Отиди на страница:
Ами с право гърците не искат да стават България. И както ги знам - няма и да станат. Не бързайте. Има време. |
| Докат "бедните" българи държат неизползвани и неподдържани имоти за милиарди.. все ще се оплакват, че доходите им са ниски. Всеки имот трябва да се използва и поддрържа.. трябва да генерира доход. Давайте ги поне под наем или продавайте. Днес се живее. Утре може да има наводнение като в с. Бисер. Масово хората живеят в жилища на които не биха могли да плащат наема. Да не говорим за заключените и буренясали имоти. |
А България много бързо ще забогатее, ако най-сетне започне да експлоатира своето "пето гориво" - като намалява драстично енергийната си интензивност. Да де, но за тази работа си трябват инвестиции - процес, който българската държава е оставила почти изцяло в частни ръце. А набеденият български частник от всякакъв калибър предпочита да даде тези пари за друго, напр. да си смени джипа и тази година или пък да ореже заплатите на работниците, понеже е най-лесно, вместо да инвестира в енергийна ефективност. А и ако консумацията на електрическа и всякаква друга енергия намалее, как ще се изплащат многомилионните инвестиции, които през последните година бяха направени в прескъпи ВЕИ? |
| Romania outperforms Bulgaria As on the previous occasion last July, the report on Romania appears more positive. The Commission identifies in Romania a number of areas where "further action is needed", while in the case of Bulgaria "stronger action" is required in a number of fields to implement the Commission's recommendations. Натисни тук |
Единственият случай, в който сме държава еталон, е ниският държавен дълг И к`во от това? Който помни и Чаушеску преди "революцията" беше докарал румънците до просешка тояга в буквалния смисъл, само и само да няма дълг. И нямаше. |
Единственият случай, в който сме държава еталон, е ниският държавен дълг. Естония и България засрамват всички, вкл. и ветерани в ЕС. Но по други показатели сме направо обидно зле - последни не в ЕС, а на целия континент. Едното е свързано с другото - държавите, които са "двойкаджии" са успели благодарение на натрупаните дългове да създадат стандарт, който сега до голяма степен помага за по-безболезненото преодоляване на последиците от кризата (гръцките домакинства имат над 200 млрд. спествянания в банките). Факт е, че навсякъде другаде в ЕС се живее по-добре, отколкото в "отличника" България. На практика у нас се осъществява програма за бюджетни рестрикции, каквито по начало се осъществяват под натиска на МВФ и СБ, без обаче в същото време да сме получили стабилизационни или целеви заеми. Всичко това, в съчетание със слабата държава, всесилните олигарси и вилнеещата престъпност, засилва още повече тъмните краски и нерадостните очаквания за съдбата на обикновените българи. |
Юлиана Бончева Ти провери ли си фактите, като седна да преразказваш нечии чужди думи?!? Такава "пътна" обстановка очертава прелюбопитната класация The Catch Up Index - Индекс на настигането/догонването. От проучването става ясно ...... Първото нещо което става ясно от въпросната класация, е че е дело на софийското Отворено общество. Хайде сега ще разгледаме само два въпроса. ПЪТИЩА ЕНЕРГИЕН ИНТЕНЗИТЕТ Защото, както се казва - има лъжи, има дебели лъжи, има статистика, а най-подир има и Отворено общество...... |
Сравнете фактите - в България на площ от 1000 кв. км има 171 км асфалтови връзки, в Чехия са над 1600 км, а в Словения над 1800. У нас на 1000 жители се падат 250 км пътища, в Естония - над 4300. Гледаме показателя Други пътища на площ 1000 km2 Картинката е такава Лявата колона е дължината на пътищата в километри. Средната колона е площта на тая дължина пътища, като процент от общата територия на страната. За изчисляване на тая площ съм сложил средна ширина на пътищата 10 метра. Дясната колона е общата дължина на пътищата, тоест произведението на показателя "Други пътища на площ 1000 km2" по територията на страната в хиляди km2. Таблица 1 | . България | 0,171.51 | 0.17% | 0,019,037 | | .. Румъния | 0,342.68 | 0.34% | 0,081,692 | | . Словакия | 1,291.24 | 0.89% | 0,058,400 | | .... Чехия | 0,886.37 | 1.65% | 0,043,463 | | .. Естония | 1,646.89 | 1.29% | 0,129,884 | | . Германия | 1,769.28 | 1.77% | 0,632,909 | | . Холандия | 3,418.24 | 3.42% | 0,145,303 | | .. Франция | 1,868.18 | 1.87% | 1,030,666 | Наистина набива се на очи, сравнено с останалите, според тия числа все едно нямаме пътища у нас. Но да видим какво стои зад числата. Проверяваме първо у нас - НСИ. http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=6&a1=858&a2=859&a3=902&a4=903#cont Пътища общо - 19456 Автомагистрали - 437 Първокласни - 2970 Второкласни - 4030 Третокласни пътища и пътни връзки при кръстовища и възли - 12019 Да, толкова, горе долу около 19 хиляди километра всякакви пътища включително до третокласни. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чарли Дарвин |
Хващаме една друга страна, примерно аз хванах Естония. Отиваме на сайта на тяхната статистика. И там виждаме: http://store.picbg.net/pubpic/D0/FA/a75810f9d9cdd0fa.PNG Имат някакви 16.5 хиляди нацинални пътища. Добре изглежда, на пръв поглед, но по-голямата част от тях са пътища които не са асфалтирани, а на на сгурия, чакъл и други. Докато у нас почти всички пътища, които са отчетени при това сравнение, са асфалтирани http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=6&a1=858&a2=859&a3=902&a4=904#cont Ама дотук все пак са само 16.5 хиляди, не са 58.4 хиляди, както в табличката горе. Намираме още естонски пътища. http://store.picbg.net/pubpic/AF/05/ded9764bc63caf05.PNG Градски улици, 3.1 хиляди километра. Да, ама у нас градските улици не се включват в републиканската пътна мрежа. Да де, ама пак не ги докарахме до 58 хиляди. Дотук са 16.5+3.1=19.6 хиляди километра. До 58.4 хиляди ни трябват още 38.8 хиляди. Ами още ще търсим естонски улици. Разгеле намират се, точно толкова. http://store.picbg.net/pubpic/2E/F9/a9074f47695f2ef9.PNG Ама пътища ли са това въобще в смисъла в който влагаме в думата като броим нашите пътища? На тия местни естонски пътища дори не става дума за настилка. Която едва ли е нещо смислено, предвид че и по-голямата част от националните им пътища не са на асфалт. Ами то си пише, горски пътища - 7.1 хиляди километра. Частни пътища - 12.5 хиляди километра. Частни пътища ли, и толкова много? Като разделим дължината на частните пътища, на броя на естонците, малко над 1.3 милиона, излиза че всеки естонец има средно по 9.3 метра частен път. Бе те големи пътевладелци били тия естонци бе? Тия частни пътища няма какво друго да са освен някакви дворни алеи. Ония неопределени с многоточие около 15.7 хиляди километра местни пътища ще са някакви утъпкани ивици земя, черен път, селски пътища между нивите, места където отвреме навреме се минава, но нищо изградено в смисъл на пътно строителство. Та така стои въпросът с пътищата. В различните страни по много различни начини се брои що е то път. И накрая става така че се сравняват, както се казва - чушки с дръжки. |
България е 9 пъти по-голям прахосник на енергия от Дания и 3.7 пъти по-неефективна от Словения. У нас за производството на стока за 1000 евро отиват над 900 кг нефтен еквивалент, при положение че германци и гърци го правят само с около 160 единици енергия. Изречението където България зловещо е наречена прахосник на енергия, съдържа голяма лъжа, или най-малкото огромно неразбиране какво се представлява индекса енергиен интензитет. С тоя индекс показва не прахосничество, не енергийна ефективност, а отрязява две други неща - енегроемкият профил на икономиката и ценовото равнище на страната. Формулата за получаване коефициента на енергиен интензитет е проста - дели се брутната консумация на първична енергия (нефт, газ, въглища, ток и възобновяеми - всички взети заедно) на територията на страната на БВП на страната. Но тая формула е и много коварна, и дава твърде изкривена картина. Именно поради тия два фактора - енегроемък профил и ценовото равнище, а в случая на Евростат има и трети фактор - профилна корекция назад във времето - умишлено е елиминирана профилната еволюция на икономиката, което допълнително влошава енергийния интензитет за страните от Източна Европа. Енергоемкият профил зависи от структурата на икономиката по отрасли. Защото има отрасли с по-висока енергоемкост, и такива с по-ниска. Примерно металъргията, селското стопанство, транспорт, химическата индустрия използват много повече енергия за производството на едно и също количество БВП отколкото финансовите услуги, и други подобни офисни дейности. Една голяма адвокатска кантора може да произведе БВП колкото един завод или няколко ферми, и да похърчи не с пъти, ами с порядъци по-малко енергия. И ако в една икономика енергоемките отрасли са по голям дял, като проценти, в сравнение с друга, естествено че първата енергийния интензитет ще е по-голям. Но това не значи че ако сравняваме еднаквите отрасли в двете икономики то тия в първата икономика работят с по-лоша енергийна ефективност. Ценовото равнище. Това е което е известно и като паритет на покупатлна способност и стандарт на покупателна сила. Защото трябва да се има предвид че тоя енергиен интензитет се мери през абсолютните стойности на БВП в евро. но в различните страни едни и същи стоки и услуги струват различно. Примерно едно кафе в Париж средно може да е три евро, а в София едно евро. И в двата случая се харчи едно и също количество енергия - де се смели кафето, да се свари, да се освети и отопли завадението, и прочие. Но в първия случай се отчитат три евро БВП, а във втория само едно евро. Затова трябва да се прави корекция спрямо инедкса на покупателна сила, или ценовото равнице. Примерно за България тоя индекс е 0.44 - евростатски PPS (По данни на Евростат БВП на България в абсолътни стойности е 36,033.5 милиона евро, а преизчислен като стандарт на покупателна сила е 80,734.7 милиона евро.) |
Тук е време за една табличка. Евростатски данни за 2010. Лявата колона - Gross inland consumption of primary energy - милиони тона нефтен еквивалент http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=ten00086&plugin=1 Средната колона - Gross domestic product at market prices - милиарди евро http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tec00001 Дясната колона - Gross domestic product at market prices - милиарди евро, преизчислено по PPS http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tec00001 Таблица 2 | . България | 017.8 | 0,036.0 | 0,080.7 | | .. Румъния | 035.7 | 0,124.1 | 0,243.7 | | . Словакия | 017.7 | 0,065.9 | 0,097.5 | | .... Чехия | 044.8 | 0,149.3 | 0,204.4 | | .. Естония | 006.1 | 0,014.3 | 0,021.0 | | . Германия | 336.1 | 2,476.8 | 2,352.9 | | . Холандия | 086.9 | 0,588.4 | 0,539.1 | | .. Франция | 268.6 | 1,932.8 | 1,704.2 | |
Профилна корекция назад във времето. Това си е чисто евростатска глупост. На сайта им пише - The GDP figures are taken at chain linked volumes with reference year 2000. Което ще рече че не се взима реалния последен БВП, а се преизчислява някакъв друг БВП, според това какъв е бил секторният профил на икономиката през 2000 година. И отправнато година все пак е доста назад, достатъчно една икономика да еволюира, да се увеличат в нея дяловете на по-неенергоемките отрасли и да спаднат на по-енергоемките, а Евростат смята енергийния интензитет, тъй сякаш структурата на икономиката се е запазила абсолютно същата. На следващата таблица. Първата колона е обявеният от Евростат енергиян интензитет, както те си го смятат - с всичките му три недъга. Втората колона е изчислен реален към момента на данните (2010 година) енергиен интензитет по евростатските данни от таблица 2 за енергийна консумация (колона 1 то таблица 2) и БВП по абсолютни стойности (колона 2 от таблица 2). Третата колона е енергиен интензитет към момента (2010 година), сд корекция на БВП по покупателната способност - за енергийна консумация (колона 1 то таблица 2) и БВП по покупателна способност (колона 3 от таблица 2). Таблица 3 | . България | 944 | 495 | 221 | | .. Румъния | 615 | 288 | 147 | | . Словакия | 539 | 268 | 181 | | .... Чехия | 525 | 300 | 219 | | .. Естония | 571 | 426 | 290 | | . Германия | 151 | 136 | 143 | | . Холандия | 172 | 148 | 161 | | .. Франция | 167 | 139 | 158 | Да се преизчислява целия БВП по покупателна също не е много правилно, но това все пак е по-точния метод за отчитане на БВП, отколкото голите абсолютни стойности. Вижда се че нещата далеч не са толкова зле с енергийния интензитет на България ,както ни ги представят от Евростат. И трябва да се има предвид че в тоя енергиен ентензитет е включено потреблението на вскчки пъвичти енегрии - и въглища, нефт, ток, газ, възобновяеми. Повечето от коит въобще няма да бъдат засегнати от какви да е мерки за енергийна ефективмност. Но ни го навирт сега в очите това голямо число - 944, да лъжат уж че сме пилеели много енергия, за пропаганда на санирането. Още малко данни за брутното енергийно потребление на човек, от 2008, че не ми се смятат по-новите. Energy consumption per inhabitant Gross inland consumption / capita kgoe/cap. BULGARIJA - 2622 ROMÂNIA - 1887 SLOVENSKO - 3430 ČESKÁ REPUBLIKA - 4342 EESTI - 4363 DEUTSCHLAND - 4180 NEDERLAND - 5100 FRANCE - 4278 EU-27 - 3616   |
 Rakita мили , от 09 Февруари 2012 14:01 , Песът изчете тази дописка и ми отпери наглата си хипотеза , че уж ако бяхме крали като Гърция , по-леко щяхме да преборваме дълговата си криза . Пернах го с чехъла , а той ме обижда на "мутра"...  |
| Ясно. Европейската комисия незабавно трябва да уволни цялата служба Евростат, да изгори всички методологии и методики и да назначи наместо Евростат авторитетния читател на в. Сега, подвизаващ се под името Ч. Дарвин, да върши цялата работа, за да се радваме на автентични данни, събрани и обяснени по правилния начин. |
| В Англия се стига до прецедент - записан за планов преглед при кожен лекар след 18 месеца. Тогава дерматолозите се събират и решават ,че трябват допълнителни бройки за специализанти. Това така за обща култура. |
| Европа има неясно бъдеще. Европа има бъдеще, проблем е, че настоящето й е неясно. Pls expl. в тоя ред на мисли. |
Песът изчете тази дописка и ми отпери наглата си хипотеза , че уж ако бяхме крали като Гърция , по-леко щяхме да преборваме дълговата си криза . Мило куче, Ако се бяхме налапали с кредити като Гърция, сега щеше да е по-лесно за хората и по-трудно за държавата. А сега на нашата държава й е широко около врата, но народът го отнася отвсякъде, по подобие на Чаушескува Румъния през 1980-те, която също нямаше дългове, но пък и досега е нарицателно за мизерия. |
| Чарли, защо се хабиш толкова. Не си ли разбрал, че тази пасмина се издържа на копанка за да промива мозъци, основно чрез лъгане и манипулиране? Това което правят не е случайно объркване или проява на невежество което може да се коригира, а си е целенасочено и предумишлено поведение. |
Днес чух по радиото, че щели да изкореняват лозята, които не били разрешени и включени в националната квота, а също и да глобяват собствениците!     Общност с такава "икономическа" политика няма никакъв шанс да се конкурира със силните икономики от други части на света! |