Отиди на страница:
| Той е носил кръста си, страдал е, разпънат е и от това ни най-малко не следва, че е спасил всички нас. Всеки сам трябва да си понесе и износи кръста, ако иска вечен живот. Това е смисълът на Великден - не яйцата и козунака, не дори и паленето на свещи и венцеславенето на Спасителя. А всеки да ди даде сметка с колко се е приближил за последната година към собственото си спасение. |
| Слънчо, поздрави! Учителката на моя племенница дала задача на децата да нарисуват или опишат с няколко изречения как си представят Бог. Повечето нарисували Старец с дълга брада. Някои Го нарисували като слънце. Племенницата написала "Никак". ------------------- И това е, според мен, най-правилния отговор. Ако старецът е с дълга брада значи тази брада е растяла, а това означава, че Той търпи развитие - еволира. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Zmeja |
| " Слушайте, започваме! Когато стигнем до края на приказката, ще знаем повече, отколкото сега, защото ще приказваме за един лош магьосник. А той беше най-лошият от всички магьосници, защото беше самият дявол. Веднъж той се намираше в много весело настроение: беше сполучил да направи едно огледало, което имаше това свойство, че всичко хубаво и добро, огледано в него, се изгубваше, а грозното и лошото изпъкваше и се виждаше още по-лошо, отколкото бе в действителност. Най-хубавите гледки в това огледало изглеждаха като мъртва пустиня, а най-красивите хора — грозни и гнусни. Лицата им бяха тъй обезобразени, че мъчно можеха да се познаят, и ако някой имаше някоя пъпчица, тя покриваше целия му образ. Всичко туй забавляваше страшно много дявола. Минеше ли през ума на някой човек някоя добра мисъл, в огледалото се явяваше мигом обезобразеното й отражение — така че дяволът не можеше да се сдържи и се кикотеше радостно на хитрата си измислица. Ония, които по сещаваха неговото магьосническо училище — защото си имаше и училище, — разправяха навсякъде за новото чудо. „Едва сега, казваха те, могат да се познаят хората и светът в истинския им вид.“ И те тичаха с огледалото навсякъде и най-сетне не остана нито едно царство и нито един човек, които да не бяха се огледали осакатени в него. Накрая им се поиска да хвръкнат на небето и да се подиграят със слънцето. Но колкото по-високо се издигаха, толкова повече се кривеше и зъбеше огледалото в ръцете им, така че те едва можеха да го държат. Ала ето — те стигнаха вече до слънцето и огледалото се загърчи изведнъж тъй силно, че се изплъзна из ръцете им и падна на земята, където се счупи на милиони, милиарди и още по-малки частици. Сега това огледало причиняваше много повече нещастия, отколкото по-рано, защото някои от частиците му бяха дребни като ситен пясък и се пръснаха по целия свят. Ако такива частици попаднеха някому в окото, те оставаха там и тогава човек виждаше всичко наопаки или пък забелязваше във всеки предмет само лошите му страни, защото всяко стъкълце бе запазило свойството, което притежаваше цялото огледало. На някои хора стъкълца попаднаха дори в сърцето и тъкмо туй беше най-лошото, защото сърцето им се превърна в парче лед. Няколко от частиците на огледалото бяха тъй големи, че можеха да се употребяват за стъкла на прозорци, и лошо нещо беше човек да гледа приятелите през тия стъкла. Други частици пък бяха сложени в очилата, но тежко на ония, които искаха да видят през тях истината и да бъдат справедливи. А дяволът се кискаше от радост, защото туй го забавляваше. Но някои частици продължаваха да хвърчат из въздуха и сега ще чуем какво направиха те ... |
| И не се бъзикайте с Рогатия, щото ше ви тресна "Забавна Библия" от Лео Таксил, и после има се чудите от къде ви е дошло! . P.S. O.K., сама си го изпроси - Натисни тук и чети! | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: OLDMAD |
Но не за тях и не за нас е Великден, а само за Един, Когото предадоха и разпнаха Разпети Петък, централна провинциална църква, сутрешна Света литургия и миряни палещи свещи, идващи и отиващи си, а други потропващи нетърпеливо чакащи да изнесат плащеницата и минат под масата-за здраве. Звън на мобилни телефони, глъч, детски плач, безсмислени разговори на висок глас, целящи да предизвикат, ако не възмущение, то поне маркиращи присъствие, подобно на четириногите. Жените издокарани, някои с прясно боядисани коси, но без забрадки на главите. Та за какво ли са им, след като ще прикрият суетността и подтиснат чувството им за ефимизъм. Е изнесоха я и почнаха възмущенията-кой се прередил, кой застанал отстрани без да изслуша литургията, на кого привидно му прилошало- суетня, дребнавост, попска незаинтерисованост и неангажираност. Ден убийствено тежък, ден на човешката жестокост и неверие, на хорско озлобление и дребнавост, но и ден за покаяние и смирение. Е, трудно беше да се долови разкаяние, търпение, духовна смиреност и съпричастност пред страданията на Спасителя- предаден и разпнат от нас, но и заради нас, та дано поне веднъж в годината духовното, вземе превес над пошлото-материално, еснафско- дребнавото ежедневие! Явно смиреността е тежест и бреме. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Mura |
Жените издокарани, някои с прясно боядисани коси, но без забрадки на главите. На староруски ли да Ви отговоря? |
| Търсете Бога и ще Го намерите ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR |
| OLDMAD, от баба си знам, че на църква жените забраждат косите си, не са с чехли на бос крак и разголена, преливаща на катове, сееща похот и лъст-плът. |
Явно смиреността е тежест и бреме. Няма по-гежко дело за извършване на тая грешна земя от покаянието. И ние въртим сучем и никога не минаваме през него. А точно то е игленото ухо, онова същото. Говоря от личен опит. |
| Ти що дириш там? ПП : Туй е за ОЛДМАД | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: SPQR |
| Ще се самоцитирам пак: Всекиму е позволено да вярва в това което си иска! Но не се натрапвайте един-другиму, моля ви. No commet! |