили ранения - сотрудник органов правопорядка и двое мирных жителей. Гибель сотрудника органов безопасности в провинции Дараа В селении Атман провинции Дараа вблизи пункта заправки горючим, принадлежащего военному ведомству, в результате взрыва устройства, заложенного террористами, погиб сотрудник органов безопасности Омар Рашид и были ранены три мирных гражданина, а также был нанесён ущерб близлежащим жилым домам. Официальный источник заявил корреспонденту агентства САНА, что инженерно-сапёрным подразделением было обезврежено ещё одно взрывное устройство, заложенное террористами в том же месте. Кроме того, в селении Атман вооружённой группировкой были разрушены и подожжены здания местного совета и школы. На участке дороги Суран – Хама были убиты два сотрудника правоохранительных органов и государственный служащий и была ранена медсестра По сообщению официального источника провинции Хама, на участке дороги Суран – Хама группа террористов открыла огонь по автомобилю, в результате чего погибли находившиеся в нём два сотрудника правоохранительных органов и государственный служащий и была ранена медсестра. В провинции Ракка задержаны два грузовых автомобиля с оружием В провинции Ракка сотрудниками компетентных органов были задержаны два грузовых автомобиля с оружием. В первом грузовике, остановленном в районе Маадин-эль-Атик, были найдены 50 ручных противотанковых гранатомётов, 4 автомата, 75 магазинов к ним и боеприпасы. Второй грузовик, задержанный в районе Расаса, перевозил 35 автоматов Калашникова, 45 магазинов к ним, а также различные виды боеприпасов. Оба автомобиля направлялись в провинцию Хама. |
| Ирак се завръща към авторитаризъм, посочва „Хюман райтс уоч” 22 януари 2012 | Ирак се завръща към авторитаризъм и се превръща в полицейска държава, независимо от твърденията на САЩ, че са помогнали за установяването на демокрация в страната, посочват правозащитници, цитирани от АФП... |
| Французский журналист Жиль Жакье погиб из-за “ошибки” вооруженных боевиков январь 22, 2012, Париж - САНА Французская газета “Фигаро” подтвердила, что гибель 11 января в Хомсе французского журналиста Жиля Жакье стала результатом ошибки, совершенной так называемой "Свободной сирийской армией". В доказательство этого газета приводит признание одного из ответственных лиц сирийской оппозиции за рубежом, имя которого не называется. Он заявил, что данный инцидент был большим промахом оппозиции. Следует отметить, что сотрудник телеканала “Франс-2” Жиль Жакье, похороненный в Бернексе на востоке Франции, был убит в городе Хомс в результате обстрела боевиков. Вместе с ним погибли 8 сирийских граждан, также многие были ранены. |
| Абе немаше ли некво ограничение за дължината на постингите ? Все пак това е форум , не читалня. Линк е достатъчен за който се интересува. |
Французката газета , Касапе , изобщо не е потвърдила такова нещо. А просто излага, в типичен обективен маниер, тезата на местен представител на хуманитарна организация , както и на представител на арабската лига. Натисни тук Същевременно се посочва , че тези твърдения противоречат на наблюдаваното от свидетели на инцидента. Които са видели как внезапно охраната на журналистите от страна на проправителствените сили е изчезнала , и малко след това журналистът е попаднал под артилерийски обстрел...  Прочети внимателно оригинала във "Фигаро" (а не рускоезичните преразкази), и сподели - къде виждаш редакцията им - да потвърждава това , което ти твърдиш?... |
| Муктада, Свидетелите на инцидента казват различни неща в зависимост от възгледите си и страната която заемат в конфликта. Което ще рече, че едните от тях лъжат. Наблюдателите от арабската лига(която не можем да обвиняваме в пристрастно отношение) застъпват тезата, че мината е била изстреляна от терористите по привърженици на Асад сред които са били и въпросните журналисти като сред жертвите има и 8 сирийци излезли на митинг да заявчт поддръжката си за Асад. Тезата за поредна "автопровокация" на режима за момента не е подкрепено от никакви доказателства освен от свидетелствата на местните ислямисти които се борят срещу властта там. Тактиката за обвиняване на режима от страна на ислямистите за извършване на техните собствените престъпления вече, сме я гледали в Либия, в няколко случая - при дватата терористични акта срещу силите за сигурност в Дамаск и убийството на френския журналист я наблюдаваме и в Сирия. Достоверността на анонимни източници(хуманитарни организации и опозиция финансирана от западните служби), които дори живеят извън Сирия и съставляват 90% от това което бълват западните медии, плюс идващото от местните ислямисти които тероризират населението и избиват военни и полицаи за мен специално в повечето случай клони към 0 като се вземе степента на пристрастност плюс количеството на доказателства които се привеждат към излаганите твърдения. |
| Сирия. Продолжение банкета Параллельно с сообщениями о резком обострении в Идлибе сегодня с утра пошли сообщения из Думы - это пригород Дамаска, хотя и не сам Дамаск. Сообщения во многом противоречат друг другу - где-то говорится о захвате всего города (худо-бедно, со стотысячным населением), где-то - о столкновениях в отдельных районах города. Значительная часть информации идет от сирийских правозащитников, которые по сути являются просто пресс-группой бандитов и боевиков СОА. Уже поэтому скептицизм при изучении такой информации выглядит вполне обоснованным. Тем не менее, видимо, что сирийская оппозиция, которая по сути является по большей части пришлыми и понаехавшими бандитами, именно сейчас выбрала время для жесткого обострения ситуации. Скорее всего, время выбрано под ожидаемое завтра в Каире обсуждение доклада миссии ЛАГ. Главбандит Гальюн уже заявил, что не примет доклад миссии, если тот будет "необъективным" по его мнению. Говоря иначе, у Гальюна градация смыслов проста и незатейлива - есть его мнение и есть мнение неправильное. Собственно говоря, тогда смысл деятельности любых наблюдателей теряется напрочь - если уже заранее объявляется, какой доклад будет признан соответствующим действительности, зачем было кого-то и куда-то посылать. Задача Гальюна так же проста, как и его мнение - эмир Катара потребовал введения на территорию Сирии войск ЛАГ - вот это и будем добиваться. Товарищ Гальюн в этом смысле мало отличается от своего коллеги из России Каспарова, который призывал немножко побомбить ненавистный кровавый путинский режим. Ну, население, конечно, тоже слегка проредится, не без этого. Древо свободы - оно такое, засыхает без спецполива. Предатели - они все вообще-то, похожи. Клонируют их, что ли? |
| Информациите в нашите медии нямат нищо общо със същността на геополитическите игри на Щатите, в които нас не само не ни посвещават, нас просто ни държат в заслужено аборигенско невежество. Obama's Secret Letter to Tehran: Is the War against Iran On Hold? "The Road to Tehran Goes through Damascus" Натисни тукby Mahdi Darius Nazemroaya National Security Advisor Donilon gave a speech saying that the “end of the Assad regime would constitute Iran’s greatest setback in the region – a strategic blow that will further shift the balance of power in the region against Iran. Iran has also given signals that should the Syrians be attacked, it will not hesitate to intervene militarily to come to Syria’s aid. Washington does not want this. The Pentagon would much rather swallow Syria first, before turning its full and undivided attention to Iran. The Pentagon’s objectives are to fight its targets piecemeal. Despite the U.S. military doctrine of fighting simultaneous wars in multiple theatres and all the Pentagon literature about it, the U.S. is not ready yet to wage a conventional regional war against both Iran and Syria or risk an expanded war with Iran’s Russian and Chinese allies yet. |
| Русия ще подари на Сирия 36 нови учебно-бойни самолети ЯК-130 които струват над 550 милиона долара! «Ъ»: Россия продала Сирии 36 самолетов боевых Як-130, цена сделки $550 млн  |
Компран ?