Всичко това беше така, ама не съвсем. Защото явно Галя Горанова не е видяла с какъв зор се опитваха уредничките да убеждават неизбежните при безплатен вход диваци да не опипват експонатите в залите. И защото нямаше кой да ги спре да пъхат опаковки от изядените кроасани в дулата на танковете. Ето защо, аз си оставам противник на абсолютно безплатните мероприятия - нека да има някакъв вход - дори и да е съвсем символичен (примерно - 50 стотинки на човек) - това е достатъчно, за да възпре идиотчетата (чисто психологически - не че нямат пари). По-скоро следва наистина да се обмислят малко по-ниски цени за вход в музеите; не приемам в случая довода с липсата на пари - и то не само поради посочените в статията доводи, а и защото тези разходи за ведомства и общини са съвсем скромно перо, в сравнение с много други. |
Да така е Андрей. Но тук има един вид ненаучна фантастика-паралакс, съвместване на различни културни пространства в една точка. Най-парадоксалното е че става. Един европейски културен провинциализъм-празник на средния "европеец" в културния парк и на фона на културния пейзаж се съвместява с друг вид културно действие- това на далавера. Е това е резултат. |
Билетите за някои музеи действително са скъпи за джоба на българина. Защо не се помисли за музейни карти, сериозни семейни намаления и т.н. В една Нидерландия например, музейната карта за една година е €39.95 за възрастни, и €19.95 за младежи. И доколкото си спомням, има и отстъпки за придружителите на собственика на картата. Ако се съобразим с българските условия, 20 лева годишна карта за възрастен и 10 лева за дете не са непосилни суми. Само че у нас БАН, университетите, министерството на културата, общините и т.н. никога няма да се разберат, как да си делят парите |
некакси създава атмосфера и разказа върви лежерно... умее нещата Галя. Браво! За умението да пише, а не за политическата позиция |
Не. Нощта на музеите всъщност не връща националната ни гордост. Най-вече защото музеите ни са празни или ужасно управлявани. Не знам дали някой е ходил в Дом 1ви в Бояна да види на какво прилича Историческия би музей (отделно от факта, че е накрая на града, в сграда строена с друга цел). До такава степен нямат какво да изложат, че на последния етаж е реквизитът от киностудиото. А другаде са странни артефакти като бариерата ни от митницата с Гърция, химикалката на Гоцето с която подписал за ЕС и стъкленица със сълзите на Мони Паси от подписването на присъединителния договор. Това което липсва са българските съкровища, които целогодишно обикалят света и се спират за 2-3 дни в България, като в логистичен център. |