Или тя нАуката, ако изобщо има полза от нея, е за слава. Науката не е само слава. Тя пак да повторим се дели на фундаментална и приложна. В голямата си част фундаменталната се развиваше в БАН и в университетите, а пролпжната във ведимствените институти (на Запад в R&D отдеките на компаниите). Ведоомствените институти бяха закрити от демократеците. Разбира се и в БАН и в университетите се развиваше и сега се развива приложна наука. Но с оглед на разрухата в икономиката, нашата икономика не е наукоемка. Имено промишлемостта и селското стопанство трябва да се обръща към науката с изисквания. Това, което предлага науката не се внедрява. Пример е последната разработка на Института по инженерна химия, за оплзотворяване на отпадъците. Бас държа, че няма да се внедри. Никой от общината няма интерес това да се внедри, а има интерес да влее много пари в чужда компания. Това важи и за цялата промишленоста. Научното ниво на дадена държава, обаче има други измерения: 1. Всяка държава има нужда от експертно мнение в различните аспекти на развитието на науката по света, а от там на икономическото и развитие. 2. Компаниите инвестират не там, където има магистрали, както ни уверява наш Боко, а там , освен икономическите показатели, където има силна наука в дадената област. Повечето компании разпознават даена страна по публикациите в областта, в която работят. 3. Развитието на науката е свързано с развитието на образованието. 4. И накрая внедряването на приложни научни разработки, което зависи и от наукоемкостта на дадена икономика. Спрете да говорите за открития. Развитието на науката не се основава само на открития, а много от откритията нямат голямо значение. Много малко нобелови награди са дадени за открития, а повечто за развитие на науката. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
"Но с оглед на разрухата в икономиката, нашата икономика не е наукоемка." Ама ти за българската икономика ли говориш???? |
А пък ако си много сигурен че патентът е ценен, кихни 8-10,000 долара, вземи патента на твое има, и после се пазари с компанията. Аз по-горе ти обясних, че нашата икономика не е наукоемка, защото е икономика на ишлеме. А няма защо да плащаме от нашия бюджет за чуждите икономики. Като кихнеш тези 8-10,000 долара, ще си останеш и без тях. Твойто са теориите, а реалността е съвсем различна. Няма нормална държава по света, която да не се стреми да развива науката си. Това определя и нейния суверинитет и независимост, както много други елементи. |
участие на студенти в научни разработки? че те нямат необходимата подготовка. какво е искал да каже авторът? приложните науки в бан са в плачевно ниво |
Вярно, че и по белия свят професорите преподават, но са имат 1-2 лекции на седмица, тук корифеите правят 10-15 лекции на седмица в 2-3-4 "университета". Ей тук във "Вашингтон пост" се оплакват, че в САЩ професорите малко работели - само по 12-15 часа лекции на седмица. |
А открихме колелото. Известно е, че в СУ, МА, МЕИ и ХТИ се прави наука, а в другите така наречени университети е по-скоро учебно кръжочна дейност близка до наукообразие. И за съжаление Комар е напълно прав, едно сравнение на заплатите в печатници като ЮЗУ и НБУ с тези в СУ да не говорим за БАН ще покаже една доста тъжна картинка. |
Нов български университет делът на студентите, ангажирани с научноизследователска дейност, са 85 на сто, а в същото време индексът на цитируемост на НБУ е 6. Преведено на нормален човешки език - тая продукция си е чисто плагиатстване |
Маркса: "Аз по-горе ти обясних, че нашата икономика не е наукоемка, защото е икономика на ишлеме." Неверно. А аз вече ти говорих, че докато ми говориш за "нашата", демек българската, икономика, е нон сенс да се говори за наука. Светът не се свършва с България. "А няма защо да плащаме от нашия бюджет за чуждите икономики. Като кихнеш тези 8-10,000 долара, ще си останеш и без тях." Неверно. Ако ти си сигурен че изобретението е ценно за компанията в някоя бяла страна, повтарям, бяла страна, ще загубиш 10к УСД, но ще спечелиш десет пъти повече. А пък особенно в метода: чуждата компания да финансира изследването, после тя да стане собственик на патента, а за тебе поне 20к УСД - тук няма никакъв риск. И после с тези 20к УСД можеш да финансираш свои патенти. Идеи и работа се иска, не хленчене. |
Отчитането на научната дейност в нашите университети (поне този, в който работа) си е пълна порнография. Понеже повечето преподаватели въобще не знаят какво е наука, просто обявяват свойте занимания за такава. Например среща с учителите от Долно Нанагорнище се обявява за научен семинар. Книжка за детската градина е научна литература. Издава се годишник, в който всеки си пише, каквото му скимне (като статия с гръмкото название "Съвременни тенденции в развитието на математиката", в която се дефинират числата на Фибоначи). При отчетите е все едно дали си публикувал на конференция в Каспичан или в списание с импакт-фактор 2.500 - брои се еднакво. И после се чудим защо в рейтинговата система не са отчетени публикациите така, както си ги отчитаме ние. |