Отиди на страница:
| хахах Продължаваме по старому, държавата това сме ние и затова дайте да не се съдим. Ми ние и не се съдим, и кво, цъфнахме и вързахме със спестените пари ли?  Държавата това не сме ние, набийте си го в главите, ние това сме СУВЕРЕНЪТ! А държавата е машина, призвана да служи на суверена, ама не му служеща. Кога ще се замислите? |
| Danibus 31 Май 2012 09:34 - това, че по цял свят е еди как си, не значи че е правилно поне според мен. Държавата има особен статут и не би трябвало да се разглежда все е едно е фирма. Отделно ние не сме цял свят. Ние сме си България и регресивни искове не съм видял. Т.е. може и да има, но ако осъдят държавата да плати 30 милиона, за колко ли ще е регресивния иск? за 1000 лева? Или за 30 милиона? Отделно тройната коалиция гласува един закон.. че за неумишлени грешки глобата е не повече от 5000 лева... та какво излиза? Че държавата ще е неограничено отговорна, а чиновниците ще си правят каквото си искат? |
| Всеки в държавната и общинска администрация, полиция, съд и прокуратура, който не си е свършил работата, трябва да носи персонална отговорност- наказание и/или глоба. А сега при осъдителна присъда държавата /общината плащат дължимото обезщетение от нашите данъци, а конкретните виновници си кютат безпроблемно по стаи и кресла. Единственото, което внася проветрение сред чиновническите пастърми, е поредната политическа метла.  |
| Не знам какво ще правите, ако на вас лично са нанесени големи щети в резултат на административна дейност или действие или бездействие на държавен или общински орган. Сигурно ще си кажете - "не няма да съдя държавата, щото съм данъкоплатец." Впрочем, предполагам, че в този случай няма да стъпите и при адвокат, щото по презумпция адвокатите са лоши и алчни. Така ли е? Тогава кой ще ви защити нарушените права и законни интереси. Да не давам други по-драстични примери в областта на наказателното право, тъй като на никого не го пожелавам, но в живота се случват често и такива неща. |
| Лично аз осъдих общината за драстични нарушения по ЗАНК. Поисках и обезщетение за преживени имуществени и не имуществени вреди... И нищо. Делото спечелих аз, за чиновника, който беше виновен, нямаше никакви последици, а за мен нямаше обезщетение. Това е нашето правосъдие.  |
Държавата има особен статут и не би трябвало да се разглежда все е едно е фирма. Точно така е, само дето големите трансноционални компании имат нужда от концепция, която да я приравни с тях, а защо не и да я постави под тях. - А иначе държавата е политически (не икономически) субект и тя трябва да носи отговорността си не с икономически, а с политически средства. С нея не се взаимодейства в съда, а в избирателната секция. |
| Danibus, За да сработят механизмите, за които говорите, нашата държава трябва да е правова. А тя не е. *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| И не е вярно, че във всички страни държавата носи съдебна отговорност, все едно е частно лице. Във Венецуела, с конституцията приета от Чавес, отговорност носят пряко отговарящите за нещо чиновници, а процесите нямат нужда от писмено завеждане и формалности. Нямат и такси. Нямат нужда и от адвокатски хонорари. Просто всеки гражданин има право да отиде пред съдия и да обвини (устно) всеки, чиновник. Обвинението се разглежда почти веднага и ако съдът прецени, че чиновникът е виновен го глобява да си плати нанесените на гражданина щети. Просто държавата е в ролята си да защитава гражданите, а не хонорарите на адвокатите и то, като при нас вземани от парите на данъкоплатците, (които са осъдената държава). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Brightman |
няма да стъпите и при адвокат, щото по презумпция адвокатите са лоши и алчни. Така ли е? Не е така. Не всички адвокати са лоши и алчни. Не го приемай толкова лично.  |
адвокатите са лоши и алчни Нещата въобще не стоят на тази плоскост. Те просто правят бизнес и имат бизнесинтереси. И техният бизнес интерес е не един въпрос да се реши бързо и лесно, а колкото е възможно да се решава по дълго, сложно и скъпо. Ако те решават въпросите бързо, лесно и евтино, то губят пари. А целта на всеки бизнес е да печели, а не да губи пари. |
| Danibus 2012-05-31 09:34:05 Не знам какво ще правите, ако на вас лично са нанесени големи щети в резултат на административна дейност или действие или бездействие на държавен или общински орган. Сигурно ще си кажете - "не няма да съдя държавата, щото съм данъкоплатец. Всъщност ако вместо държавата се съдят чиновниците, много по-бързо ще се решават и по-добре нещата. Щото в момента е все едно да биеш един щото друг правил еди какво си. |
| Изключително наивна статия. Некомпетентните коментари са традиционни, но не укорявам никого, защото привидно съвсем логични неща, на практика се случват по съвсем нелогичен начин. Пък и филмът за Ерин е гледан през две ходения до кухнята комай. Там имаше един ключов момент - че шефът на Ерин след сериозен размисъл се съгласи да поеме разноските по завеждане на делото срещу т.нар. възнаграждение за успех (success fee), равняващо се на 30 ли беше, 40 ли беше или дори 50 % от присъденото обезщетение. Сега, първо - тук няма адвокат, който да направи това по ред причини, една от които (но не най-важната и решаваща), че правилата на адвокатската колегия забраняват договарянето на подобно възнаграждение. Както казах обаче - това не е решаващото, някой може и да се съгласи да работи така. Решаващото във финансов аспект е държавната такса, която никой адвокат в България няма да се съгласи да плати сам от джоба си, вкл. и защото много добре познава българския съд с всичкия му формализъм и криворазбран етатизъм. Не коментирам личните и граждански качества на съдиите и прочие. Та, да се върнем на таксите. За завеждането на иск се дължи държавна такса от 4 % (четири процента) от исканото обезщетение. Без таван. Колко се получава от 33 млн. лева, да смятаме ли? Айде оставете ги 33-те милиона. А от 330 000 лв.? Кой ще ги плати? Единственият шанс да няма такса е това дело да мине по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (причинени на граждани). Ама няма да мине защото първо законът е предвидил определени предпоставки, които не са налице в случая, второ, съдебната практика е още по-ограничаваща от закона. Да не говорим, че, дори и да заведеш такова дело без такса, ако обаче накрая го изгубиш (делото), ще цъфне съответният държавен орган - ответник, и ще те осъди да му платиш космически разноски (адвокатски хонорар), определен по най-щедрата възможна тарифа, дори и по делото да не се е явявал адвокат, а юрисконсултът, който така и така е на заплата. Та, ще съдиш ли? Я помисли пак и, ако може, добре! Т.е. отиваш по общия ред и пак се връщаме на таксите. И там спираме и разговорът приключва. |
| Да продължим. Решава някой добросъвестен адвокат (има и такива) да помогне на хората и да работи без начален хонорар. Завежда частичен иск, за да минимизира първоначалните разноски за държавна такса. Реши да плаща от джоба си и експертизите на вещите лица. И срещу кого завежда иска, т.е. кой е ответникът, след като самата държава не знае чий е ши*аният язовир? Тук още съдията, крайно притеснен, че има пред себе си щекотлив казус, ще започне да мотае делото и да иска документи, които нормалният човек няма как да си набави сам, докато накрая не намери за какво да се закачи (съдията) и да прекрати делото или поне да го препрати на друг съд, да си измие ръцете, да си отдъхне и да отиде да пие ино уискенце с приятелите от местния Ротари / Лайънс / секъвдруг клуб. Ако пък делото тръгне след една година мотаене, перспективите остават мъгляви, щото ищците трябва да докажат сами абсолютно всичко, по също така абсолютно несъмнен начин, до степен на абсолютност и несъмненост, която само българските съдилища познават (да ви звучи познато?). Шансът да приключи успешно е малък - съществуващ, но малък. После недоволният обжалва и отиваш на следваща инстанция, евентуално после на трета (ако въобще благоволят да те допуснат). Междувременно минават години в циркулация между Харманли, Хасково и София. Разноски, харчове, време, нерви, глупости. Накрая, след 4-тата или 5-тата година идва краен резултат. Неясен. Ако е негативен, какво ти остава - Страсбург (още 5-6 години). Та, драга Елено, капишши ли сега защо няма ни Ерин, ни броколи, а хората се радват, че получават подаянието на държавата (пак добре и това) и през ум не им минава да кандидатстват за Оскар... |
| Сравнението е неуместно. По-горе споменаха-различие в манталитета, в съд. системи и т.н. И нещо мн. важно : Тук е България, и частен да беше язовира - все тая, виновни нямаше да има, виждате, че всичко у нас може да се "покрие". Примери-Случая Белнейски, Яна от Борисовата градина и още много.....убити хора със счупени автобуси(присъда само за водача??)... А пък споменаването на земетръса в Перник-изобщо няма място в тази статия. Земетресенията са природен катаклизъм, на който хората не можем да влияем....или и перничани да съдят някой? Кой? Земната кора, или по-дълбоки пластове.............................. На буква ли ви плащат? |
| Преди години по времето на Софиянски един случаен познат ми разказа как нещо държавата му взела парцела на центъра, пък на него му дала гарсониерка в Младост, пък не знам как точно са се замотали нещата, обаче той се оказал и без гарсониерката. В резултат почнал да съди общината, на първа, на втора, на трета инстанция, минали години, обаче, обаче - за всеобща изненада човекът спечелил делото. На последна инстанция за незабавно изпълнение...оттогава минали още година две и общината нъцки, не му дава гарсониерата и туй то. И адвокатът му изпаднал в тиха лудост, го посъветвал да съди общината да си изпълни ангажиментите по решението от делото. И аз тогава, като чух тоя разказ, разбрах, че в тая държава всичко е изгубено... |
| Незнаех, че тук има такива корифеи на юриспруденцията(като натовеца?! например) Колко бързо разчете казуса без да се е запознал с конкретиката . Изумително! |
 Danibus. В статията нещата са леко пообъркани. Един добър (с. Бисер) и един лош пример (Перник). За наводнението примера е чудесен. Те до сега не могат да оперделят кой държавен органе е собственик на язовира, камо ли да стигнат някога до индивидуална отговорност на чиновник. За това най-добре е дело срещу държавата за нанесени щети, когато не може да се установи конкретен държавен орган отговорен за щетите, ответник е министерство на финансите, като приключи делото сигнал до прокуратурата за контрол дали е заведен регресивен иск. И да му пари на министъра докато не си свърши работата. Не че се случва често. Проблема е друг - дългите срокове и ниските обезщетения, които присъжда съда. Повечето хора, ако чуят 5 г. дело и 20 000 - 30 000 лв. за загинал, ще избягат като упарени. Резултата е сивото ни ежедневие ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kokaracho |
kokaracho 31 Май 2012 15:00 Резултата е сивото ни ежедневие ... kokaracho, сивото ни ежедневие е резултат от нашите мисли и действия. |