Отиди на страница:
| очаквано. |
| Кети Фоти е най-вероятно ... гъркиня. Но това няма значение. Първо да благодаря на СЕГА и на Бойко Ламбовски за представянето на книгата на Рангел Вълчанов. Рангел Вълчанов е ... Рангел Вълчанов. След като сме имали привилегията да растем с филмите му, СЕГА ни се дава и тази да мъдреем с книгите му. Това е едно от нещата, което ме прави да съм ... благодарен. В смисъла, който влага жена ми, когато наставлява щерката вечер преди да се помоли за нещо си, да благодари за даденото и. Богу. |
| Вълчанов е комплексиран човек, доста трудно е за четене. Препоръчвам на Ламбовски да прочете и отрази тук един истински шедьовър - "Пътешествие по суша и вода" - спомени от Христо Динев, известен в миналото варненски актьор, бащата на наскоро починалата актриса Катя Динева. Беше издадена някъде около 1985 г. от "Г. Бакалов" в поредицата, оформена като стари ученически тетрадки. За разлика от селяка Вълчанов Динев е градско момче. Великолепни са например разказите за скитанията им по селата в 30-те години. Една глава имаше "С иманяри на гастрол в Делиорман". Сред героите му са много от най-големите бълг. артисти от това поколение. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| Боже, какви селяндури обиждат селяците!!! Та това е силата на Рангел Вълчанов - запазеното селско! Истински българското, непогубено от фалша и лъжата на града. Особено такъв като Варна, съсипан от долазили селяндури. При това с яркото комунистическо съзнание на унищожители на света, възпитано във факултета по комунистическа идеология. За Рангел Вълчанов -  ------------------------------------------------------- Блогът на Генек |
генек : Боже, какви селяндури обиждат селяците!!! Какво да се прави, суета! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR |
| Винаги съм се чудела как една такава история би била разказана от "другата" страна - от Кети Фоти или майката на Вълчанов. Как той е изглеждал в техните очи, как те биха го описали на фона на тяхната лична история ? |
"другата" страна - от Кети Фоти ... ... Кети Фоти ще има много да разказва. Много неща. И ВСЕ ИНТЕРЕСНИ. И не само за Рангел Вълчанов.  |
| Разбира се че Кети има много интересни неща да разказва. За мен е най-интересното да разкаже защо е наричала Вълчанов "кафяво човече", а и защо той не е разбрал иронията на майчината забележка за овците (на Силвана Пампанини). Много е опасно да подценяваш интелигентността на хора - особено шопи на село - само защото не говорят твоя "учен" не-шопски език- аз това го говоря от личен опит. |
| Лятото на плажа има много " кафяви човечета". Някои стават "червени човечета". Като влязат в морето всички пък стават "мокри човечета". Шегичка. Честит празник ! ПП : "Овците" са с по четири биберона отдолу и викат "му–У–У–У–У".  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: SPQR |
| Истинското градско, истинското селско ... Просто истинското, момчета. Когато си имаме работа с истинското, избледняват всякакви епитети, определения и уточнения. Истинското си е ... истинско. |
| Аз не оставам с впечатление, че Рангел Вълчанов не е разбрал иронията на майка си. Просто разказва какво му е казала жената. Не пише човекът "а пък майка ми, с цялото си селско простодушие, не можа да оцени достиженията на сексуалната революция и взе, че се загрижи за кравите...", примерно. Моето обяснение за "малко кафяво човече" - ами действието се развива в Слънчев бряг, загорял е бил човекът. Поздравления, г-н Вълчанов! Ще чакам с нетърпение книгата Ви! Филмът си го представих и настръхнах. Уви, не съм режисьор, иначе щях да се тръшна да ме вземете за асистент. Да Ви даде Господ здраве и сили за още филмови и литературни подвизи! |
| Съжалявам за "овците" че не са правили компания на Силвани, но разбирам защо са фигурирали крави в нейната снимка. |
| Искам само да кажа че инсинуациите на опåисанието са в полза на сърказъма на автора, но че той по един специален начин си бие автогол. |
| Благодаря ти, Рангеле! Стисна ми гърлото баш на националния празник с този спомен. Понеже и на мен ми е един от най-скъпите младежки спомени - и аз бях там, дето се вика, пих, ядох, по брадата ми тече.... и аз бях под чадърите, със сламената си шапка тип кофа (от малка си падам по шапките, та и досега), даже и в кадър влязох като статистка. Доброволна, естествено, аз бях почти вътрешен човек в екипа, бях любовно (деликатно речено) допълнение на едно от момчетата, дето бутаха количката на бат Димо за фарта, значи. И ресторанта помня, дето се хранеха всички (не онзи в хотел Чайка, а един друг, на столови принцип, доста далеч от брега). А теб най-вече помня, като малко кафяво човече, те впрочем всички бяха кафяви човечета тогава, на това щедро слънце. И Анна Пруцнал помня, а виж, Чарли ми се губи малко именно като артист, повече го помня като продавач в гастронома на ъгъла на Раковски и Неофит Рилски. И ако ти си част от моя Спомен (така, както Кети Фоти е част от твоя, макар и в друга гама), това щедро слънце и шумната суетня на снимките ми остава като начален кадър в лентата, макар че след това имаше и доста други, на съвсем различни места, например на 4 етажа по-долу от Летището, и много, много други. Бъди все така жив (и здрав толкоз, колкото е отредил Господ) да ни радваш с други твои мисли и спомени, независимо от формата, в които са изказани. Защото някои Онемяли имат много, много повече да кажат, отколкото всички красноречиви бърборковци, взети заедно. Обичам те. Б**** (останалата част от младежкия ник няма да разкривам, не му е тук мястото).  |
| Ами това е живота - не може да е нито само Миряна, нито само Констанца. Не знам защо докато четох, си казах - е те това е скелетът на "Лачените обувки...." и то след десет реда се оказа, че самия Рангел си го признава. А пък Чичо Фичо ще го пропусна покрай ушите си...той си е.. |
