Добави мнение Мнения:9
На западняците, като им кажеш за БАН, и се усмихват загадъчно. Явно има за какво. *** от писанията ти личи от километри, че нищо не знаеш за БАН. БАНскалии сами си раздават титли, сами им се кефят, сами си четат никому ненужните си умотворения, както и сами си наблюдават пъпа, дорде изпаднат в състояние на "нинбус". Първо не съм видял някой чужденец да се подсмихва, когато му кажех, че съм от Bulgarian Academy of Sciences. Второ, БАН едва сега при Игнатов си раздават титлите, както всички университети у нас сега. Прди всички титли се раздаваха от ВАК, като там имаше членове и от университетите и от БАН. Спри да пишеш и да увеличаваш простотията в страната, като нищо не разбираш. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
Научната дейност у нас е най-сериозно атестираната у нас Тя имаше много степени и при всяка степен се правеше атестация. Науч. сътрудник 3-та (асистент) степен, 2-ра степен (старши асистент), 1-ва степен (главен асистент). Тези атестации се извършваха по институти на БАН и факултети на университетите. След това с;ледва (старши науч. сътр. 2-ра степен) доцент, (ст.на. сътр. 1-ва ст. (професор). Тези звания се даваха от ВАК, като за ст.н. с 2-ра ст. (доцент) се искаше докторска дисертация (кандидат на науките на времето), а за ст.н.с. 2-ра ст. (професор) - доктор на науките дисертация. В БАН даже младши научен сътрудник не моежеше да се стане без кандидатска (сегашна докторска) степен. Високото ниво на доктосрките дисертации все още се е запазило в СУ и БАН. Сега рецензирам една такава, която има 6 работи в най-престижни международни научни списания и вече 10 цитата от такива списания. Тобва е началото на научната кариера на млад човек. За сравнение и в ъв Франция и във Германия видях защити без една излязла статия. |
В БАН даже младши научен сътрудник не моежеше да се стане без кандидатска (сегашна докторска) степен. голема глупос, както и твърдението, че големият докторат бил задължителен за професор  |
| Mrx++ е абсолютно прав за големите докторски като необходимо условие за професор (или ст.н. 1-ва ст. в БАН). Макар, че в закона действително имаше вратичка, която да допускаше изключения, те не бяха възможни в БАН, според точка в устава на академията. Съответно кандидатската дисертация беше необходима за ст.н. 2-а ст. (или доцент). Колкото до н.с. - по-ниските от трите степени можеха да се заемат и без кандидатска дисертация, но в много институти на БАН по вътрешни правила тя беше задължителна за най-високата, н.с. 1-ст. Колкото до ЗРАС - хаосът беше предизвестен. Пак повтарям, това е поредният пример, когато се копират повърхностно чужди уредби по външни белези, без осигуряване на съществените условия, необходими, за да проработят тук, без мисъл за нарушените връзки с други свързани закони и практики, както и с общото състояние на образователната и научна инфраструктура. Оставям настрана демагогията и смехотвотворните мотиви, с които игнатов мотивираше закона, както и тоталното пренебрегване на мнението на учените от природните науки (петицията против ЗРАС навремето събра над 700 подписа, сред които много от водещите ни учени, включително над 50 българи работещи в чужбина). Освен очевидният лобизъм за частните и най- слабите държавни ВУЗ (които масово го подкрепиха), както и напънът да се отслаби въобще влиянието на най-силните няколко държавни университета и академията, ЗРАС е резултат и на най- обикновена глупост и комплексарщина... Олицетворение на които е самият управленец уманитар, който, едва година преди да заеме поста, направи публично "откритието", че трябвало да се публикува в чужди реферирани списания... Но какво друго да очакваме в страна, в която министрите се подбират от олигарси и банкери, в случая, иво прокопиев и цветелина бориславова, "интелектуално" подпомагани от НПО-та, финансирани от чужди корпорации и от същата родна олигархия. Кога ли ще ги стигнем... румънците... |
Кога ли ще ги стигнем... румънците... скоро и турците. Само допреди 15г. бяка зад нас, сега ни застигат с бързи темпове, въпреки некачественото образование. По брой публикации на учен скоро ще ни задминат със сигурност. А в БАН имаше и има куп н.с. 1 ст. без кандидатска. Имаше решение на ОС преди години всички дългогодишни служители да станат н.с. 1 ст. и в 5г. срок да защитят кандидатска. Ако не защитят се понижават до н.с. 3 ст. След време изискването за защита отпадна и особено при уманитарите се напълни с н.с-та 1 ст. без кандидатска. Ст. Н.с. 1 особено в природните науки с много малки изкл. не можеше да се стане без докторат...и сега е общо взето така. |
| Марксе, понеже непрекъснато проглушаваш форума какви сериозни изисквания е имало и има в БАН за израстването на "нАучните" сътрудници, моля те да кажеш върху какви теми са малките и големите докторски дисертации на акад. проф. Милко Борисов и акад. проф. Ангел Балевски? (първият беше председател на Единния център по физика и предс. на ИФТТ, вторият председател на БАН). Благодаря! |
братоци Стругацки Някъде до 1970г., че може и по-късно се ставаше професор без голяма докторска дисертацияя. Трябва да ви светне у главата, че у нас науката е била в развитие. Когато се създавала Политехниката, са назначавали обикновенни инженери за преподаватели, след което те са ставали много бързо професори. Просто е нямало кадри. Моя роднина - инженер завършил в Ааахен са го канели. След 70-те години вече започнаха да действат правилата, които изброих по-горе. Все пак тогава правилата еволюираха към по-големи изсквания за вземане на дадено звание и степен. Сега тече обратния процес, особено след като субекта Игнатов се появи като министър. |
Добави мнение Мнения:9