Хубава и искрена статия, така рязко контрастираща на ненужно дразнещата агитпропщина на, кх-кх, други автори от същото издание... |
"След камъка", Калин Донков Благодаря, Калине! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
Както винаги - добра статия на автора ! Която показва, че може и добре да се пише, а не само да се прави опозиция (за сметка на качеството) ... |
всички статии са огледала в които наблюдателите наблюдават наблюденията на наблюдаваните и потвърждават слуховете че в небесата от повече от двайсе века се води Войната за Души откакто бе изпратен Сина Му лично да посочи пътя на заблудените на които е оставил правото сами да си да избират да бъдат заблуждавани и да се питат зашто ли Господ е допуснал да разпънат Сина му тези които черпят властта си от заблудата на масите зашто не е стоварил тогава оште Своята десница а е оставил своите деца да тънат в Мрак и трудно да намират Светлината зашто ли?... заштото стоманата калява се със огън и златото със огън се пречиства |
Бил партизанин известно време и сигурно им е било неудобно да го съдят. Ето от къде иде престъпното вдъхновение на Марин. |
Колко е лесно - думи всекидневни, случка и спомен от ежедневието... Чудесно четиво за размисъл и поука! |
Както винаги - прекрасно написано от г-н Донков! Най-ценното е умението да ни накара да съпреживеем заедно с автора. Благодаря! |
Поклон, Калине! Душата ти е чиста, а сърцето наранено. Ти си стар, мощен дъб, ще устоиш на изпитанията още дълго... |
Навежда на размисли. Христос Воскресе! Натисни тук |
Во Истина Воскресе ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miranda |
За нашите неволни и нехайни грехове, за нашите разсеяни и безгрижни грехове, които не съзираме и поради това не изкупваме. Много добре казано! Поздравления за статията! |
Разказът е хубав, пълен ако не с размисъл, то поне със сладка, "feel good" "мъка по текущото", един вид - ланският сняг го няма веч, да са пълни живи гуши. Помня името Беглеж от казармата, май имаше някакъв обект на НШЗО "Хр. Ботев", помня и Бохот, Търнене, Гривица, Къртожабене, Николаево... Тогава това бяха живи села. Но краят е малко смущаващ: на Кръста тези малки (?) грехове също бяха изстрадани и опростени редом с големите, че заради тях също бе сторена великата жертва на изкуплението и че ако ние имаме възможността все тъй безгрижно и безнаказано да ги правим, то това е единствено поради божественото снизхождение За какви грехове става дума? Разбира се, не е за някакъв изтрит крайпътен камък, за който лично поетът не е поемал никакъв ангажимент. Един много голям грях, който милион и нещо българи носят, е гласуването им за Герб. При това и втори път миналата есен, след като кусаха упоително от фъш*кията две години и нещо. Те имаха "възможността" да го сторят не "поради божественото снизхождение", а понеже комерсиалните медии създадоха и поддържаха медийния балон Борисов, и защото хората бяха загубили самоуважението си поради разклатения си поминък, или бяха идеологически заслепени от плиткоума синя пропаганда и повярваха, че разтривачът на уши е новата надежда на дясното. За тоя грях няма да има никакво божествено снизхождение и за тях, и - за съжаление - и за останалите шест милиона български граждани в отечеството и към един милион зад граница, които не гласуваха за Борисов. |
Прекрасно чувство си описал, поете! Просълзи ме, не за първи път. Единствената надежда за забравените дългове и каменните кариери в душите е Спасителят. Христос воскресе! Просто защото сме такива, каквито сме, не по-добри, не по-чувствителни, не по-състрадателни или по-дълбоки. Мисля си за това, че на Кръста тези малки (?) грехове също бяха изстрадани и опростени редом с големите, че заради тях също бе сторена великата жертва на изкуплението и че ако ние имаме възможността все тъй безгрижно и безнаказано да ги правим, то това е единствено поради божественото снизхождение. |