Отиди на страница:
| бонго-бонго 21 Апр 2012 01:36 Това е заблуда. Самата информация за наличието на шистов газ би следвало да засили българските позиции, когато се преговаря за внос на газ. Глупости на търкалета!  |
| SPQR, не са точно глупости... наличието на алтернативи само по себе си намалява потенциалната зависимост. Ако никога не си преговарял за нищо, тогава за тебе това са "глупости на търкалета" и е разбираемо че не можеш да си го представиш. Ще ти дам пример: от 1 Юли влиза в сила нов тест за корабни горива--"H2S in Liquide Phase" ....до преди една седмица имаше само един производител на машината за тестване. И цената на идиотската машина беше към 30 хилки (щатски такива). Да ама вчера ми се обади един ot "Perkin-Ellmer" и ми каза как и те са почнали да правят тая джаджа.. и аз се обадих на оригиналния производител и им казах как след като не ми дават discount" от цената, си отменям поръчката--щото има и друг производител, и аз мога да почакам 1-2 месеца докато паднат цените. след 20 минути ми подпалиха телефона да ми предлагат отстъпки от цената. Е това е действието на заплахата от "потенциална конкуренция" в реалния свят. И затова Димитрий така реве срещу Шеврон--щото Шеврон може да намали печалбата на Големия Руски Брат, а оттам и заплатата на Разказвача.... |
| Във връзка с интереса проявен от cros(дето бил)fit75 и злобните задявки на ivo kunchev реших да досадя и аз на аудиторията и евентуално да задоволя нездравото им любопитсво относно твърденията им за войнишките ми скътавки. Ако смятат, че изложеното по-долу е моя измислица ще го приема като комплимент към собственото си въображение. Предупреждавам четящия, който си мисли че ще прочете нещо от рода на типичното бравадо на родените 75 година и може би служили няколко месеца го предупреждавам да не си губи времето. В момента си давам сметка, че описваните събития случили се между 73 и 75 година са се запечатали в паметта ми много по-силно от много други събития, които би трябвало да са много по-лични за мен. Ще се постарая да бъда максимално кратък. *** Бях изпратен да служа в елитно поделение състоящо се от два полка. Имахме си кеч, които ни строяха нови учебни корпуси (в строежа на които ние самите взехме дейно участие), а също кашици, които трябваше да ни "пазят" по време на учения - на всеки екипаж (три Зил-а шофьори и двама специалисти) по един БТР кашици, които лежаха на сянка докато ние се пържехме на смени по 12 часа на свръхвисоките честоти на радиорелейната станция. Днес в условията на сателитни връзки тези станции са реликва, но тогава бяха единствия начин да избегнеш послушване защото антените на станциите трябваше да бъдат насочени така, че лъча на всяка релейка да оцели рефлектора на следващата станция, намираща се на разстояние до 45 км по права линия. Самата антена беше в висока 32 м и се съхраняваше в единия от камионите. Самото инсталиране на антената си беше мъчение, като се има предвид че за добра връзка се катерехме с камионите по разни баири и за да не падне антената трябваше да "завиваме" специални държащи свредели на ръка в скалите. За по-лесно закрепвахме лебедка (тежаща 50 кг) на свредела и ги въртяхме с лостове, после коляно по коляно вдигахме антената. За да нагласим вибратора да изпрати лъча точно срещу другата станция използувахме дистанционно на кабел. При нужда от фина настойка (или през зимата когато антената се покриваше с лед) слагахме колана, сваляхме цинтовете и се катерехме по антената за да въртим рефлекторите на ръка. За щастие не видях някой да падне, но видях антената да пада върху зила и някои после отидоха в дисципа. *** Пристигнах в казармата 2 седмици по-късно от останалите тъй като се върнах след една година следване в чужбина и моментално станах любимец на всички. Фатмака (който се случи и пелтек) изпитваше почти мистично удоволствие да ме слага от караул дневален и редовно на рози, на плац и помещение, понякога на две от горните удоволствия едновременно. За разлика от останалите новобранци ми даде униформа дето беше събрала праха поне на 5 набора и ми се налагаше да си привързвам гигантските панталони с канапче. Особено ме залюби когато майка ми се оплакала на един от щабаджиите по време на свиждане. Тогава фатмака в допълнение към юмрука в зъбите ми заяви: "Суфиениц, дукът ни направиш 4 куремни пудред - книшкътъ нъ трупчитъ!" За зло или добро научих и коремните... За отношението на старите кучета е излишно да говоря. Наборите пък не можеха да преживеят факта, че съм скатал 2 седмици. Прелестите на скътаването ми (ни) се състояха в: "марш на скок" всеки четъртък - точно по времето предвидено за баня (представете си 4 душа от които от единия тече само гореща, а от другия само студена вода) и наоколо се натиска цялата рота. То това не беше особен проблем защото редовно помпата на работеше и вода ни караха с цистерна само за пиене. Храненето - когато има вода - с лъжица, когато няма си издялваш такава от 4-инката хляб, която ти се полага. Сутрин, когато даваха с поцинкованата паница чай прозрачно резенче салам (не защото нямаше, а защото шпаклата изчезваше в направление джоба на фатмака, дежурния по кухня и т.н.). Два пъти годишно марш на скок 100 км за целия полк без изключение с газови атаки, имитации на отблъскване на противника и други разнообразия, два пъти лагери (от по 20 дни) из полето дето най-неприятното беше непрекъснатия караул, мръсотията, студа или жегата, липсата на храна и глупостите на фатмаците и офицерите. Най-приятното време беше обучението на станциите. Тия удоволствия се редуваха със нощни тревоги (спомням си тичането из тъмното с автомат, протиовогаз и мешка на гърба) и сандъка с патрони в ръце, както и редовното падане по гръб по стълбите поради комбинацията гранит с цинтове. Караулите бяха друга скътавка (караулното бе една къщичка в полето където мишата популация се надпреварваше да препуска по никога непраните одеяла и по лицата ни по време на 2-та часа сън). Спомням си как съм заспивал прав - на шестограма на знамето и в студа при ГСМ-а в гората и тъмнината. Като стана дума за караулите та се сетих, как мизерията ми свърши. Една зима докато бях подчаси в караулното съм задрямал и печката (за която някои ходеха в полето и сечаха стари телеграфни стълбове - насмоления бор гори страхотно) загаснала. Имаше едно ловчанско цигане, което беше решило да се сгрее и напуснало поста дойде и като видя какво е станало ме удари с една цепеница по лицето. Аз му отвърнах с една кроше в муцуната и боя се пренесе в помещението пред стаичката на хъркащия фатмак-началник караул. Цигането с разкървавена уста зареди автомата и псувайки се закани да ме застреля. В този момент настъпи гробовна тишина в цялото караулно. Предполагам някои са залегнали под креватите. Явно съм бил толкова мизерен, че му казах да стреля защото не ми пука. Оня се отказа и в резултат наверно отнесе най-знаменития тупаник в живота си. Очаквах, че ако не посетя дисципа, поне ще отнеса 10 дни арест, но не би. Фатмака се направи на ни чул, ни видял, а ротата забрави за моите "грехове", а аз си спечелих уважение на което не се бях надявал. *** Как да забравя "удоволствието" от многократната експлоатация на станциите и автомобилите, копането на кабели из планината, строежа на новите корпуси и селскостопанските бригади поради които така и не можах да си взема 45 дневната полагаема отпуска (награди, вкл. от армейски състезания с граничари, кросльо!), специалист първи клас, макар и редник до уволнението)? Как да забравя един мартенец на когото един шрапнел от граната уреди уволнение по инвалидност, а можеше да му уреди и нещо друго? *** Какво ми остана освен разширените вени. Уважението към тези с които се бях псувал в началото и разочарованието от някои, които мислех за същите несретници, като мен. Остана ми невероятен спринт, с който правех колегите ми състуденти да ми завиждат на футболните мачове, а колежките ми да ме гледат с интерес. *** С горното съприкосновението ми с армията не се изчерпва, но приключенията на запасняка са друга тема. Вярвам, че всеки който е бил наистина войник не би се погаврил с горната история, както и вярвам, че бравият кашик рамбо и запартъка kunev ще пропуснат горното за да могат да пишат глупости по мой адрес и занапред. |
| croslьо, посмали манго! Цената на такава машина (корабен двигател) е поне US $300,000 на старо, a ти си последния на когото в Шеврон ще поверят договарянето за закупуване на тестова "машина". Дори и да намекваш за гас-хроматограф с мас-спектрометър пак си в грешка с цената, ама то е така бравадото и свободните съчинения за някои са до гроб. И понежи си много ербап, да те питам, за какви тестове говориш (по една случайност назнайвам туй-онуй по въпроса). Хаиде, прегледай си материала добре преди да ми отогвориш, защото мога да бъда безпощаден когато искам. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Drug |
| crosл-ьо, ако мислиш, че ще те чакам петък вечер до понеделник да си прочетеш материала много се лъжеш. Ние тук затваряме. Хайде, приятни занимания с ръководствата, рам-е. Не е задължително да ми отговаряш, съсредоточи се върху мрънкането ми, евентуално върху куките дето съм нямал пари да им платя образованието. Там нямаш грешка. Плюскай и бегай по фланга! |
| Drug, Какъв корабен двигател те го и бе! Уред за тестване на "H2S IN LIQUID PHASE"!!! За лаборатория. "GC" (gas chromatograph ) си имаме  Досега тествахме H2S "in vapor" ама след два месеца тестването в течна фаза става задължително, та затова се охарчвам. За кви двигатели ми говориш ти бе? Аз не съм на кораб и не работя за Шеврон. тва топло време последните два- три дни съвсем те е доубило. П. С. Съжалявам как в казармата са те пляскали, юркали и 4коремни !!!!! Са ти деляли от отпуската по едно време. Радвам се и че по некое време си успял да ги направиш. Не е големо постожение, ама е нещо... Аз не бех кашик де, не змам защо си останал с тва впечатление. |
| С риск да доскучеем на публиката Drug-e: http://www.astm.org/Standards/D7621.htm Не е корабен двигател... |
| http://columbiainspection.com/laboratory/marine-fuel Drug, Някои от тестовете които правим са на тая страница. Ако ти требва още пояснение, телефона и емаила ми е на първата страница. Офиса за Сан Франциско. |
| crossfit75 21 Апр 2012 05:45 SPQR, Потенциална ?не са точно глупости... наличието на алтернативи само по себе си намалява потенциалната зависимост. Алтернатива ? Аз приемам само, че НИЕ сме взели природата си НАЗАЕМ от децата си. Ако някой умира от желание да си прави експерименти или пък за 30 сребърника си "плюе" на съвестта, или и двете – да се еб@ва само със себе си ! Например да си продаде единия бъбрек, част от черния си дроб, но най добре целият си мозък – и без това не му върши работа. |
Аз приемам само, че НИЕ сме взели природата си НАЗАЕМ от децата си. И аз. Но не мисля, че натискът срещу проучванията се базира директно на страховете, че тези проучвания ще увредят природата. Натискът срещу проучванията от страна на онези, които с чисто сърце и мислеща глава защитават природата (а не онези, които използват природата като претекст) е всъщност страх, че ако бъдат открити възможности за сериозен добив, в бедна България изкушението този добив да започне ще бъде твърде голямо. Те също знаят, че в днешна България начините да бъдат заобиколени законовите и еко изискванията са твърде много. И това е рационалното зърно за тях да се противопоставят на самото проучане - макар и безвредно, то може да отключи неуправляеми процеси, които да засегнат сериозно природата на България. За жалост това е сериозен практически аргумент в полза на мораториума. Но също така той е и сериозна пречка пред социалното развитие на страната, доколкото институционализира невярата, че България може да стане една правова страна. |
За жалост това е сериозен практически аргумент в полза на мораториума. Но също така той е и сериозна пречка пред социалното развитие на страната, доколкото институционализира невярата, че България може да стане една правова страна. Ти как мислиш, на мен това не ми е ясно? Или че защитавам някакви интереси? Изобщо не трябва да рискуваме някой пишман учен или пишман политик да се заиграва със бъдещето.Снощи даваха отново "Звездни каубои". Един младок се мислеше за много велик ... Със съдбата на хората експерименти НЕ СЕ ПРАВЯТ. Справка : ВОСР. |
| Хареса ми макар и малко нестройно композирано-авторът се отплесва от тема на тема, от спомен на спомен,но и това има своята прелест.Само дето "Шеврон" в Еквадор остана за следващия път.Нищо.Тя и Шехеразада е разказвала приказките си на части, а още ги четат. |
| Написах си поста без да погледна, че и Антония Симеонова се позовава на "1001 нощ" -за което и се извинявам. |
| Това за алчните пенсионери, изпълзели на припек, е интелектуално достижение на Венцислав Лаков, тогава репортер в "Демокрация", а сега депутат от "Атака". Костов има една много по-черна реплика: "Ами ако са виновни?" по отношение на медиците в Либия. Които не са виновни, колкото и неприятно впечатление да направиха някои от тях с претенциите си. |
| Жалко е, че остарява Djimmo! Ще ми липсва много един ден. Желая му добро здраве и здравословен "nepukism". |
| Хе, това е добрият разказвач. Както и да се "отплесне", все интересна история излиза. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: spectator |