Една от идеите в тази посока е наказуемите деяния да бъдат разделени на престъпления и простъпки, като последните се разследват и съдят много по-бързо и за тях се налагат административни наказания. А от кого се очаква да се съдят извършителите на простъпки, за да не се натоварват съдилищата? От административни органи, чиито актове после се обжалват в същите тези съдилища? Разбираемо е Лазар Груев да говори само за престъпленията/простъпките, като наказателен съдия, но огромната натовареност на съдилищата идва най-вече от гражданските дела, като немалка част са заповедни производства, болшинството от които после се превръщат в искови и практически с един и същ казус се занимават два съдебни състава. Същото е и с производството по допустимост в касационното обжалване, което вместо да разтовари ВКС, както се очакваше, като че ли го натовари повече. |