| Преди години като студент в София, често пътувах с трамвая и всеки ден на площад Славейков се качваше млад мъж с дънки. И винаги на последната врата и винаги с китара. Само няколко секунди след като огледаше намръщените лица на хората около себе си, той се усмихваше и на висок глас питаше: Абе хора, защо не се усмихнете, вижте какъв хубав ден е навън! И това го казваше винаги, независимо от времето. След няколко плахи усмивки от страна на пътниците, той започваше да свири и пее прекрасните песни на Бийтълс. Та тогава разбрах, че има наистина неща в този живот, заради които си заслужава да се живее. Често пъти четейки форумите, гледайки интервюта на известни и не толкова известни български политици, или пък когато говоря с хора в работата си, в магазините, в университета, или ей така случайно на улицата, се сещам за онези години и ми става тъжно и в същото време светло. Тъжно, защото времето тече и ние винаги си спомняме за миналото с малко тъга и романтика. Светло, защото и тогава и сега виждам онези човешки души, които свирят, пеят, говорят, пишат и разказват за света с надеждата, че ще предизвикат усмивка на лицата ни. Наистина, какъв хубав ден е навън! |