
| http://zograf53.log.bg/article.php?article_id=129856 Имах възможността да наблюдавам в прякото предаване по телевизията дебатите по приемането на новата икономическа програма на Гърция с оглед на необходимостта да получат много коментираната напоследък помощ от така наречената „ТРОЙКА” Останах дълбоко впечатлен, титаничен сблъсък на идеи, титаничен сблъсък на апологетите на капитала със защитниците на тези, които го създават, ярка изява на това които някои наричат „Демокрация” или „Парламентарна демокрация” и всичко това на фона на тежките улични сблъсъци между ..... работническата класа и полицейската машина. Да, многоточието не е случайно, сигурно до представителите на угнетената част от населението имаше и монархисти, имаше и така наречените „кукулофори” (в превод - маскирани” Това, последното, неволно ме върна в ученическите ми години когато учехме за бунта на онези работници потрошили машините в някоя си фабрика тогава, по късно до други такива сблъсъци между работници и собственици на тези фабрики. Аз, разбира се, не мога да анализирам толкова накратко до какво водят подобни противоречия, а и не е нужно да повтаряме историята, която ни учи, че последиците са много по ужасни от това което се случва в Гърция ...... днес. Не мога да се отърва от усещането, че утре това може да стане и другаде и за съжаление в много по остра форма. Иска ми се да се върна на това което се случваше в залата. Действително епохален сблъсък. И по една ирония на съдбата, провежда се там ,от където е и тръгнала „тази ДЕМОКРАЦИЯ”, и то не само етимологично, а и на практика. Като казвам „епохален” го и поддържам, в смисъл, че в условията на непознатата по размах до този момент световна икономическа криза, апологетите на капитала много изкусно ограничиха „дебата и последиците от него” в една малка и немощна страна като Гърция, (Не оправдавам разбира се дълговата криза там, но само там ли е) но докога ли ще е така. Безусловно, няколко вековния им опит в това отношение не може да не им дава преимущества. Пък и какъв речник само, да им завидят и Клара Цеткин и Роза Люксенбург, да не говорим за Карл Маркс и Фридрих Енгелс, явно сериозно са се поучили от тях. Не знам защо, но ми се струва че това е нож с две остриета, защото прекомерното нагнетяване на напрежението на едно място неминуемо ще доведе до взрив. Не може разбира се, да не се обърне внимание и на тезата на другата страна, която най общо звучеше, че (а това им прави чест) разкриха по много пълен и аргументиран начин стремежа на представителите на едрия финансов капитал „да прехвърлят вината от болната (виновната) на здравата (невинната) глава, като директно ги запитаха „защо са толкова загрижени за средствата на кредиторите а не за доходите на онези 1,5 милиона безработни „в името на които и чиито интереси се кълнят” и те ли бяха онези които докараха тази криза, та те да я плащат? Е, когато трябва, умеят и свенливо да мълчат, пък и има една поговорка, като не знаеш какво да кажеш по-добре мълчи! Та нали знаем че решението ще бъде на тяхна страна щом като мнозинството е тяхно. Този именно момент, потвърден по късно и от гласуването посочи поне две неща: 1. Че апологетите на капитала поучили се от няколко вековните си битки с тъй наречения пролетариат са си „отгледали” „ необходимата опозиция”. (С други думи ако тези един - два мандата сме ние след това сте вие на яслата). Става дума разбира се за тъй наречените „Ляво центристки и Дясно центристки” сили, някъде ги наричат „народна партия и социалдемократическа партия” другаде „Републиканска и Демократическа” партии и т.н. Но всъщност са двете страни на една монета наречена „капитал”. 2. На тези дебати обаче, а и последвалите ги „изключвания” от парламентарните им групи, предполагам по късно и партии се видя действително че това което говорят от години някои че трябва да се сложи край на така наречения „двуполюсен или двупартиен модел” има много по дълбок смисъл. Не случайно и в последвалите изказвания на някои „изключени” вече от парламентарните им групи депутати прозвучаха призиви, че, да „Демокрацията не е най съвършената форма като политическа система, но по съвършена не е открита”, сега обаче съществен беше призива „нека търсим” ако не по- съвършена политическа система, то форми и начини усъвършенстващи, но не повърхностно, а радикално, съществуващата. ……….. „Всичко тече всичко се изменя” …… |
| На летището германските данъчни ще бъдат официално посрещани със седем-зведна "Метакса" и качествено Узо. Исихия. |
Не се чуди,може и да си прав за някои неща,но така сте си постлали,никой не ви обича вас гърците. Не знам доколко това е вярно, но за един грък звучи тъжно, дори като хипотеза. Моите възражения: 1. При таково обобщение ( "гърците" ) покрай сухото гори и суровото. Може някои гърци да не заслужават уважение*, но има и такива, които го заслужават. 2. Моето уважение към българите също се отнася към образованите, работливите, талантливите.. То не включва мутрите, незаконно забогатялите, част от циганите и пр. 3. В светлината на горите уточнявания, аз не приемам обобщението "така сте си постлали". Както не бих могъл никога да кажа, че всички българи са си "постлали" проблемите, съпроводили и съпровождащи Прехода. Едни ги "постлаха", а други са жертва на това "постилане". * "Обич" към един народ на мен ми звучи странно. |
| Това за Дон *** (снимка: натиснете тук) | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sybil |
Аз харесвам Гърция и се отнасям с най-голяма симпатия към хората на тази страна. Същото мога да кажа и аз за България и хората й, Дон. Мисля, че това важи и за голяма част от гърците. Надявам се, че нещата, описани в долния материал, са правило. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/07/22/1127842_bulgari_na_tri_moreta/ | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Panayotis |
Нещо за Ловеца. Твоят линк не е причина аз да мразя днешните жители на Гърция. Ще ти разкажа нещо много тъжно. Мой прадядо е бил кмет на едно село, което сега се намира на десетина километра в Гърция, в поречието на Струма. По време на Балканските войни той е бил обесен на моста в средата на селото, защото е отказал на гръцките андарти да се обяви за грък. Само след няколко месеца една македонска чета е обесила гръцкия кмет на същото място. Запомнил съм тази история като фамилно предание. Пътувал съм в Гърция много пъти след 1990. В един майски следобед бяхме в Сидерокастрон, да пием едно кафе преди да поемем към дома. Седяхме в едно бистро, цветя край нас, млади майки с детски колички, хората даже се опитват да говорят български. На един хълм край града ясно е издълбан надпис 28 юни 1913. Жена ми безгрижно снимаше с фотоапарата, а аз не можех да помръдна от вълнение. 28 юни 1913 е датата, на която е обесен моят прадядо. Гърците го празнуват като ден на "освобождението" на Тракия. Какво трябваше аз да направя? Та тези хора не знаеха нищо за българския кмет, нито за гръцкия. Усмихваха ми се, а зад гърба им белееше оня смущаващ ме надпис. Не казах на никого. Даже жена ми не разбра. Просто нямах право да проектирам моите емоции върху днешния ден. Младите хора не са длъжни да изживяват нашите вълнения. За нищо на света. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Don |