Добави мнение Мнения:8
| По-точно, цялото здравеопазване у нас е пълна катастрофа! --------------------------------------- Натисни тук |
| Пациентите разказват за безумията на здравната система Натисни тук |
| Янина пак е права за целият този ужас! Създадоха го "и глупост, и алчност" и даже цинизъм ... Това на практика е цивилизационният избор на българите, уви! Сега обратното движение към профилактика изглежда толкова възможно, колкото българите да станат европейци на лично и обществено ниво. |
| Здравният лабиринт за хората с диагноза РАК Натисни тук Невидимата част на айсберга Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: КолчоКо |
| КолчоКо, Предполагам, че не си се регистрирал с единствената цел да популяризираш сайтове, под егидата на "Отворено общество" ?  |
| Много истини има в статията, за съжаление. Само обаче едно нещо не можах да разбера - защо уважаваната доц. Тимчева е вмъкната по такъв непрофесионален, да не кажа злонамерен начин. Жива манипулация. Мисля, че редакцията дължи извинение на доц. Тимчева. |
| Много верни неща е казала Янина. Някои е премълчала. Очакванията на пациентското движение на онкологичното болните в България около 2008 бяха много големи. Правителството на тройната коалиция, в лицето на няколко определени хора, които чисто по човешки помагаха на болните, направи удивително много за болните у нас. През юни 2008 г. дори беше прието решение в Народното събрание за създаване на Антираков национален план, който да обхване с масова профилактика цялото българско население. Профилактиката трябваше да обхваща 3-те най-често срещани локализация - на гърдата, на шийката на матката и на дебелото черво. В допълнение, за рака на шийката на матката вече имаше и ваксина за момиченца на 10-12 години и тя можеше да се включи като "пожелателна" от родителите (не всички родители са съгласни да я правят, в САЩ несъгласието е главно религиозно, в България проблемите са малко по-различни) и безплатна в детския имунизационен календар. Най-голямата ракова пациентска организация в България си направи труда, след множество консултация с други организации в ЕС и евродепутати борещи се за каузата на онкоболните, да преведе антираковия план на Шотландия (държава близка по население и проблеми на България) и да го предостави на всички държавни организации от които зависеше създаването и пускането в действие на българския Анти-раков план. Познайте какво стана? Лекарите онколози в България, включително хората от държавния раков регистър (организация създадена още в 50-те години на 20 век) се изпокараха кой да води бащина дружина. Още нещо много важно - пациентската организация (Янина знае името й), която се бореше години наред за създаването на Антираков план (единствен ефективен инструмент за създаване на онкологична профилкатика у нас) успя да осигури с много усилия и денонощна работа този бъдещ план да бъде от финансиран (поне в началото) от бюджета на ЕС в размер, доколкото си спомням, на 20 милиона евро (ще проверч точната сума). Тези пари бяха поискани, договаряни и бяха изпратени по сметката на здравното ни министерство единствено с усилията на въпросната пациентска организация. Поради егоизма и боричканията на медиците у нас средствата не бяха усвоени (липсваше реални решения и дейност) и бяха върнати...в бюджета на ЕС. Днес България не само няма Национален антираков план (= на масова профилактика), но с идването на правителството на Борисов нещата в онкологичната система на страната се върнаха на етапа отпреди 10 години. Няколко истини за онокологичната помощ у нас от личния ми опит: 1. Българските лекари-онколози в България са около 100 на брой. Мнозина съм срещала лично. Всеки един от тях по един или друг начин бива ухажван от фармакомпаниите. Нещата в България са такива, че само личния морал на съответния лекар може да спаси пациента от използване на безпомощното му състояние за лично облагодетелстване на лекаря. Няма добре организирана онкологична система в която и да е нормална държава, която разчита единствено на моралните задръжки на лекарите-онколози. Интересно, кога в България ще се поставят някакви законови граници в действията на лекарите? 2. Повечето български онколози, както и повечето български лекари, страдат от почти нелечим комплекс на превъзходство над болния. Болният за тях е обикновен добитък, който трябва да слуша и няма място за лично мнение. Искането на второ мнение (от друг лекар) се приема като кръвна обида и може да доведе до неадекватно лекуване с цел отмъщение за непослушанието и съмненията на пациента. Защо е така? 3. България е отлично място за разгул на фармакомпаниите, които с пътуване за конференция или комисионни могат да купят почти всеки по пътеката на онкоболните. САЩ има подобен проблем, но тук от една страна имаш безпроблемно право, разбирано от всеки онколог, на второ мнение, от друга страна никой не краде от дозите ти химиотерапия и от трета страна профилактиката е на завидно ниво. Борбата на зависимостта на онколкозите от фармакомпаниите тук започна с искане за официално публикуване на данни кой онколог колко пъти е бил на вечеря, конференция, бизнес пътуване на изддръжка на дадена фармакомпания и кой лекар какъв процент получава за предписване на съответно лекарство. Воят е голям, от страна и на лекарите, и на фармата, но това е единствения начин да се борят пробойните в морала на тези две страни на медицинското обслужване. Пробойните в САЩ са много, но в България са просто безбройни. 4. Част от българските онколози имат наглостта да получават пари от пациентите си за всяка стъпка, която правят за тях. Нещо повече, те имат наглостта да продават безплатно даваната им от фарма компаниите информация за алтернативни опции при най-тежките случаи. У нас се "продава" дори информацията за в момента вървящи изследвания на нови обещаващи онколекарства. Тези опции понякога са единствената надежда за удължаване живота на пациентите. Познавам пациенти, които имат и резултати при такова лечение. Относно пациентското движение у нас, което имаше големими достижения в последните 10 години: за мен тези организации като цяло са проява на осъзнаващото се гражданско общество у нас. Те имат своите грешки и слабости, но най-голямата им слабост, поддържана от почти цялата журналистика в България, е да обръщат незаслужено голямо обществено внимание на възможното съдене на българската държава за лошо медицинско обслужване. Не казавам, че всеки български пациент няма право да съди държавата си за това, но се опитвам да обясня години наред, че един онкологично болен има далеч повече нужда от навременно адекватно лечение нежелени от съдене на държавата. Ако това се прави, ще е добре да не заместитва борбата на хората със самата болест. За това смятам за далеч по-смислено българската журналистика да разпостранява по-скоро инфортмация за онези реално работещи пациентски организации, които помогат на българските пациенти по-лесно през лабиринта на българското здравеопазване, а не на онези, които подтикват хората да се занимавате със съдебни дела и омраза. Да, българското здравеопазване е ужасно, ако се окажете онкологично болен, но е далеч по-мъдро да се работи върху проблемите за които написах по-горе. |
Добави мнение Мнения:8