Добави мнение Мнения:6
| Благодаря, г-н Донков! Страхотно! Замисляме ли се, че всички сме различни, само че повечето позволяват калъпът на живота, общо казано, да ни уеднакви? |
| Бог да го прости Кольо, не си го изложил много Калине. Това е от неговата немотия, пък и ти не си бил много богат. Един път една от радиото го притисна да каже нещо за поп културата. Той се смущаваше като дете и зацикли, изчерви се като дете и когато онази си отиде той се изцепи - "е кво толкова за покултурата -има я". Талантливия винаги се оглежда и се ослушва, а бездарника все някой му е крив. |
После, вече с чорбите на масата, ме поучи: в две малки винаги има повече месо, отколкото в една голяма. Останах като гръмнат, не знам дали въобще ядох тогава. Николай ми преподаваше проста хитрост на оцеляването в големия град, а аз не можех да повярвам, че този поет с европейски амбиции и манифестирани високи цели е толкова вещ в шкембе-чорбата. Изумлението ме държа дълго, не смеех да го споделя. не смееш да споделиш щото сега яко си прегърнал хитростта..  не че написаното някога реално се е случвало.. но така от уж лични спомени звучи по поучително...  |
DANDELION WINE  за автора |
| Калин Донков е необикновен автор Както необикновен поет е Николай Кънчев. Покрива представите за аристократ на духа, от онези десетина процента много талантливи литератори, които не направиха никакъв компромис заради бита си и какъвто и да е личен интерес. Напусна университета във втори /или трети/ курс, и после се издържаше предимно от преводи. Имаше квартира над Младежкия театър, после заради жителството се принуди да стане жител на село Петърч, извън рамките на голяма София. Колко други се вредиха покрай съюза на писателите, но Николай Кънчев не си го и помисляше, дори когато се задоми. .. Чудя се, като си заминат и хора като Калин Донков, кой ще припомня, че е имало и такива поети между десетките гръмогласни "априлци", издавани с предимство и препълнили библиотечните рафтове, край които камерната поезия на Николай Кънчев изглежда "колкото синапено зърно". Тя е трайната, всъщност, но за шаренкото в личността на автора им, може да се научи ето от такива спомени. Дано ги четат и гимназиакните учителки. А номерът с малките чорби го знам и аз  |
Поете, поете...какъв си ти възкресител..."Лазаре, стани!", онези думи на Христос Възкресителя... Добави мнение Мнения:6