Промяната на [к, г, х] в [ц, з, с] е известна като втора палатализация, защото е протекла по-късно от първата. Тя се очаква при думи, които завършват на к, г, х, когато се образуват формите им за множествено число с окончание – и: юнак – юнаци, полог, кожух, внук, любовник. Думите владика и патрика аналогично се променят в мн.ч. – владици, патрици.

•Ако думата завършва на [ск], не протича промяна: випуск – випуски, обелиск, обиск.
•Изключително непоследователна е промяната при други групи съгласни, на които може да завършва една дума, напр.:
◦[нк] кепенк – кепенци, кюнк – кюнци (въпреки че днес са преминали в класа на думи с наставка -ец: кюнец, кенепец), обаче: франк – франки;
◦[рк] очерк, почерк, турк – очерци, почерци, турци, обаче: фойерверк – фойерверки;
◦[лк] вълк – вълци.
•Редуването [к – ц] не е последователно при имена за означаване на националности: грък, гърци, но: трак – траки, дак – даки, франк – франки. Когато такива имена завършват на -як или -ак, редуването е последователно: казак – казаци, словак – словаци, поляк – поляци.
•Редуването [г –з] е ограничено: враг – врази, залог –залози, подлог – подлози, булдог – булдози.
•Непоследователно е при групата [рг]: възторг – възторзи, хирург – хирурзи, но: Кобург – Кобурги, Хабсбург – Хабсбурги.
◦От редуването са изключени съществителни на [нг]: дансинг – дансинги, лозунг, пудинги, фитинг, лифтинг, къмпинг; едносрични съществителни за народности: гег – геги, фриг – фриги, но при многосричните са със статут на дублетност (и по-скоро с тенденция да не се извършва промяна): варяг – варязи/варяги, печенег – печенези/ печенеги.

Еха, и като си помислиш че това най-доброто с което разполагаме за президент

За всеки случай - преминаването на Г в З е явлението - палатализация, първата беше г, к, х -> ж, ч, ш, втората е г, к, х -> з, ц, с, викат й втора, понеже е по-късно от втората, но и двете са исторически явления, така им се вика - историческа палатализация на съгласните.