Отиди на страница:
| Doctora, Прав си, ама не върви някяк си Уважавания от мен автор да напише: "ЧАКАЛА беше важен знак в човешкото съзнание, в духовния пейзаж, в ценностния набор. Можеше да се чуе именно това: ЧАКАЛСКА преданост, но не и ЧАКАЛСКА подлост. Сапиенсът не бе забравил, че в тъмнините на времето именно ЧАКАЛА първо бе застанало до него и бе му казало "Ти си човек". И че когато го е пренесъл в своя свят, вече е поел огромната безсрочна отговорност за него. Мисля, че той още помни това. Но и в България ли?" Защото се обръща цялата конструкция! Макар, че мен да питаш някяк по достоверно звучи. Но пък от друга страна като погледнеш Немската Овчарка, бая на вълк мяза! Ама "Човек за човека е вълк", а не е Немска овчарка, или пък Пудел, или Динго. Сакън! Котките няма да ги избиваме! За мен това е най-великия мюзикъл на Ендрю Лойд Уебър. |
| Doctor, пък това "негласно споразумение за територия", направо изби рибата. Ама то си е доста шумно това споразумение ако изобщо има такова! Имаше един филм на времето "Да разлаем кучетата" - ама той беше за друго. |
| А пък мойто Сибирско Хъски беше написало памфлет и направо го изпратиха обратно в Родината за 10 години без право на кореспонденция. |
Нямаше мощни и гласовити организации за защита на животните като днес, но обществото, неизвестно как, упражни съпротивата си. Властта отстъпи, бързо прекрати безумието. Защо ли? Избледняващите ми детски спомени от летата прекарани на село в средата на 80-те дават няколко възможни отговора на въпроса на автора "Защо". Първо малка предистория: Зондер-командата за социалистически труд по изтребление на псетата се състоеше от двама цигани с тояги с чатал (притискат псето за врата), ветеринар с летална инжекция (бие я на притиснатото от циганите псе) и ловджия с надцевка - в случай, че псето е голямо, агресивно или не е вързано със синджир. Да припомним - имаше соцсъревнование, кое село първо ще си изтрепе кучетата и партийният актив се бяха ангажирали твърде много , зер мила им беше на душиците тази кауза. Та като тръгна тази дружинка да печели съревнованието, в рамките на два-три дни се стигна до следната рекапитулация: 1. Двамата цигани - единият бит до посиране (буквално) от неизвестни лица, другият със счупена китка + извадено рамо (пак буквално); 2. Ветеринарят - бутнат в селската бара и подържан малко с глава под водата от неизвестни лица ("вода" е работно название на този рядък кафяв флуид, тъй като все още нямаше у селото канализация); 3. Ловджията - принуден да играе кючек под дулото на собствената си пушка. Извършителят - неизвестен, въпреки че случката стана по икиндия в механа "Странджа", а на бат Митю Дебелия а.к.а. Бореца известно време му викаха "Неизвестния". |
| Уважавам г-н Донков. За всичко написано, дори и за това по-горе. Обичам да го чета - един от малкото. Прав е и тук. Но май с малко правота в повече... Познавам лично и уважавам един-двама писали в стил "про". Логични аргументи, спор няма - но как за Бога ще свикнете аборигените да затварят кофите за смет, да не хвърлят хранителни отпадъци наоколо? И след като има такива хуманни люде - много повече като изключение, отколкото като правило - какво е положението с всякакви други двукраки, масово подкрепящи "хуманизъм" срещу самите себе си: - мръсотии, миязми, зарази, непрекъснат вой и глъч с безсънни нощи и плътно затворени прозорци? Зная за, и съм виждал нещастни стари жени с единствена утеха ... котки! Не една две, не. А цели стада. Живеят си в космато-миризлива симбиоза. Нека, щом са щастливи и не ме карат и мен да живея така. В допълнение, по правило - сълзи и сополи за нещастните "кученца"... Дайте да запазим тези 10000, 20000, 40000 псета в уркопейския град. Хубу, да запазим. Кучкарник значи. Вярно е, "те" не са виновни. Хората са виновни. Пак е вярно. И сега? Управленческата камарила, селектирани некадърници и нищоправци - к'во с тях? Разбира се - невинни - как иначе?! Да не сме някакви зверове, хора сме... Всички са невинни в дълбините на душевната си простотия... Дий Воле, дий-й-й. - Г-н Донков, разбирам цялата лирика, самият аз не закусвам малки кученца с ябълки в муцките, още по-малко - прасенца. Имали сме кучета (по едно) когато е имало УСЛОВИЯ за това. И нечистотиите сме чистили. В "мое село" е също задължително да се прибира зад разхожданите кучета. Даже и улични няма. Има глоби, окчени пачки торбички за акитата, та дори и кошчета отдолу. Щастливи кокошки, щастливи кучета - за хората - не знам... Така е хуманно. Не ли? Това за пещерата, лагерния огън и бдящия четирикрак другар, разнежва. Било е вероятно (по др. Дарвин) и дори истина - така сме карани да го научим - държи влага. Значи, не е било само лирика или масаж на слъзните жлези... НО! Стигаме до голямото НО. Едно две кученца, кучета или дори кротки сан-бернари с бъчонки, патрулиращи около блока-пещера е идилично, може би и полезно нещо - пазели били препикания район от други пришълци... Но какво правят тези улични, псевдо доместицирани приятели когато глутницата от съседния квартал минава? Борят се самоотвержено за локалната хигиена или се крият където свърнат?... Наясно ли сме какво означава една глутница? Пещерата с огънят не съществуват в инстинктите 'и, няма и генетични следи. Правилата на "играта" са други, водача - алфата - не е с панделка на вратлето, а останалите търчат според йерархията, търсят храна заедно, нападат заедно - имат си и "агент провокатор" за отвличане на вниманието. ... Всичко се изяжда що се докопа. Или си мислите, че слабите и болни "приятели на човека от пещерите" достигат до тържествено погребение с 21 салюта? - Даже и до скромна купчинка пръст не достигат. И кокълче не остава... Изводи не натрапвам. Последният абзац е достатъчен. Те такива работи. |
| Прочее, аз съм привърженик на кастрирането. Не е панацея, но е едно от малкото работещи решения в дългосрочен план. Понеже ако ги няма псетата, ще дойдат чакали и лисици. Докато има градове в които живеят хора, щем не щем ще споделяме лебенсраум-а с някои животни - врабчета, врани, гларуси, котки, кучета, плъхове, мишки, смокове, хлебарки, чакали, лисици и т.н. |
| Michael_P 27 Апр 2012 13:52 ... Но пък от друга страна като погледнеш Немската Овчарка, бая на вълк мяза! ... То като погледнеш и маймуната, бая на човек мяза,ама хич не е ...Въпреки че, ако се замислим над някои постинги, мозъкът може да е бил и "анамаймунен" !  |
| Разрешете да добавя едно твърде крайно (дори за мен), обобщаващо про-животинско становище. То е на заклетия вегетарианец и лауреат на Нобелова награда Исак Башевис-Зингер: "В отношението си към животните всички хора са нацисти. За животните всеки ден от живота им е Треблинка!... Ако някога се чуе Гласът Божи: "НЕ на вегетарианството!", аз бих му отвърнал: "Е, аз пък сам ЗА!" Като дете мечтаех да се придържам във възрастния си живот поне към един изчистен духовен принцип, но не, не ми се получи...  |
| Брей, как го удрят на чувство кучколюбите! С кучетата, видиш ли, се разбират отлично, в "договорни" отношения били дори, а с хората не могат да се понасят! Що за извратеност?! Ако някой нарече жените ви "кучки", ще се обидите ли или ще се поласкаете, кучколюби!?... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Т_Живков |
| Мда, в цивилизования свят могат да се видят редица фотографски албуми със снимки на котки, напр. от поредицата "Les chats du soleil", заснети из южните или северните брегове на Средиземноморието... Пък и кой ли пътешественик не се е спирал да им се наслаждава с фотоапарата си из тесните улички на живописни градчета из села? Такива албуми със снимки на бездомни кучета, естествено, няма. Впрочем, в Древен Египет са били дотолкова свещени, че в средата на 19 в. английски кораби изнасят с ХИЛЯДИ ТОНОВЕ БАЛСАМИРАНИ КОТКИ от Египет, за да се използват за торене на Острова... По Тошово време в квартала домашно куче имаше само чичко Филипов. Кучето се казваше Юри, чернобял пинчер с жълта каишка, разхождаше се обаче само и необезпокоявано, всички го познаваха. Филипов само отваряше вратата на апартамента си Юри да излезе и го усещаше, прибере ли се... Може наистина да не е било желателно да се гледа домашно куче, а може и да не е било модерно. Впрочем, в Париж виждах по същото време да разхождат доста кучета, но бяха все салонни и дребни; валеше ли дъжд, обличаха ги в дъждобранчета, но не бяха овчарки, питбули... Е, пред някое кафе и днес стои чинно вързан по някой санбернар, голдън ретривер или сетер, среща се и по някой/я терньов (френското име на нюфаундленда), но са все на собственика, а из парковете на луксозните предградия се срещат и доста редки едри породи, но са все обезопасени... |
| прекрасно, трогателно, душеразтърсващо, просълзи ме чак.. ама друг път! кучелюбците никога няма да разберат мотивите на кучемразците, а последните също не разбират първите. само дето не ми става ясно какво да правят тези умерените по средата, към които се самопричислявам. разбира се, че кучетата са произлезли от вълка, забравете теориите за чакала. тънкият момент е в това, че и Вълка се пише с главна буква, и Чакала. кучетата в София се плодят поради излишък на храна. излишъкът на храна идва от несъбраната смет, а несъбраната смет идва от това, че една мутра, наричана Вълка, харчеше парите на столичани за коли по половин милион евра, вместо за събиране на боклука. по примера (и под натиска) на "цивилизованата" столица останалите градове постъпват по същия начин. те също си имат своите вълчета, шопарчета, тиквички, рапончета и други представители на биоразнообразието. Карлос Чакала е герой от 80те години на миналия век и по него време кучетата не бяха заплаха за човека, а помощник в панелната пещера. понеже авторът ратува за кастрирани кучета, които да ни пазят от други кучета, явно заменя кучетата с ... кучета. та къде е разликата? следващата стъпка е да развъждаме кастрирани плъхове, кастрирани чумни вируси, докато стигнем до крайната цел за отглеждане в бетонни клетки на кастрирани хора. |