Познавам аз едно такова лъжливо овчарче, с фармацевтика ли се занимаваше, с ономатопея ли, не помня много добре. Може да е било с превод на медицинска литература, а може и обикновено счетоводителче да е било, това няма значение, тъй като и самото овчарче не знае с какво точно се занимава, за да се занимае с нещо по-главно - да казва истината, лъжейки. Проблемът, обаче, на лъжата - в случая онази поговорка е неприложима, защото овчарчето има доста стройни и дълги крака, което се забеляза с просто невъоръжено око - е не в това, че околните структурни единици са лъгани, а в самия източник на лъжата - овчарчето. Когато лъжеш, лъжеш себе си. Когато играеш хиляди роли, заблуждаваш себе си. Когато мимикрираш, губиш себе си. Поставяш се в една мултиплено-персонална диагноза и вече не знаеш кой си. Много е страшно. Нерядко е признак на самота и то отчайваща, въпреки силата на характера. И се получава така, че едни, които чуват явствени и реални гласове, са сложени на медикаменти, докато овчарчето Калитин, лека му пръст на най-близкия ми приятел, продължава да вирее в пълно безумие и дезориентация в един безумно разнообразен и шарен свят, който му е досконално познат и ясен. Яснота по отношение на еврофондовете, фармацията, генеричните справочници, теория на големите числа, хоризонтите на събитията и всичко останало, но не и по отношение на себе си. Терапия? Има. Хващаш си най-добрия приятел и говорите. Не под формата на психоанализа, а под формата на успокоение. Спокойствие. Душевен мир със самия себе си, а не още, и още, и още информация и дезинформация, просто преоткриване на самия себе си, такова, каквото това овчарче е било някога, чисто, спретнато, с бяла блузка и решителен поглед, сеещ доброта и безкрайно красиви и силни ръце, внушаващи именно това, от което овчарчето има нужда сега - спокойствие, покой, мир, тиха радост и убежище, тих пристан от шума, създаден от самото него. Пристанът го чака. |