Отиди на страница:
| В един доклад за прехода на Бг към демократичен капитализъм, станал по-после известен като план, двама американски консултанти подчертават, че приватизацията не трябва да се възприема като икономически, а като политически процес. Т.е. механизъм който трябва да отнеме нещо от някого и да го даде на друг, вече дал знаци за правилен цивилизационен избор, с крайната цел - да се създадат основа и връх на обществената пирамида или т.нар. маси и елит. Т.е. да се диференцират хората и възстановят класите, а не - икономиката, е било първа и главна задача, чието решение е именно приватизацията. Аналогичен политически, не икономически смисъл разкрива случващото се покрай гръцката криза и то ясно проличава в сравнение с исландската - в първия случай обединения в глобалисткия си ангажимент дясно-ляв партиен елит се съгласи да преоформи като държавен значителния частен дълг, докато във втория - пак партиен елит отказа да стори същото. Но срещу втория акт - не последва нищо, просто на икономиката на Исландия бе позволено да остане пред интересите на кредиторите и да се възстанови (което и почти се случи), докато на гръцката - нищо подобно. Защото в Гърция не икономиката е което притеснява т.нар. кредитори (сред големите от които се открояват гръцки банки) - а политиката, политическата, гражданска и синдикална активност, протестите, в които значителни групи хора застават едни до други, солидарността. Притеснява ги националното и социално-ангажирано мислене на мнозинството. Поставянето в спиралата на дълга е санкция за тази активност и солидарност, които трябва да бъдат преустановени; непосилният живот трябва шоково да ги изтрие от общественото и индивидуално съзнание и поведение. С други думи днес финансовите механизми се използват активно за постигане на политически цели - преформатиране на общественото съзнание, смяна на чипа. |
в първия случай обединения в глобалисткия си ангажимент дясно-ляв партиен елит се съгласи да преоформи като държавен значителния частен дълг, докато във втория - пак партиен елит отказа да стори същото Зоси, това е типичен пример за червена демагогия!  Сравнението между Гърция и Исландия е меко казано некоректно. Защото исландците допуснаха за кратко да се понесат на вълната на световната еуфория и с "избухването" на кризата проведоха бързи, болезнени, но единствено логични, реформи. На другия край - гърците от десетилетия допълват бюджета и въобще стандарта си с пари на заем, а когато се опря до реформи вдигнаха революция, изнудвайки света да им плаща сметките в името на социалния им мир  |