На Йори
Добави мнение Мнения:12
| Тогава дон Хуан ми каза, че е задължително воинът-пътешественик да се сбогува с всички хора, които оставя зад себе си. Трябва да произнесе своето сбогом с висок и ясен глас, така че чувството и викът му да се запечатят завинаги в тези планини. Доста дълго се колебах не защото се стеснявах, а защото не знаех на кого по-точно да благодаря. Напълно се бях проникнал от убеждението на магьосника, че воинът-пътешественик не може на никого за нищо да бъде задължен. Дон Хуан ми беше втълпил аксиомата на магьосниците: „Воините-пътешественици се отплащат изискано, щедро и с несравнима лекота за всяка оказана им услуга, за_всяко внимание. Но този начин те се освобождават от бремето на това да бъдат задължени някому.“ Карлос Кастанеда - "Активната страна на безкрайността" Искам да благодаря на хората, които са променили с нещо живота ми, разбирането ми за нещата, накарали са сърцето ми да трепне в непонятни на ума ми измерения. Всеки човек среща по пътя си учители, не всеки ги нарича духовни учители, дори не всеки разпознава учителите си. Защото само когато ученикът е готов, учителят се появява. В този форум двама човека са ми дали духовна промяна, единият, Мунчо Подиговски, е вече на едно по-добро място и няма как благодарността ми да стигне до него. Вторият е Йори, с нещо, което той дори не помни, не знае и не е и подозирал. Негов пост от далечната 2005 г успя да ме жегне, да потъне дълбоко в мен и да ме накара да го преосмислям, вкусвам и преживявам години наред - докато успея да го "смеля" Йори 10 Авг 2005 09:37 Мнения: 1,952 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Едва сега прочетох темата и великолепното писание на Елионор Ригби. Написано така, че го съприживях. Защото аз нямам много приятели, но за мен темата не е само за приятелството, а за близостта изобщо. За нещата, които се случват между приятели, роднини, любими. За чудесните мигове на съпреживяване и на взаиморазбиране без думи. На нуждата да сте заедно, да се докосвате и да правите нещо заедно. И за фактът, че близостта се крепи основно на съпреживяването. Не толкова на кръвната връзка и не толкова на страстта, защото това са временни връзки. Силни в по-първичните общества, където мобилността е ограничена. И не толкова на спомените, защото новите впечатления завладяват територията им както варварите - древните империи. Благодаря ти, Йори, сега, от дистанцията на времето, мога да кажа, че тези твои думи изиграха далеч по-значителна роля в моето духовно съграждане от томовете прочетени книги през всичките тези години. Ние не се познаваме в реалността, аз наистина не знам кой си, ти не знаеш коя съм, ще се срещнем някой хубав ден на пътя и няма да се познаем. Затова ти благодаря тук, в тези ни инкарнации, и с това приключвам дълга си към теб.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kaily |
| Моме, това твоето звучи някак си прощално, вярно, 2012 година е, ама все пак ... и не забравяй, че пак през далечната 2005, май месец, ти се яви при мен, позвъни на вратата и попита (плахо) " И сега какво, ръка ли да целувам или...?"... и така, вече 7 години ... вземи се в ръце, моля! |
| Здравей! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
Споко, нема мра, че и ще съм една от малкото, които ще прескочат в новия свят.  Просто като си знам голямата уста, като се знам, че не изневерявам на себе си, и като гледам какви времена настанаха, както казва Цеко - Днеска си тук, утре фризиран с нова прическа, лак за коса и сребърен брокат. |
| Вагнерианец, ти ревнуваш ли или само завиждаш? Публична тайна е, че Кайлето ми е слабост, едва след нея идват Фънди и Румбата Желева (за нея тук се борих с лудото старче и някои други мераклии), не знаех че и ти си в кюпа, ахъм |
| ....Ловкий, ти къде ръгна, а зайчето? Отстъпвам ти ги тия двете, на мен Кайлето ми стига, макар че още преди 3 години си ги заплюх и тях (нали знаеш, мечо Пух ....), ама няма да смогна (да ги храня), така че, избирай...въпреки че, за Румбата, (след лекарската намеса) може да преговаряме, ш'мисля... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
Тъй катуй тръгнълу...дъл ни мога аз тукънкъ, Фидоска...ако никой ни съ ядоса многу де, щоту съм 70 кила и ни моъ съ праа на пехливанин, признавам си.  Ох, сега и това да кажа - здрасти пак Кайли!  |
... че близостта се крепи основно на съпреживяването. За теб, Kaily! http://www.youtube.com/watch?v=txJfPGGV1gQ |
Добави мнение Мнения:12