Каква свалка? Свалянето е безсмислена загуба на време. Или става, или не става. Като ти хареса някой и искаш да го свалиш, не го сваляй, а направо го вземи, протегни ръце, пък той - ако иска - да те вземе. Пубертетът не е от най-смислените възрасти, така е, но пък свърши ли той, навлизаш във възможно най-глупавия си период, когато мислиш, че вече си голям, а правиш още по-големи простотии от предходната възраст, в която поне си бил СПОНТАНЕН и си бил момичетата от любов и от яд, че не са твои. А после какво - ама тя как ме погледна, ама той какво каза, а сега да я поканя ли на кино, кога точно да й хвана ръката..... Тъпотия някаква. Харесваш, хващаш, побеждаваш. Или не, но си направил СТЪПКАТА без излишни предходни възвратно-постъпателни движения. Толкоз за безсмисленото сваляне. Или е да, или е не. Ако е да - вземете се. Ако е не - бориш се, докато не разереш, че е не. Докато не разбереш, че е не - не си победен. И накрая побеждаваш, ако човекът е точният. Борба - да, съблазън - да, свалки - не. Свалките са пубертетът на двадесетгодишните. И като такива са смешни и ненавременни. Любов точка ком. Ентър. |