Добави мнение Мнения:13
Отново  Като стана дума за Балканската война и за Йовковите военни разкази, неизбежно си спомних един от най-разтърсващите: Натисни тук |
| Йовков се запознава с "Те победиха" или "Силния къс глина", (по думите на Сирак Скитник) покрай рецензията си за Общата художествена изложба в София 1914 г. Йовков пише специална рецензия за творбата. Сетне Йовков пише импресията си (или фейлетона, както го нарича самият Йовков) под същото заглавие. Йовков е един от творците, който подхожда към войната едновременно с любов към Родината и любов към човека. По това, той е близък с Дебелянов, автор на чийто надгробен паметник в Копривщица, пък е Лазаров. И като чета хубавото есе на К. Донков си мисля, какво се случи, че България не можа да повтори онзи национален, но и духовен подем от онези години. Защо някак безнадежден днес изглежда призива му: "Не е възможно посланието, излъчено в още зашеметената от гърма на битките българска душа, да няма своя превод на езика на днешния човек." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| "Не е възможно посланието, излъчено в още зашеметената от гърма на битките българска душа, да няма своя превод на езика на днешния човек. Може би ще е достатъчно да осъзнаем, че във всяко изпитание, във всяка битка и национално усилие трябва да се влиза докрай, с всичко най-скъпо, близко и насъщно, с цялото същество, с целия си скромен човешки свят. Да приложим честните сечива и достойните мерки в единствения свой живот и да поемем дела си - без да кръшкаме и без да се възгордяваме. От нас зависи какво ще сътворят ваятелите после. Глина има за всички..." Коментарите са излишни. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Лустриран, не фрустриран |
Моля предварително за извинение, ако наруша нечии нагласи... Балканските войни донасят неизброими злини на тези, извън България. Загуба на живот(и!?), имоти, приятелства, родство, близки, съзнание ...Колкото и да е неестествено, но от дори от тогавашна ( а и днешна) гледна точка си е "предизвестена смърт!" Струва ми се, че и тогава не е била посрещната със хляб и сол извън сегашна България.  |
| балканската война, жалко дето не е общоевропейска, е освободителна, отвоюва европейските завладени от нашественик територии, изход е от цивилизационната му дупка, довела ни джамиите и циганите в принос, ако бяхме се съгласили за свободна и независима македония, нямаше да съществува поводътъ за междусъюзническата война, македония и планините и са ябълката на раздора, който ги владее.... |
| днешният свят носи в своята душевност наследството на трийсет хиляди поколения човекоядци, три хиляди поколения нашественици и само триста поколения орачи /аграрна цивилизация/ и не може да се освободи от проклятието на първите, агресията на вторите и тъжния благослов на /те победиха/ Странният, някак... премрежен поглед на властта към тази стогодишнина.... от наскоро проведена сбирка на световни масони в парк-хотел "Москва" с участието на Делян Добрев, Младен Михалев, Николай Камов, емирът на Катар, Реджеб Ердоган и Джеймс Уорлик.... "не мислете, че земята, по която стъпваме, ще е все българска, някога значителен къс болезнено ще се изтръгне от живата й жилава плът, югоизточната част“ |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| не желая да бъда скучен и изпълнявам обозе ми нежелание, през деня си между другари и близко познати ставаше реч за току що излязъл блог, Натисни тук зная има мнозина и за голямо съжаление твърдят, какво само скучното и казионното „сигурно" се е случило", и от тази гледна точка критикуват подред и както казва нейде Prosper Me'rimee „ j'aime l`homme anecdote .... |
| Писанието е добър повод да прочета пак разказа "Последна радост". Как би се почувствал Люцкан днес? Като -и д и о т -, защото в тази система -духовноста е ИДИОТИЗЪМ- тук са важни знанията, силата, животинските инстинкти. Никакъв духовен подем не може да се случи, защото възпитаваме животни, а не духовни идиоти.... |
| Първо пробвах дали си помня паролата, че в това забвение ... Помни ли някой "Последни желания"? А "Конгресът се забавлява"? А "Героите са уморени"? Войната е война, и дори всяка буна е малко и почти винаги безнадеждна война, а по време на война много човеци, между тях поети, минават в други полкове. И дори когато освобождават други хора (народи), когато своя народ ("Народе ???"  мъчат да вдигнат от сън дълбок.Човек за човека е ... (кой както го иска или мисли) ... Що се отнася до Македония, Югославия, "многото" и "Велики" Българии, Цара Романяска (от Рома, Ромул идело!), Древна Елада, Византия и Солунската митница, Турания от Сицзян-Уйгурския район на КНР та до Холандия и ФРГ, Селджуците и Османлиите, Илирийските провинции Албания и Хърватия, Монтенегро, Момчил юнак и Тъмрашката република - на нашия полуострав има толкова спорни места, територии, истории, покрайнини, Краини, Княжества, банства, твърдини и Твръткоци, Свинари и свинства, диалекти, говори, наречия (якавци, екавци, икавци, щокавци, помас и помаци, Иванчо Йотата и днешни тъпоучени -противници на членоразделянето ни ...), че стигат за поне 10 велики господарства, две-три империи, поне 30 народи и народчета. Казват ми, че много помня. Родил съм се на улица "Енос" (на турски "Енез", селото при устието на Мерич (Марица)), ъгъла с "Екзарх Йосиф" (другата е "Екзарх Антим І", ама й викат само Антим първи) . Наоколо са улиците "Чаталджа", "Генерал Колев", а Главната ни улица е "Сан Стефано". В петдесетте години прекръстиха "Енос" на "Атанас Линков", интербригадист, роден в къщата, дето ни беше детската и женската консултация, а днес такива работи пък въобще няма. Та Насето загинал при самолетна катастрофа в СССР през 1937-8 г. Има и други загинали така българи ... Когато демократите от общината връщаха старите имена на улиците, не знам защо нашата я нарекоха "Вежен", дублирайки я с друга в Долния град. Хайде за лоща в клона на площад "Македония". Хеле закриха старата "Вежен", само и само да няма "Енос", сякаш е "еносис". Иначе аз имам роднини - участници в бълканските войни (а какво ли е писано и лепено от глина, гипс, дялано и отливано за Междусъюзническата, и кой победи тогава?). А скулптурата пред Софийска градска галерия - хората копнеж или страх изживяват? Май че показва момент в София през 43-44 г. Затова военните ни победи ми напомнят на поражения и разрушения. Иначе трябва да помним всичко станало и случило се, включително и каквото сами сме си направили. |
Добави мнение Мнения:13