Отиди на страница:
| На вниманието нз "децата на демокрацията", филма 1612 Натисни тук Полско-Руската война 1612 "Поляците и руснаците рядко са били приятелски настроени едни към други. Корените на конфликта между тях водят дълбоко в историята... Регионалният бунт в Нижни Новгород през март 1612г. под ръководството на Кузма Минин и княз Дмитрий Пожарски прерастнал в общонационална съпротива. В Ярославъл от Нижни Новгород пристигнали опълченци и създали “Съвет на цялата Земя”, който възстановил независимостта на Руската държава. А по това време в Кремъл на власт бил полският кралевич Владислав, син на Сигизмунд Трети, който бил поддържан от най-богатите хора в Московското царство. Духовенството било единствената политическа опозиция на полското правителство, но болярите системно го подлагали на обработка. Полската шляхта разбирала, че не може да покори Русия, без да смени духовните й ориентири. След като скъсали с Константинополския патриарх, московските висши духовници , които се опирали на управляващата династия на Рюриковичите, обвързали патриотизма с православието и затова външните конфликти за тях били борба с друговерците. Например борбата с Ордата се водела под знамето за противопоставяне на “незаконния” ислям, а конфликтът с Полша бил определен като противопоставяне на схизмата на католичеството. Затова думите на партриарх Гермоген “Владислав няма да царства, ако не се покръсти в нашата вяра”, били неприемливи за силната по това време Ржеч Посполита. Владислав обещал да се покръсти, но всъщност започнал полонизация на Московското царство. В Краков планирали да разделят Рус на воеводства, както направили в Украйна след 1569 г., и да узаконят уния за подчиняване на православието на католицизма. Шляхтичите се опитали да ударят православието още през 1609 г., когато обсадили Троицко-Сергиевия манастир (обсадата продължила година и половина). Двухилядният гарнизон на воеводата Григорий Долгоруков-Роща и Алексей Голохвастов отбили 6 атаки на 15-хилядната войска на хетмана Пьотр Сапега и полковник Александър Лисовски. Битката се водела за вярата, с която се идентифицирали поданиците на Московска Рус. Смятало се, че падането на обителта на Преподобния Сергий е равносилно на лишаване на Руската земя от благодат. И това би довело до полонизацията на Русия. Московчаните отстояли вярата, но не и трона. В цялата история на Русия това единственият факт, когато тя загубила независимостта си. В днешна Полша руско-полската война през 1609-1618 г. се разглежда като борба за наследството на Рюриковичите и за руския престол, както за полския престол претендирал Иван Грозни. Резултатът от войната бил, че Русия загубила Смоленск и Северщина. Много райони като Суздал, Кострома, Муром, Ярославъл, Ростов, Орел и други или били завзети от поляците или били принудени да издържат на жестока обсада. В същото време кримските татари разграбили централните руски земи, а шведите сложили ръка на Карелия. През 17 век полските шляхтичи се сравнявали с авантюристите конкистадори (испанската колонизация на ацтеките) и гледали на Московското царство като обект на колонизация. Приблизително по това време се родила идеологията на сарматизма. Шляхтичите се смятали за потомци на гордите чергари сармати, а славяните и литовците смятали за холопи. Сарматизмът дори повлиял на полската култура; в полската живопис се появило понятието “сарматски портрети” – традиционно изображение на шляхтич с оръжие. Тласък на сарматизма дал известният полски историк Ян Длугош, автор на “История на Полша” в 12 тома. Поляците на Длугош са нация от герои, а историята на Полша – непрекъснат акт от героизъм. По-късно били доказани различията между поляците и сарматите. Големият полски поет Адам Мицкевич нарича Полша “Христос на Народите”, чиято мисия е страдание заради Европа и щит срещу варварска Русия... Полската култура е невъзможна без антируските настроения. Наполеон Бонапарт обаче се отнасял несериозно към поляците и дори нарекъл полския национален герой Тадеуш Косцюшко глупак заради неговите искания да се възстанови Ржеч Посполита “от море до море”. Руски историци днес посочват, че животът на поляците в Руската империя се различавал от живота на другите народи, окупирани от западни държави. В Русия етническите поляци можели да се издигат в кариерата. В царската армия имало немалко генерали поляци. По време на Наполеоновото нашествие се случвало френските и руските сили да командват етнически поляци. Сред учени и артисти, военни и държавни дейци в Руската империя имало немалко поляци. Но върху Полша се стоварвала желязна плесница, когато поляците вдигали бунтове и въстания, но след като те били потушавани, много бивши бунтовници продължавали да се обучават в руските университети, дори получавали парични подаръци. Например Косцюшко получил от император Павел Първи голяма сума пари, а руският офицер Фьодор Лисенко, който пленил Косцюшко, едва не бил осъден, тъй като по време на залавянето го ранил. Смята се, че гладната смърт на десетки хиляди червеноармейци в полски плен през 20-те години на миналия век е възмездие за руската окупация на полските земи. А Катин пък е отмъщението на Сталин за смъртта на червеноармейците... И досега дискусията за събитията в Катин не утихва в Полша. Според руски историци в Катин ликвидирали не по етнически, а по класов признак, затова тук за геноцид не може да се говори. Още повече че поляците отказват да признаят вината си за смъртта на пленените червеноармейци през 20-те години." СПИСАНИЕ "КОМАНДОС", Михаил Клементиев, 01 Април 12 |
| На 5 март 1940г. Сталин подписал заповед, която упълномощавала НДКВ да разтреля над 26000 съюзнически военнопленници.Пленниците, които били пленени по време наобединените германо-съветски операции в Полша били (почти всички) запасно офицери - лекари, адвокати,професори, инжинери, полицаи и свещеници. Операцията приключила на 6 юни. През април 1941г., когато нацистко-съветският пакт се провалил и Сталин подписал съюз с полското правителстви в изгнание, поляците потърсили информация за своите изчезнали офицери.При един разговор в Кремъл Сталин казал на генерал Сикорски че запасните офицери сигурно са избягали някъде. "Но къде могат да избягат?" " Ами например в Манджурия".. отоворил генералисимус пуфкайки с лулата... |
| В СССР и управляваната от комунисти Полша "Катин" безабранена зона точно 50 години. В близкото село Катин бе издигнат мемориал за нацисткото варварство, където бяха водени милиони посетители в точно пресметната политика за дезинформация. Притежанието на LISTA KATYNSKA, списъкът на жертвите, публикуван чужбина, беше криминално престъпление...Всъщност проблемът е бил( и все още е) на коментаторите, които трябва да избират между големите, реални доказателства и удобните твърдения на победилите западно-съветски правителства... Това е то, горе-долу истината... |
..........В 1976 году защитил кандидатскую диссертацию «Критика современной буржуазной англо-американской историографии развития советской культуры СССР»" Ние и досега имаме аспиранти по темата тука във форума. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Kar Lukovski |
| Че е военно престъпление, такова е. Даже по логиката на съда по казуса Сребренца (100 до 3000 убити) си е направо геноцид. Странно защо обаче Европейския съд мълчи относно други исторически събития от 1939-45 години като подвизите на кралските и американските ВВС над цивилното население на Германия. Най показателни са бомбардировките над Дрезден през 1945 където по скромни оценки за загинали 300-400 хиляди души предимно жени и деца. Ами първата бомбардировка през ВСВ на жилищни квартали в Хамбург (не е на Лондон както твърдят някои зомбирани). Хитлер не можел да повярва че "културна" нация била способна на подобно нещо. След което бомбил Ковънтри, напук. Ами голодомора в Индия, отново от британците. Оставете другите, дайте да видим нашата история. Колко са жертвите при бомбардировките над София и това при положение че България не е участвала в бойни действия. За сведение на зомбираните са бомбардирани основно жилищни квартали. Разрушен е Народния театър. Това не е ли военно престъпление. Ама друго си е да плюем злата Русия... и да правим паметници на убийците на български деца. |
| Раздел Польши Основные статьи: Польская кампания вермахта (1939), Странная война, Польский поход РККА 1 сентября 1939 года Германия напала на Польшу. 3 сентября 1939 года Англия и Франция, выполняя принятые перед Польшей обязательства, объявили Германии войну, получившую название «Странная война», поскольку 110 французских и английских дивизий «абсолютно бездействовали» против 23 немецких дивизий. 17 сентября на территорию Польши вступили силы РККА. В официальной ноте Москва объясняла эти действия развалом польского государства и необходимостью защитить преобладавшее в этих областях украинское и белорусское население. Англия и Франция не объявили войны СССР. Ввод советских войск в Польшу был осуществлён в соответствии с разграничением сфер интересов по Секретному дополнительному протоколу к Договору о ненападении между Германией и Советским Союзом. Красная Армия заняла территории Западной Украины и Западной Белоруссии, входившие по Рижскому мирному договору 1921 года в состав Польши, а до 1917 г. — в состав Российской и Австро-Венгерской империй (Гродненская, Волынская и др. губернии, Галиция). Заместитель наркома иностранных дел СССР В. П. Потёмкин в 1938 году высказывался о возможности в скором будущем «четвёртого раздела Польши». Такое наименование для событий сентября-октября 1939 иногда употребляется и в современной историографии." |
| "19 сентября 1939 Всего в ходе продвижения Красной Армии было взято в плен до полумиллиона польских граждан. Большинство из них были вскоре освобождены, и в лагеря НКВД попало 130 242 человек, среди которых были как военнослужащие польской армии, так и другие лица, которых руководство Советского Союза сочло «подозрительными» . По решению Политбюро ЦК ВКП(б) от 3 октября 1939 года, рядовых и унтер-офицеров, уроженцев территорий Польши, отошедших к СССР, распустили по домам, а более 40 тысяч жителей Западной и Центральной Польши передали Германии. Оставшиеся военнопленные были распределены следующим образом: Офицерский состав Старобельский (Луганская область) 4 000 чел. Офицерский состав Козельский (Оптина пустынь) 5 000 чел. Жандармы, полицейские и им соответствующие Осташковский лагерь (Калининская область) 4 700 чел. Рядовые и мл. комсостав строительство дороги Новоград-Волынский — Львов 18 000 чел. Рядовые и мл. комсостав Наркомчермет на работу в Криворожском бассейне примерно 10 000 чел. ИТОГО примерно 41 700 чел. Среди арестованных поляков (гражданских) были такие известные в будущем деятели, как будущий президент Польши Войцех Ярузельский ]и будущий премьер-министр Израиля Менахем Бегин." |
| Абе друго си е да се съдят събития от преди 70 - 80 години... и да се ръчка в историята... щото сега никакви проблеми си нямаме и никакви престъпления въобще не стават. А както се вижда, кухи лейки не липстват и днес. Пълно е с шарани, дето на гола кука кълвът! Само им кажи - "Русия е виновна" и гледай какво става... |
| И ключа към цялата история: Расстрел Записка Берии Сталину 5 марта 1940 г "Как свидетельствуют обнародованные в 1992 году документы, 3 марта 1940 года народный комиссар внутренних дел Л. П. Берия предложил Политбюро ЦК ВКП(б): «В лагерях для военнопленных НКВД СССР и в тюрьмах западных областей Украины и Белоруссии в настоящее время содержится большое количество бывших офицеров польской армии, бывших работников польской полиции и разведывательных органов, членов польских националистических контрреволюционных партий, участников вскрытых контрреволюционных повстанческих организаций, перебежчиков и др. Все они являются заклятыми врагами советской власти, преисполненными ненависти к советскому строю. В лагерях для военнопленных содержится всего (не считая солдат и унтер-офицерского состава) 14 736 бывших офицеров, чиновников, помещиков, полицейских, жандармов, тюремщиков, осадников и разведчиков, по национальности свыше 97 % — поляки. Исходя из того, что все они являются закоренелыми, неисправимыми врагами советской власти, НКВД СССР считает необходимым: Дела о находящихся в лагерях военнопленных — 14 700 человек бывших польских офицеров, чиновников, помещиков, полицейских, разведчиков, жандармов, осадников и тюремщиков, а также дела об арестованных и находящихся в тюрьмах западных областей Украины и Белоруссии в количестве 11 000 человек членов различных к-р шпионских и диверсионных организаций, бывших помещиков, фабрикантов, бывших польских офицеров, чиновников и перебежчиков — рассмотреть в особом порядке, с применением к ним высшей меры наказания — расстрела .» |
Kotka 17 Април 2012 02:30 То е така, само че,тези казаци по снимките колкото останаха живи в ПСВ ги разстреляка комисарите от16 до 60 г.Станица по станица. Те това е геноцид и май че цялата история на човечеството е низ от геноциди. |
| Kar Lukovski „От тогаз има зъб на поляците и когато полските офицери му попадат в лапите.....” Руснаци и поляци никога не са се обичали,противоречията им са стари и непрекъснато си отмъщават. Kotka „Наполеон Бонапарт обаче се отнасял несериозно към поляците и дори нарекъл полския национален герой Тадеуш Косцюшко глупак заради неговите искания да се възстанови Ржеч Посполита “от море до море”.” Наполеон Бонапарт обаче приема в състава на армията си полски части, по желание на поляците - при нападението над Русия. |
| АВАКУМ 17 Април 2012 10:24 прав си. Обаче убийството на тези 20 000 поляци е на класова основа, а не на национална както се спекулира. Според Берия това са:"членов различных к-р шпионских и диверсионных организаций, бывших помещиков, фабрикантов, бывших польских офицеров, чиновников и перебежчиков..." НКВД убива по същите причини много граждани на СССР. Това, което ме дразни мене е как се злоупотребява с тази нещастна история и за какви цели се раздува. В същото време в момента в света се извършват много по опасни престъпления и жертвите са милиони. |
| В.Каменов 17 Април 2012 10:35 Е? Това ново ли е за тебе? и какъв ти е поинта? Наполеон ли използва поляците или те него? Хм, ти какво мислиш? После тази история се повтаря преди втората световна с англичаните и французите, сега с НАТО и САЩ. |
| Kotka "Е? Това ново ли е за тебе? и какъв ти е поинта?" Котке,ако четеш по-внимателно,пойнта..... Писах,че си отмъщават непрекъснато - „...по желание на поляците ....”. |
| В.Каменов 17 Април 2012 11:00 не е само от отмъщение , а от алчност. В средните векове е било за земя и плячка, сега е за ресурси. |
| Абе Коте, ти работа нямаш ли? Под всичките статии дращиш без умора. Или това ти е "работата"? Кротни се, ще получиш инсулт от нерви ...  |
Масовият разстрел на полски военни в Катинската гора през 1940 г. от сталинския режим в СССР е военно престъпление, гласи решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Kotka 2012-04-17 10:37:09 АВАКУМ 17 Април 2012 10:24 прав си. Обаче убийството на тези 20 000 поляци е на класова основа, а не на национална както се спекулира. Котка, съдът не се занимава са класова или расова политика. Говори за "Военно предтъпление". Защото съдът признава статутът на тези хора на "военнопленници". То верно, че за някои хора убийството на хора по класов признак си героизъм. Ама за нормалните хора си е все убийство. Най-много по класов признак са убити руснаци. Дано дочакаме Руски съд да обяви това за престъпление. пък ние си знаем, че при такива като теб тези неща са "геройство4 от тай-висша степен.  |