Добави мнение Мнения:17
Законите у нас все са тесни - там винаги има място за още една регулация. То това е достатъчно да се види, по-нататък може и да не се чете  Само да припомним на госпожицата, че злите езици твърдят, че една от причините (даже някои крайни я набеждават за основна) за финансовата криза, започнала през 2008 е системната дерегулация във финансовият сектор, започната от Роналд Рейгън  btw да не би и тя да е от института за пазарна икономика? |
 Тезата на адвокат Тони Димов не е валидна за собствено Системата на общ живот , който практикуваме . Но тя има и силното си достойнство , че достъпно илюстрира тупиковото безсилие на Правото , то самО и със свои средства , да преодолява необратимата несъстоятелност , в която сме паднали . Песът препоръчва , експерти от типа на г-н Димов да влязат в кръга около Президент Плевнелиев , за участие в по-радикален анализ на Системата . Тук , толкоз ... |
| Пълна боза. Подзаглавието е достойно за гения на Цв. Цв. По-нататък пък изведнъж от закони преминаваме към нормативни актове. Позоваваме се на закон, който бил направен още през 1970-те, но удобно забравяме, че има изменения от 95-а, 2003-а и 2007-а. И въобще ....боза. Има тук -там по някое вярно и смислено изречение, колкото за цвят. |
| Вярното и същественото в статията е, че действително законотворчеството у нас стана "ширпотреба", никаква мисъл, да не говорим за задължителната преценка какви ще са последиците от прилагането на конкретни изменения,при това във връзка с останалите действащи норми. Истина е и това, че току що приети норми се променят след 2-3 месеца (понякога и по-рано), без дори да е възможно да се преценява ефектът им, очевидно са били недомислени още при приемането. С внасянето на законопроекти се гони престиж пред избирателите по места, важното е да се внесе, да се покаже съпричастност. Така се внасят безумни законопроекти, писани на коляно, някои от които отпадат още на комисии (и слава богу), но част от тях оцеляват и стават закони. За подзаконовата уредба дори не ми се говори. Истина е и това, че ЗНА е стар нормативен акт, но това не е причина да не се спазва. Може да изглежда парадоксално, че в него няма санкции за висшия законодателен орган, който най-често го нарушава, но когато е създаван, това е било немислима хипотеза. Няма случай например, в който закон да е внесен в НС без мотиви, а сега е масова практика, при това, прикривана зад преходни и заключителни разпоредби от друг законопроект, които направо си минават незабелязано. Истината е, че че колкото по-стари са нормите, толкова са по-прецизни и ясни за приложение, толкова по-малко са противоречията в отделните нормативни актове и между тях. Правото (писаното) е (поне беше) система от норми, а не сбор. Разликата е съществена. Второто не е в състояние да регулира ефективно обществените отношения. Това именно имаме в момента - не система, а сбор от норми. Резултатите са видими с просто око. Същото се отнася и за правото на ЕС. Повечето норми са абсолютно неразбираеми и несвързани, дори и за специалисти, а същевременно звучат като писани за олигофрени. И малко извън темата за нормите и регулациите (само на пръв поглед извън) - според публикация в "Стандарт" в Украйна се канят да забранят мисионерската поза, която не била подходяща за зачеване, а да препоръчат (наложат?) кучешката...(демографски проблеми) Остава да уточнят кой и как ще контролира спазването на забраната...деликатен и трудно разрешим въпрос, но не и невъзможен за решаване. Съвременната държава е стигнала наистина дотам, че се домогва да регулира всички отношения, в невероятно голям мащаб и по все по-безумен начин. Такова предложение очаквах да се роди скоро в ЕС, като имам предвид непрекъснато появяващите се нови регулации във всички сфери на живота ни, коя от коя по-абсурдни, но украинците са ги изпреварили. Може пък и да са ги дублирали, кой знае? |
| Колкото и на някои да не им харесва,нормата на печалбата трябва да се постави!Не може млякото,което вчера гледах в репортажа снощи по тв да струва стотинки,а сиренето да гони 10 лв, и да ни пробутват вероятно сухо мляко в кутии над 1,50!През лятото доматите да се изкупуват по 30 стотинки,а на пазара да се продават по лев и 20!Време е да се разбере,че свободата на едни свършва там,където започва свободата на останалите.Писна ми от долнопробни мошеници!То за тях си е повече бизнес наистина,защото печелят от шашми,но съвсем му изтърваха края!И трябва да се върне нормата на надценка от максимум 20%,както беше 90-та година.Регулацията е опасна в други измерения.Най-вече,когато се поставят невъзможни условия изобщо да се прави бизнес в интерес на малцина.Хиляда такси,разрешителни,подкупи..Притискане на малкия,за да има пространство за едрите риби.По-точно акули,които и без това се чудят как да го изядат!Държавата трябва да облекчи прохождащите фирми и да не им налага правила,които не могат да спазят.Да разбие картелите.Да притиска монополите.Сетете се,ако има таван на печалбата може ли брашното да струва толкова при условие,че житото е изкупено евтино от производителя?!Тогава ще ни баламосват ли с т.нар. борсови цени,че се били вдигнали,обаче като паднат-цената му не пада?! |
| Пак някакъв център, който не е ясно кой го субсидира.Има тук един такъв, пак трибуквен, който широко се занимава с икономика, та чак гелосаните му представители със задължителни цайси влязоха и в политиката.Май стана по-лесно да извадиш пост на който да сложиш гаргата, вместо да и даваш пари в брой. Накратко - не е ясно само защо статията не се казва "мнението на адвокат Тони за икономиката, науката, финансовите процеси, финансовите регулации, бизнеса, работната сила, и всякакви други неща от които адвокат Тони разбира ама разбира" А авторката, изглежда до вчера е писала "новини" за последното чудо против бръчки или отслабване.Точно така звучи - като мазна реклама усукана около проблемите, |
| Авторката явно съвсем се е объркала в темата. Освен ако не е получила поръчка за такова заглавие. Защото то напълно противоречи на представениет резултати. По принцип през 1990-те години се видя, че по-малко регулации не означава повече пазар. Но означава повече бизнес за големите корпорации, които действуват деформиращо върху пазарните структури и елиминират пазарната конкуренция. Това става чрез неформални мрежи на участие на представители на ръководствата на големите корпорации при определяне на държана политика и на прехвърляне на държавни експерти в управлението на тези фирми и обратно. Примери бол: в САЩ от времето на Рейгън и двамата Буш, в Англия - големия проект на Тони Блеър и т.н.. У нас - клиентелистките структури с които са обрасли партиите и държавата чрез социално-иконономически неефективните и много често вредни корпоративни структури на нашенските олигарси. Те впрочем бяха замислени в началото на прехода като пазарни строители (market makers), но се изродиха по подобие на ужким опазващите ги мутренски структури. Между другото именно тази философия на "по-малко регулации" доведоха до явлението Захариев, който не е единствен в таксономията. Затова авторката, ако не разбира за какво пише, поне е хубаво да се замисли дали заглавието й може да се потвърди от реалността. Проблемът е, че от 1990-те години се обособяват три сфери на социално-икономическо взаимодействие, а от тук и източник на икономическа и последваща политическа власт. Пазарът в смисъл на конкуретна среда за равнопоставени икономически субекти, които предлагат стоки и/или услуги на потребителите, е силно ограничен от коалициите между държава и гигантски корпорации. Защото последните (в България конгломератите на нашенските олигарси) са именно отрицание на конкуренцияата, а от тук и на пазара. Тези процеси почнаха още по времето на Рейгън, когато антитръстовото законодателство бе деликатно изменено в съдебната практика и почна да обслужва именно големите корпорации задушавайки развитието на конкуретни пазарни отношения. Подробности могат да се прочетат в книгата на Амато "Antitrust and the bounds of power" - да, става дума на известния нам Джулиано Амато. Развитието на тези процеси във фазата на постдемокрацияата и сега при тангиращата роля на неолибералната идеология въпреки контрапродуктивността й - настоящата статия е именно израз на такъв неолиберален напън, могат да се прочетат в двете книги на Колин Крауч Post-democracy и The strange non-death of neoliberalism , части от които са преведени на https://sites.google.com/site/cuttingedgebg/politologia/postdemokracia . |
| В момента имаме - 1. Всичко, което не е забранено е разрешено. 2. Законите не могат да влизат в сила със задна дата. - Това води до големи дупки в законодателството и заобикаляне на законите, защото законите се създават и поправят много по-бавно от измислянето на начини за заобикалянето им. А пропуски законите имат колкото си искате. Така всъщност беше разграбена България последните 20 години. Преди 90та година, презумпцията беше - което не е разрешено е забранено и законите бяха създадени следвайки тази логика. |
Колкото по-малко регулации, толкова повече бизнес Да, в условията на чист и неманипулиран пазар, какъвто на практика никъде не същуствува. Видяхме дерегулацията на пазарите от последните 30 години до какво доведе. Истината е някъде по средата, макар да е най-трудно да се каже, къде точно е тя. |
Може да изглежда парадоксално, че в него няма санкции за висшия законодателен орган... Хм. А кой може да налага санкции на НС ? КС може евентуално да отмени някой и друг текст, след което депутатите най-много да си направят секуру. |
| Калки, на автора на статията изглежда парадоксално, иначе е така - няма кой, освен КС, и то не за нарушение на ЗНА. Според личното ми мнение процедурата по създаване на закона и основните изисквания към него е редно да бъдат уредени в Конституцията, за да се гарантира в някаква степен качеството на законодателството и спазването на основните правни принципи при писането на нормите. Иначе нищо не пречи на законодателя да нарушава закона, че дори и да го отмени - негова воля. Докато това се случва, ситуацията, която описах (наистина бегло), ще се задълбочава, докато накрая доведе до пълен правен нихилизъм (тенденцията е ясно видима). Нека тогава не се чудим защо в България законът не е на почит. Самият той е компрометиран като акт от собствените си създатели. |
| Правото в България все още не се разбира даже от юристите, защото болшинството от тях нямат на идея дори какво значи "легитимност на закона" ! |
| *** Бел. на модератора: Моля, не помествайте еднакви постинги в различни теми, това е спам! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
Според личното ми мнение процедурата по създаване на закона и основните изисквания към него е редно да бъдат уредени в Конституцията, Да, няма как иначе, но дали няма да се появят неприсъщи на Конституцията елементи ? Нека тогава не се чудим защо в България законът не е на почит. Самият той е компрометиран като акт от собствените си създатели. И цялата вина е прехвърлена на Съда. Не че там са всички в бяло, но все пак.... |
| Всъщност не мисля, че проблемът е в регулациите. Проблемът е по-скоро в контрола. Винаги съм казвала, че са необходими сравнително малко, сведени до най-необходимото, регулации и строг контрол върху спазването им. Пазарът, колкото и да е свободен, не може да бъде оставен без регулация и контрол. В България каквито и колкото и нормативни регулации да се приемат, липсата на контрол ги обезмисля напълно. Проверяващите минават, прибират на джоб едни пари и регулациите са спазени перфектно. Корупцията, прояла държавната администрация на всичките й нива, прави законите и подзаконовите нормативни актове просто начин за увеличение на доходите на държавните и общински служители. Усещането за липсата на държава е толкова деградиращо, че никой нормален човек не вижда смисъл изобщо да спазва който и да било закон. В този ред на мисли всякакви спорове необходими ли са повече или по-малко регулации, се явят напълно безпредметни. |
Добави мнение Мнения:17