Отиди на страница:
че се връщаме към "Горски пътник". Към някакъв примитивен, неразбираем, патрав български език, въпреки огромната фигура на Раковски По-точното е, че на нас СЕ ВИЖДА такъв езикът. А за говорилите тогава си е бил нормален, ясен, точен, разбран. А и как ли биха се смели те над днешния език? "Народ, кой своя правда желае, мила свобода и прелюбезна, трябва с оръжие да я добие, с жертва голяма и скъпоценна!" Звучи грапаво? А смисълът? Оттам е крачката към "И тъй ний много претърпяхме, но стига толкоз да търпим, да бъдем пак, каквито бяхме, ил' всинца да се изтребим.", "Свободата не ще екзарх, иска Караджата", "Ще викнем ние "Хляб или свинец!", "Нека с тоз удар врага да смажем, нека му гордо, братя, докажем, че сме строшили мръсни окови, че сме свободни, а не робове." ---------------------------------------------- Блогът на Генек |
| Генек, тъжно ми е да отбележа, но ще се наложи в името на истината, че от ден на ден болшинството българи загиват духовно, а доста често и физически, като второто в случая е много по-предпочитаемо, отколкото първото. Няма го оня чист български стил, богатите изразни средства, нито подготвените говорители на българско радио и телевизия, обучавани в Техника на Говора, Дихателна гимнастика, Риторика и прочее дисциплини. Сега, като слушам чат-пат новините по българска телевизия, вялата дикция на спийкърите, тук-там неразбираемите изхвърляния, си мисля че нещата съвсем не отиват на добре или са заминали в Point of No Return.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Dimenzov |
| Децата ми не само не знаят кой е Ботив или Левски, а и въобще няма да им трябва да знаят, но научиха какво и как да завършат, за да правят пари. Така или иначе български няма да им трябва. Те дори не знаят къде се намира България и колкото по не знаят дестинацията, толкова по-добре за тях. Щастлив съм и горд, че успях да измъкна семейството си от онази помийна яма.  |
| Някои само като си отворят устата/тракнат връз кийборда, вземе, та се размирише, пък те щастливи и горди от това! |
Иначе по темата - Генек  А това: Иван Динков е от авторите, които читателят сам трябва да открие. Ако не го направи, значи самият той няма достатъчно обем и достатъчно стойност. се вписва в дългата поредица интервюирани от СЕГА, които считат, че единствената причина да не са (в случая близките им) харесвани, че защото останалите са проЗДи. Чел съм няколко стихосбирки на Иван Динков и не харесвам поезията му. Иначе обем имам. И маса също. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| Има на пръв поглед необясними неща. Христо Ботев се е оженил за племенницата на Евлоги Георгиев, изключително богат. Той, Георгиев, предложил на Ботев да го въведе в бизнеса за да стане богат, но Ботев отказал. "Аз съм тръгнал народ да освобождавам" - казал. А на г-н Димензов ще кажа една латинска поговорка:"Quod licet Iovi, non licet bovi". Което преведено значи: Което подобава на Юпитер, не подобава на вола. |
...Децата ми не само не знаят кой е Ботив или Левски, а и въобще няма да им трябва да знаят, но научиха какво и как да завършат, за да правят пари... Димензов, ако моите деца в Канада срещнат твоите - тъкмо нагледно ще им стане ясно що е то напреднал стадий на бесен байганьовизъм и защо именно сме далеч от България...  |
| Dimenzov, , слава Бoгу , че такива като теб са утекли от страната . Комплексарщината ти , ако имаше криле, щеше да те изкара на енергийния пазар. |
 Колкото и мъгляво да ни иде днес , преди бяхме по-склонни към консолидиране около градивна , Обща идея . Не би ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: beagle |
| Не пиша на френски или на английски и разбирам разстройството в България, но за разлика от моите деца, все още мога да се изразявам на български, като в семейството съм "Последния Самурай". Жалко за онези, които останаха в България, за да се надяват на нещо или на другите, заминали да търсят късмета си из Русия - дупе да им е яко. Що се отнася до младите хора, то те нямат никаква вина за незнанието си. Образователанта система е шит, а подрастващите са продукт на същата.  |
Dimenzov 10 Февруари 2012 21:09 Не пиша на френски или на английски Тогава що щеш в Канада бе? Научи поне езика! |
| Лошо се живяло по Живково време, а?! Нямало свобода на духа! Скок-подскок, скок-подскок - хак и после "ОХ"! Е "ОХ", де, "ОХ"... |
| Работя с млади хора. И то не само българи. Преди да обобщаваме трябва да отчетем факта, че в българското общество протича процес на драматично разслояване. Мога да изразя мнението си, че както и изключително невежи, безпростветни и некултурни млади хора, така има и представители на една нова, обнадеждаваща класа - изключително мотивирани да се усъвършенстват, владеещи два-три чужди езика, патриотично настроени, възпитани и с добро самочувствие млади българи. Да - факт е, че съотношението не е в полза на последните, но между тях има и една сива безлична маса, от чиято ориентация зависи бъдещото на България. Все пак оставам оптимист. |
| Иван Динков е най-големия бг поет от моето(вашето) време. Иван Динков е легенда, нещо, като лакмус за човещина и интелигентност. Аз не се интересувам от личния живот на хората, които харесвам, но в случаят не мога да не изкажа почитанията си и възторга от жената, която е била до този светъл човек. Малцина са дорасли за тоя титан.Шапки долу, вземете за почест, когато говорите за този човек! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Зе Мария |
| Може ли да постнете най-доброто му стихотворение, защото прочетох десетина и не виждам за какво се е прехласнал Зе Мария. Може би просто съм попаднал на стихове от времето, когато се е упражнявал. |
| Ама-вика някакъв селянин пред лечебницата срещу някаква нещастна крава,- как можа отечеството ни да се падне в такава държава?! Вятърът се прави на другоселец или на сбъркан игумен: влачи краката си отнесено, без да обели дума. И отново едно население залязва в селата с изумяващо примирение пред съдбата. И седи тази сган- Населението на софри-и одумва одумва и смъртта, и живота на гениите: отвратително- както и хрумне; и въздигната в ранг Почитаемо гражданство от бандити -оригва оригва и заспива върху багажа си неразчетена - като енигма. Скверно - без химни и без флаг- влачим дните си по земята. Мъртвият не ни е враг. Живият не ни е приятел. |
| Поръчвам първата бутилка гроздова, присядам сам на камъка пред кръчмата, надигам я - поливам с нея лозето, възкръснало в душата ми измъчена. Ноември е - до костите, до ставите. Така изглежда и така е сигурно: над хълмовете - ниско над дъбравите, небето сякаш е сега подсирено. Ах, тия български тъги - заполнени по клоните на орехи и брястове: "Кажи ми, брайно, мърлят ли ти овните, защото ходят по овцете бясове?" И както мислят за рода на стадото, и както молят за сърцати кочове, така изричат думите изстрадани: не всяка жалба заслужава кончина.” И още: Сега ще бъда личен във поемата. Така се случи, че на път към хората, стихът ми падна от гърба на времето и много лошо си разкърти мордата. О, аз добре познавам ценоразписа на хилядите видове мълчания: аз - българският поданик на страстите, аз - българският гражданин на раните. .. ............. Заглъхват ангелските речи за падналите за народа и тежък дим от чевермета забулва майката природа; и сядат внуци и правнуци край разкрасените могили или край прашните каруци, покрити с весело чергило; и няма “гък” от “Бог да прости”, и няма смърт, и няма слава: един народ подхвърля кости и гарвани опитомява. ............. Навсякъде - и денонощно! - вицове; и женска пяна, и мъжкарско цвилене; и майната му на един народ, превърнат в наемател на живот; и кръстене, и тракане на вилици; и мляскане - на ивици, на ивици; и майната му на един народ, обречен да живее без живот. В мрака плачат коне в черни треви. Пълно е с рамене. Няма глави. ............ В села, в градове - политически курви; и все на трибуни, и все пред народ; и все го възкачват - от урва на урва не този, а онзи - от рая - живот; и все се усмихват, и все се покланят, и все се протягат за нови цветя: животни - в яките с условни гръкляни - без място - да върже въжето смъртта - безсмислени, жалки, безлични, убоги... Бяха малко. Останаха много. ... Хорица. Разни чиновници. Чинни са! Пътници - с път през косата. Чакат си хлебеца, чакат чиниите: чакат хранителна вата. Смешно е! Страшно е! Бирена пяница кипне, напомни за злоба. Мои далечни, велики пияници, плащам, излезте от гроба! |