| ГЕО МИЛЕВ СЕПТЕМВРИ 1 Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба: своя пурпурен гняв - величав. Дълбоко сред мрак и мъгла. Из тъмни долини ... из кални паланки села градове дворове из хижи, колиби из фабрики, складове, гари хамбари чифлици воденици работилници юзини заводи: .... изпокъсани кални гладни навъсени измършавели от труд загрубели от жега и студ уродливи сакати космати черни боси изподрани прости диви гневни бесни ... на гърба с парцаливи торби в ръцете - не с бляскави шпаги, а с прости тояги, шопи със сопи с пръсти с копрали с търнокопи с вили с брадви с топори с коси и слънчогледи - стари и млади - се спуснаха всички отвред - като отприщено стадо от слепи животни, безброй яростни бикове - с викове с вой (зад тях - на нощта вкаменения свод) полетяха напред без ред неудържими страхотни велики: НАРОД! 2 Нощта се разсипва във блясъци по върховете. С л ъ н ч о г л е д и т е п о г л е д н а х а с л ъ н ц е т о! ... 3 Глас народен: Глас божи С хиляди ножа прободен народ - затъпен унижен по-нищ и от просяк, останал без мозък без нерви - въстана из мрака тревожен на своя живот - и писа със своите кърви: СВОБОДЕН! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: редник |